8398 | 25 Feb. 2016 | 11:24

Руският концерн „Газпром“, италианската компания „Едисон“ и гръцката ДЕПА подписаха в Рим меморандум за доставките на природен газ от Русия

БГНЕС

“Газпром“ планира да доставя „синьо гориво“ на Гърция и Италия през Черно море. На фона на изключително обтегнатите отношения между Москва и Анкара остава открит въпросът как „синьото гориво“ ще стига до Гърция - през България или Турция? Руският концерн „Газпром“, италианската компания „Едисон“ и гръцката ДЕПА подписаха меморандум за доставките на природен газ от Русия. Документът е парафиран в италианската столица по време на среща на ръководителя на „Газпром“ Алексей Милер с изпълнителните директори на двете компании Марк Бенайун и Теодорос Кицакос.

В меморандума се говори за доставката на природен газ по дъното на Черно море за Гърция, а оттам – в Италия, с цел „организирането на южен маршрут за доставката на руски природен газ в Европа“. Съобщава се, че страните планират да използват резултатите от работите, които „Едисон“ и ДЕПА са извършили в рамките на проекта ITGI Poseidon .
Теодорос Кицакос заяви, че новият проект ще позволи да се „усили енергийната сигурност на Европа“ и да се „повиши ролята на Гърция като голям коридор за доставките на газ от различни източници и маршрути“.

Проектът ITGI Poseidon ITGI (Interconnector Turkey - Greece - Italy) е газопровод в рамките на проекта "Южен газов коридор" за доставките на синьо гориво от Каспийския регион и страните от Средния изток през Турция и Гърция за Италия. Проектът предвижда строителството на морската част от газопровода ITGI по дъното на Йонийско море и обединяването на газопреносните системи на Гърция и Италия.

Откъде ще потече руският газ?

За момента съществува само един действащ маршрут по дъното на Черно море, чрез който Русия може да доставя газ. Става дума за газопровода „Син поток“, който беше построен в началото на хилядолетието и по него „Газпром“ доставя директно газ на своите турски потребители. След 2006-2007 г. Русия реши да построи нова тръба по дъното на Черно море, за да заобиколи Украйна, с която има проблеми.

Първоначално се предвиждаше това да бъде проектът „Южен поток“, но неговата реализация навлезе в активна фаза в момента, когато избухна украинската криза през 2014 г. По тази причина страните от ЕС, включително България, която трябваше да бъде входната врата за руския газ, се отказаха от него. Важна роля за спирането на проекта изиграха също така и новите правила на Третия енергиен пакет на ЕС.

Самото спиране официално беше направено от самия руски президент Владимир Путин на 1 декември 2014 г. в Анкара. Именно там „Газпром“ обяви, че ще реализира сходен на „Южен поток“ проект, само че този път тръбата трябваше да излиза на турския, а не на българския черноморски бряг. По редица причини, икономически и политически, и този проект започна да буксува през 2015 г.

Развръзката настъпи на 24 ноември, когато турските ВВС свалиха руски бомбардировач в небето на Сирия. Това доведе до влошаване на руско-турските отношения и спиране на съвместните проекти, включително „Турски поток“.

В същото време България предлага изграждането на газов хъб „Балкан“, който трябва да получава газ от различни източници, включително и руски. В София допускат, че Русия под някаква форма може да се върне към „Южен поток“, но това ще бъде изцяло нов проект с различни параметри и име. В Москва, на всички нива - от министерство на енергетиката до Кремъл, са категорични, че „Южен поток“ не съществува.

Въпреки това много експерти предполагат, че до България или Турция, а може би и до двете страни ще бъдат построени тръби, като по този начин самата Русия диверсифицира маршрутите си за доставка, така че да не зависи само от една страна. И докато България говори за себе си като газов хъб, то и Гърция полага сериозни усилия в тази посока.

Атина води активни преговори повече от година с „Газпром“, страната вече се е подсигурила през нейна територия да минават различни тръби, сред които Транс-адриатическият газопровод – най-важният елемент от „Южния газов коридор“ за доставка на азерски газ в ЕС след 2020 г. Нещо повече, от него ще бъде направено и отклонение за България, което фактически ще промени географията на доставките. Гърция от държава, която винаги е получавала „синьото си гориво“ от България, за което ние получаваме транзитни такси, ще стане наш доставчик.

Отделно от това Атина полага и много усилия по изграждането на вертикален газов коридор, свързващ я с България и Румъния. Идеята вече се ползва с подкрепата на ЕС. По него гърците могат да пренасочат газовите потоци от Източното Средиземноморие, където неотдавна бяха открити сериозни залежи на въглеводороди, към континента.

Така че в мечтите на Атина да се наложи като газов хъб - нещо, което желаят и България, и Турция, има резон.

Все пак остават открити въпросите:

1. Как руският газ по Черно море ще стига до Гърция?

2. Ще се заобиколи ли при това България?

3. Колко газови хъба могат да поемат Балканите?