2475 | 7 Oct. 2026 | 09:21

СОХИДБ: Ограничаването рискува да го пренасочи търсенето към оператори без контрол, данъци и защита за потребителите

Какво се случва, когато един легален и строго регулиран пазар бъде силно ограничен, но търсенето на услугата остане? Това е въпросът, който Сдружението на организаторите на хазартни игри и дейности в България (СОХИДБ) поставя във връзка с подготвяните промени в Закона за хазарта.

Според браншовата организация рискът не е хазартът да изчезне. Рискът е голяма част от него да се премести там, където държавата трудно може да го вижда, контролира и облага – в сивия и нелегалния сектор.

Представители на малкия и средния бизнес предупреждават, че ако ограниченията доведат до очакваното според разчетите на сектора затваряне на около 800 лицензирани игрални зали, освободеното място на пазара няма непременно да остане празно.

„Хазартът няма да изчезне със затварянето на легалните обекти. Въпросът е дали хората ще играят при оператор, който има лиценз, плаща данъци и подлежи на контрол, или дейността ще се премести там, където държавата няма тази видимост“, е позицията на председателят на браншовата организация Милен Тотев.

Последните събития в Бразилия показват колко трудно е търсенето да бъде премахнато единствено чрез забрана. На 25 септември 2026 г. бразилското правителство въведе временна мярка, забраняваща онлайн залозите и тяхната реклама. Само дни след въвеждането ѝ федерална работна група съобщи, че са се появили 5206 сайта с индикации за нерегламентирано предлагане на залози.

За СОХИДБ този пример не означава, че България непременно ще повтори бразилския сценарий. Той обаче показва риска, за който българският легален бизнес предупреждава – административното ограничаване на лицензираното предлагане само по себе си не премахва търсенето и изисква изключително сериозен капацитет за противодействие на нелегалния пазар.

Именно за подобен сценарий предупреждава Димитър Димитров, член на СОХИДБ и собственик на игрални зали във Варна.

„Няма как да се забрани. Той отива отдолу, под земята“, казва Димитров. Според него секторът е сред най-силно регулираните в страната, а изтласкването на легалните оператори създава условия дейността да премине към сивия сектор.

От браншовата организация предупреждават, че ако изискванията за отстоянията не отпаднат, около 800 легални игрални зали могат да бъдат принудени да затворят, а по разчети на сектора до 20 000 души да останат без работа. Засегнати ще бъдат и оператори с вече платени лицензи за години напред, включително за 10-годишни периоди, които могат да бъдат принудени да прекратят дейността си преди изтичането им. Представители на сектора вече предупреждават за този риск за действащите лицензи, като казват, че вече са платили по 150 хиляди евро лиценз средно на зала за година. От Сдружението подчертават фундаменталната разлика: лицензираният оператор може да бъде проверяван, санкциониран и при нарушения да загуби правото си да работи. Нелегалният оператор по дефиниция действа извън тази система.

Представители на организацията посочват като пример строгостта на режима за лицензирания сектор. Според Георги Петков, член на СОХИДБ от София, задължения над 2500 евро за дружество от сектора да последва отнемане на лиценза. Той определя хазартния сектор като един от най-строго регулираните бизнеси.

„При нас всичко се вижда“, обобщава Димитър Димитров, като поставя въпроса дали същата прозрачност може да бъде изисквана от бизнес, който работи нелегално.

Според Сдружението, когато игрална зала прекрати дейността си, на нейно място могат да се появят няколко пункта за залагания, функциониращи при различен регулаторен режим.

„Вече имам наблюдения, че в някои малки населени места, където затварят игрални зали, на една затворена зала отварят три или четири букмейкърски пункта“, посочва Петков.

Това поставя въпроса дали резултатът от новите ограничения действително ще бъде по-малко хазарт, или промяна на каналите, през които потребителят достига до него. Браншовата организация настоява този ефект да бъде оценен предварително, а не след като стотици лицензирани обекти вече са преустановили работа.

Към ограниченията за наземните обекти се добавя и друг проблем – рекламата.

СОХИДБ вече е заявила готовност да приеме сериозни ограничения върху рекламата и не оспорва необходимостта от защита на децата, младите хора и уязвимите групи. Но според организацията трябва да бъде запазен механизъм, чрез който потребителят ясно да разпознава кой оператор притежава български лиценз и кой работи извън закона.

