България, правителството и лично премиерът Бойко Борисов са изправени пред изкючително неприятна ситуация във вътрешен и международен план.
Буквално две седмици преди голямата среща на световните лидери в Ню Йорк, на която трябва да се постигне консенсус за бъдещия генерален секретар на ООН, излезе новината, че нов кандидат за поста ще е заместник председателят на Европейската комисия – Кристалина Георгиева.
Ако се погледне така, скандал няма. Но контекстът на събитията рисува друга картина, в която основна роля е отредена на България.
Кристалина Георгиева е комисар изпратена от България в Еврокомисията.
В същото време България вече има кандидат за шеф на ООН, който официално е излъчила още през зимата, и това е Ирина Бокова. Зад нея недвусмислено публично застана правителството, външният министър и лично премиерът Бойко Борисов.
Ирина Бокова вече мина 4 кръга на предварителни гласувания. Кампанията ѝ струва на българската държава сериозни средства. За съжаление срещу Боккова бе проведена мащабна очерняща кампания, чийто автори са в България, но резонансът бе в чужбина. Тази кампания, в която казват, съчки е сложила и самата Георгиева, хвърли сянка и върху авторитета на българската държава.
Още преди да бъде излъчена кандидатурата на Бокова, върху правителството и премиера бе оказван груб натиск вместо Бокова да бъде посочена Георгиева. Това бе и причината за късната номинация на Бокова, което ѝ попречи тя да се включи навреме в състезанието. Колебливото поведение на някои държавни институции, дори саботирането в международен план на нейната номинация от висши български държавни чиновници, изигра негативна роля. Заради това бе отзован и висш български дипломат.
В същото време не спираха информациите, че Георгиева, зад гърба на българското правителство прави ажиотажи за своята номинация, търсейки подкрепа в една или друга европейска страна. Това поставяше премиера Борисов в неудобна ситуация, но той запази дипломатично мълчание по въпроса, надявайки се, че все пак Георгиева няма да тръгне открито срещу България.
Днешната информация, че Унгария, Латвия и Хърватия, с подкрепата на Германия вкарват нашата еврокомисарка в битката за ООН, е сериозен удар срещу авторитета на България в международен план.
Още по-неприятното е, че това е предварително замислен сценарий зад гърба на България и зад гърба на управляващата партия ГЕРБ, тъй като идеята е Георгиева бъде номинирана от споменатите три източноевропейски държави и тя да стане кандидат на дясната европейска партия ЕНП, на която ГЕРБ е член. Но ГЕРБ разбира постфактум за всичко това.
Планът за номинация на Георгиева е бил финализиран по време на странични разговори на последната среща на Г20.
Това означава, че никой от големите играчи в Европа и в света не държи сметка за мнението на България, нито за унижението, което такъв ход хвърля върху властта в София. Това е звучен шамар по достойнството ни като равноправна европейска държава. Нарушен е базисният международен принцип за суверенитета.
Ако сега България допусне да излезе с втори кандидат, което само по себе си е безпрецедентно в световната политика на такова ниво и за такъв пост, тя ще покаже, че е свалила гарда пред натиска отвън. С тази новина влизаме във фолклора и оттук насетне в следващите 100 години България ще бъде давана като пример, как не се прави външна политика. Защото това означава, че българската вътрешна политика продължава се прави под чужд диктат. И то грубо. Това е грозен прецедент, който не подобава на партньори и съюзници в ЕС и НАТО.
Източници от дипломатическите среди намекват, че премиерът Борисов бил е подложен на натиск от Меркел по много перфиден начин. Очевидно верните немски партньори Латвия и Хърватия, а към тях изненадващо е прибавена и Унгария (вероятно е медийна спекулация), са накарани да издигнат кандидатурата на Георгиева. Защо? Към този момент еврокомисар Георгиева разпределя огромните финансови потоци на Европа, върху които Меркел иска да сложи ръка. След Брекзит европейският бюджет ще трябва да се реорганизира из основи. Какво по-лесно от това вещата канцлерка (господарка) на Европа да използва амбициите на Георгиева и да потърси начин да се освободи от нея, пращайки я в ООН (използвана практика е, когато искаш да се отървеш от някого, да го пратиш и на по-висок пост, само и само да го елиминираш - б.а.). Злите езици говорят, че за бюджета на Евросъюза оттук насетне ще отговаря човек, който е по-близо до Берлин, отколкото до Вашингтон. А Георгиева минава за "американски" човек в ЕК.
