62254 | 27 Sept. 2016 | 02:10

Орешарски ще възроди ужасния спомен за неговото управление, от което с тежък негатив излязоха и БСП, и ДПС, ще фрагментира допълнително ляво-центристкия вот, което налива гласове в урните на ГЕРБ. Защо президентската институция се оказа кошче за политичес

Докато чакаме “изненадата”, която ще ни поднесе в неделя премиерът и лидер на ГЕРБ, съобщавайки решението си за номинирания от него кандидат за президент на управляващата партия, един друг премиер, бивш вече, шашардиса политическите централи. Минути преди да падне мандалото на ЦИК Пламен Орешарски поднесе най-голямата изненада с неочаквания си ход да влезе в президентската надпревара. Досега след името му две години вече непрекъснато се влачи въпросът “Кой”. От снощи мълвата понесе “Защо” и “Срещу колко” .

Няма логическо обяснение защо един здраво стъпил на земята прагматик като Орешарски се е съгласил да излезе на пистата на едно състезание, в което ще финишира вероятно наравно с Митьо Пищова. Освен с: “някой го държи”, “някой го използва за разчистване на сметки”, “дотам е стигнал” и други подобни – все в унизителната графа “кукла на конци”.

Впрочем през цялото си драматично управление като премиер Пламен Орешарски създаваше точно такова впечатление. Защото нито веднъж той не стигна докрай в своята политическа зрялост и искреност, за да обясни процесите, механизмите и взаимовръзките, довели до причините за най-мощните протести в страната след онези, които през 1997 година събориха Виденов от власт.

От уважаван финансов експерт и преподавател Пламен Орешарски се превърна в един от най-неудачните избори на прехода, които политическата конюнктура постави на държавното кормило. И също като Виденов той бе изхвърлен от политическата сцена с викове “Оставка”, “Върви си!”, осмиван, обруган и унизен.

Съвсем естествено след всичко това Орешарски се зарече (също като Виденов) “никога повече да не участва в политически кампании” и да не приема никакъв друг “политически ангажимент”. За разлика от Виденов обаче, който все пак беше политик, финансистът Орешарски чистосърдечно признаваше, че никога не е бил “пряко в политиката” и с усмивка обясняваше пред медиите как ще си остане икономически експерт.

Е, сега същият Орешарски е решил да атакува най-политическия пост в държавата – президентския със странното обяснение: “Приех аргументите на мои поддръжници да се кандидатирам за президент на предстоящите избори”.

Да видим кои са поддържниците му.

Нито една партия не го припозна. Появата му предизвика студен душ в БСП, учудване в ДПС, пренебрежение в ГЕРБ, незачитане в РБ.

Нито една партия няма добър спомен от партньорството си с него. Напротив! Те го използваха неудачно (СДС, БСП, ДПС), той пък с малодушие приемаше това (казват, имал е и други мотиви) и всяка страна понесе щети. И сега всички бягат като дявол от тамян от него. Появата му на кандидат-президентската писта не носи позитив на никоя партия, освен на ГЕРБ. Защото, от една страна  Орешарски ще възроди ужасния спомен за неговото управление, от което с тежък негатив излязоха и БСП, и ДПС. От друга страна,  ще фрагментира допълнително  ляво-центристкия вот, което налива гласове в урните на ГЕРБ. В това отношение Орешарски е ничий за системните играчи, но е нечий за кръгове, които биха обслужили ГЕРБ.

В инициативния комитет, който го номинира, влизат напълно непознати имена, сякаш събирани като за бизнес-сделка: Любомир Дончев, Стоян Банков, Ани Бешковишка, Галя Георгиева, Велислава Василева, Калин Христов.

С кои аргументи са го накарали да се кандидатира? Някои ще кажат – всеки има право да се пробва. Други – може пък иска да види дали си е върнал обществения престиж. Трети - търси лична реабилитация. Самият Орешарски казва: “Целият ми професионален път досега бе насочен към постигане на просперитет на моята страна”. Това е клише! Смешно и несериозно. Попитах го защо го направи? Отговор няма. Обяснението му: "Искам да обединя българския народ" звучи като виц, ако не искаме да го приемем като словосъчетание, което в случая се разминава със здравия разум.

Без да звучи грубо, след всичко, което управленецът Орешарски остави в обществото, желанието му да претендира за президентския пост граничи с цинизъм. И не се притеснявам да употребя тази тежка квалификация, защото при всички останали кандидат-президенти можем да намерим смислени аргументи за тяхното участие в състезанието. За Орешарски – няма такива. Присъствието му (съзнателно не казвам участието му) в тази битка ще създава само интриги, ще поражда непрекъснато слухове, ще разфокусира дебата, ще подхранва и без това нездравата политическа почва, върху която стартира тази кампания. И ако Митьо Пищова можем да го подминем къде с пренебрежение, къде с отвращение, то Пламен Орешарски ще предизвиква само негативно отношение и омерзение. Защо си причинява това? Да не би да допуска, че имаме къса памет?

Не сме забравили, че той все още не е дал истински отговор на въпроса “Кой”, че заради общественото недоволство той не можеше да се появи на нито една публична проява, без НСО да отцепи цели улици, а след това да го изведе през тайни и задни изходи, че повечето от министрите му бяха на “повикване” от банкера-беглец, че КТБ се срина пред очите му и отнесе 4 милиарда обществен ресурс, че може да е добър финансист, но е слаб като политик и се провали като управленец. В интернет дори се появи предложение за мото на кампанията му: "Да започнем да влизаме през главните входове, защото задните изходи ги знаем"...

Мазохист ли е Орешарски?

Политически самоубиец ли е да иска да се появи отново на обществената сцена след всичко това? И да понесе отново унижението? 

Гьосурат ли е? Или храбрец, след като знае, че ще му задават отново тези въпроси, на които той две години отказва да отговаря? И сега е готов с голи гърди да посрещне атаките на опонентите и ударите на журналистите?

Що за морал има? Какъв пример дава? Къде е достойнството му?

На какво основание ще търси обществено доверие? Къде?

В кои социални слоеве са неговите симпатизанти, сред кои идейни групи?

И кой има полза от появата му в президентската надпревара?

Чие мюре е Орешарски?

И каква е цената на тази провокация? 

Кандидат за вицепрезидент му е ексминистърът на транспорта Данаил Папазов, неуспял кандидат-кмет на Варна. Беше приближен на ДПС, но в момента е неглижиран от ДПС.

Е, може ли толкова провалени политици да атакуват най-висшия пост в държавата?

И защо президентската институция се оказа кошче за политически неудачници?