8461 | 16 July 2026 | 18:01

От 1 август 2026 година минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се определя в размер на 620,20 евро - към момента е 550,66 евро. Вдига се и максималният месечен размер на осигурителния доход - от 2111,64 евро на 2300 евро

Комисията по бюджет и финанси прие на второ четене промените в проектобюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за осигурителните прагове, предаде ФОКУС. 

Какво се променя? 

От 1 август 2026 година минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се определя в размер на 620,20 евро - към момента е 550,66 евро. Вдига се и максималният месечен размер на осигурителния доход - от 2111,64 евро на 2300 евро. 

Комисията отхвърли предложенията на ПГ на ГЕРБ-СДС, ДПС и "Възраждане" за увеличаване на дневния минимален размер на обезщетението за безработица. Така то остава 9,21 евро. Бяха отхвърлени и предложенията за повишаване на максималния размер на обезщетението за безработица.

Дебати

Сериозен спор предизвика предложението за увеличаване на минималния осигурителен доход. Депутатът от ГЕРБ Десислава Танева заяви, че парламентарната им група е против тази мярка, тъй като според нея това "ще изкриви пазара на труда".

"В някои сектори - малките и семейните бизнеси не могат да поемат това увеличение заради липса на капитал. Това ще ги мотивира да преминат в сивия сектор. Това е непоносимо увеличение на осигурителната тежест", каза тя.

От ПГ на "Продължаваме Промяната" също се обявиха против увеличението. Според лидера на партията Асен Василев, заедно с увеличаването на праговете трябва да бъдат повишени и правата на гражданите, а не да се разчита единствено на автоматичния механизъм.

"Владислав Горанов не вдигаше праговете и правата, което не приемаме, но разбираме. Ние вдигахме правата и праговете, но не може да вдигате праговете, а правата не", каза Василев и допълни, че е важно да се знае колко ще бъдат засегнатите лица.

От своя страна депутатът от "Прогресивна България" Милен Трифонов призова опозицията да подкрепи предложението, тъй като това е един от начините "да се подобри контрола".

"Това ще донесе повече права на гражданите - по-високо обезщетение за безработица, болнични, майчински и т.н. Нека бъдем честни - кой работи за 550 евро на месец, то е невъзможно! Целим се към осветляване на сектора", каза депутатът.

Депутатът от ПП Венко Сабрутев се обърна към вносителите на законопроекта:

"Искате да подкрепим вдигане на осигурителната тежест, докато цените на хранителните продукти, ток, вода и винетки галопират, а същевременно се замразява минимална работна заплата?", каза Сабрутев и допълни, че тези промени не дават повече права на хората, които останат без работа.

Мартин Димитров от ПГ на "Демократична България" също изрази опасения, че мярката ще се отрази негативно на малкия бизнес и малките населени места, като може да ги принуди да преминат от светлата към сивата икономика.

Цончо Ганев от ПГ на "Възраждане" заяви, че с тази мярка на практика се увеличават данъците за гражданите. От КРИБ посочиха, че разбират необходимостта от допълнителни приходи предвид започналата процедура по свръхдефицит срещу България, но призоваха увеличението да не бъде залагано в Бюджет 2027.

Социалният министър Наталия Ефремова защити предложението за повишаване на минималния и максималния осигурителен доход, като посочи, че минималните осигурителни прагове са важен механизъм за ограничаване на укриването на осигуровки чрез деклариране на минимални заплати и изплащане на част от възнагражденията неофициално.

По думите й няма основание минималният осигурителен доход да остане непроменен, след като от 1 януари 2026 г. минималната работна заплата в страната е увеличена до 620,20 евро. Тя отбеляза, че в момента в законодателството минималният осигурителен доход е фиксиран на 550 евро и не отразява реалните нива на възнагражденията.

Министърът подчерта, че в продължение на близо десет години минималните осигурителни прагове не са били актуализирани, което според него е създало предпоставки за развитие на сивата икономика и укриване на доходи.

Ефремова обясни, че правителството предлага минималният осигурителен доход да бъде изравнен с минималната работна заплата, а максималният да се увеличи от 2111 евро на 2300 евро. Според нея това е умерена и необходима стъпка, която следва да продължи поетапно и занапред в съответствие с ръста на доходите.

По думите ѝ по-високият максимален осигурителен доход ще доведе и до по-високи права за осигурените лица при изплащането на обезщетения, майчинство и бъдещи пенсии.

Социалният министър посочи още, че увеличението на максималния осигурителен доход се очаква да донесе около 130 млн. евро допълнителни приходи в бюджета на държавното обществено осигуряване, които ще подпомогнат покриването на нарастващите разходи на системата.

Дебатите продължават