Заместник-председателят на СОХИДБ Гавраил Четрафилов поставя въпроса директно:

„Ако се забрани изцяло рекламата на хазарта – и онлайн, и външната реклама – как ще се разграничат операторите? Как човек ще разбере кой е легален и кой е нелегален оператор в страната?“

Според браншовата организация ограничаването на агресивната реклама и ясното обозначаване на лицензирания оператор са две различни неща. Потребителят трябва да може лесно да провери дали компанията, на която предоставя парите и личните си данни, подлежи на български контрол. Лицензираният бизнес плаща лицензионни такси, данъци, осигуровки, поддържа персонал и прави инвестиции, за да отговаря на регулаторните изисквания. Според предоставените от членовете на СОХИДБ данни голяма част от операторите са заплатили правото си да извършват дейност за години напред, включително чрез дългосрочни лицензи.

Председателят на Сдружението Милен Тотев посочва, че оператори са плащали предварително за лицензи с пет- или десетгодишен срок и сега могат да се окажат в ситуация, в която трябва да прекратят дейността си преди изтичането им. В същото време нелегалният оператор не носи същата регулаторна и данъчна тежест. Затова от СОХИДБ предупреждават, че колкото по-трудно става функционирането на легалния бизнес, без едновременно да бъде пресечен достъпът до нелегалния, толкова по-голямо конкурентно предимство може да бъде предоставено именно на онези, които не спазват правилата.

Темата има и пряко отражение върху бюджета. По разчети, представени от членове на Сдружението, при масово затваряне на игрални зали потенциалният отрицателен ефект за държавните приходи може да достигне над 400 млн. евро, като в тази оценка се включват преки данъци и други плащания, свързани с дейността. Динко Миленчев предупреждава, че според неговата оценка при затваряне на оператори част от икономическата активност може да се пренасочи към сивия и нелегалния сектор.

Добромир Иванов от Пловдив също поставя борбата с нелегалния пазар в центъра на проблема. По думите му държавата трябва да насочи значителен контролен ресурс именно към нерегламентираната дейност, вместо законодателните промени да създадат условия за свиване на лицензирания сектор.

СОХИДБ подчертава, че това са разчети и оценки на представители на сектора, които следва да бъдат проверени чрез пълна оценка на въздействието на законодателните промени. Сдружението не настоява за по-слаб контрол. Позицията му е обратната – контролът трябва да бъде достатъчно силен, за да държи дейността в регулирания пазар и да прави нелегалния бизнес максимално труден и непривлекателен.

За организацията истинският въпрос пред законодателя не е дали хазартният сектор трябва да бъде регулиран. Той вече е регулиран и лицензиран. Въпросът е как държавата да ограничи рисковете от хазарта, без едновременно с това да създаде по-благоприятна среда за операторите, които не плащат лицензи, данъци и осигуровки и не подлежат на същия контрол.Международният опит показва колко сериозно е това предизвикателство. В Бразилия самите държавни институции вече са принудени да предприемат мащабни действия срещу хиляди домейни и мрежи за разпространение на нелегални залози след въвеждането на забраната.

„Не защитаваме нелегалния хазарт – точно обратното. Искаме той да бъде преследван. Но за да има държавата контрол, трябва да има ясно разграничим легален пазар, който работи по правила, плаща данъци и носи отговорност“, е позицията на браншовата организация.

Говорим за един от най-строго контролираните бизнеси – при задължения над 2500 евро следва отнемане на лиценза“, подчертават от СОХИДБ. По данни на браншовата организация, за да работи един обект 10 години, операторът може да поеме до 1,3 млн. евро разходи за лиценз и задължителна инвестиция – до 300 000 евро за лиценза и 1 млн. евро инвестиция. И всичко това се прави предварително, за да получиш правото да работиш.

От СОХИДБ питат и как наземният и онлайн хазарт могат да бъдат поставяни под един знаменател при облагане от 20% върху GGR, когато разходите им са несравними. По разчети на сектора онлайн оператор с около 50 служители може да обслужва 1000–2000 играчи едновременно, докато физическо казино има нужда от минимум 100 души персонал за около 100–120 играчи, а голям обект с 200–250 игрални места може да осигурява работа на около 600 души. Към заплатите се добавят сградите, оборудването и инвестициите в игрални автомати.

„Не може да сравняваме 50 заплати с 600 и 2000 онлайн играчи с 200 души във физически обект. Това са два различни икономически модела“, е позицията на браншовата организация.

СОХИДБ призовава преди окончателното приемане на промените да бъде оценен не само броят на залите, които могат да затворят, но и какво ще заеме мястото им, къде ще се пренасочат потребителите и как държавата ще гарантира, че парите няма да преминат от контролирания към нелегалния пазар.

Защото затварянето на една лицензирана зала може да се извърши с административен акт. Затварянето на нелегалния пазар е далеч по-трудно.