И цялата тази сложна игра се пише на авторитета на Борисов, който е вкаран в капан - ако откаже на Меркел - лошо, ако приеме плана ѝ - унизително.
Представете си ситуация, при която София номинира свои кандидати от Берлин, Будапеща, Загреб и Рига. Какви ще са реакциите оттам?
Сега Борисов има два хода.
Първият е да се противопостави на Меркел и да каже, че вече имаме кандидатура. Тогава обаче вероятно ще се лишим от помощта, която очакваме да получим от германското правителство за защита на границата ни срещу мигранти, за което днес съобщи вицепремиерът Бъчварова.
Вторият е да действа под натиска на събитията и да се опита да овладее ситуацията като номинира официално Георгиева, буквално жонглирйки с фактите, за да минимизира негативите във вътрешен и външнополитически план.
Още повече, че скандалът избухва в навечерието на президентските избори и ще бъде използван от опозицията като аргумент срещу партия ГЕРБ и излъченото от нея правителство. Няма да е трудно да се извадят аргументи за непоследователност и обслужване на чужди интереси.
Борисов няма и много време за умуване. Решението "за" или "против" трябва да бъде взето на следващото заседание на правителството. А от там идват информации, че Меркел вече е провела телефонен разговор с българския премиер, уверявайки го, че застава зад Георгиева. "Българското правителство вероятно ще издигне във вторник кандидатурата на Кристалина Георгиева за генерален секретар на ООН на мястото на Бокова", вече тръбят определени медии, позовавайки се на източници от павителството.
Самата Ирина Бокова не е оттеглила кандидатурата си и изчаква решението на Борисов, научи Епицентър.бг. А това означава, че всички негативи ще се струпат на негов гръб.
Има и още нещо, което поставя България в неизгодна ситуация - ако Георгиева приеме номинацията, тя трябва да подаде оставка от Европейската комисия. В случай на напускане на поста, България ще трябва да предложи нов еврокомисар, но няма никаква сигурност, че избраникът ѝ ще получи същия ресор – управление на многомилиардния бюджет на ЕС. Принципът досега е бил ресорът да се определя от председателя на Еврокомисията съгласно квалификацията на националния кандидат. Това означава, че правителството трескаво трябва да търси човек за евентуално овакантения от Георгиева пост.
И друг факт не бива да бъде подценяван. В момента Ирина Бокова е шеф на ЮНЕСКО. Няма как друг български представител да оглави и ООН. Това е недопустимо от световната практика! Или Бокова трябва да бъде принудена да подаде оставка от ЮНЕСКО, което звучи абсурдно, или Кристалина Георгиева пързаля България по писта, която само ще ни направи за смях.
Но явно е, че заради амбициите на Кристалина Георгиева и тънките сметки на Ангела Меркел България и нейният пример ще бъдат изправени пред поредното изпитание на национално достойнство.
(Б.а. 11 септември, 16.30 часа.
Ден след написването на този анализ Москва официално потвърди, че на срещата на Г-20 Меркел е поискала от Русия официалната българска кандидатура на Ирина Бокова да бъде заменена с Кристалина Георгиева и това й е било категорично отказано. Нещо повече, говорителят на руското Външно министерство подчерта: "Медийните публикации, че Кремъл може да подкрепи Кристалина Георгиева, са лъжа". Разбира се, за този ход на Меркел българското правителство не е било уведомено. И тя, и Кристалина Георгиева са действали зад гърба на премиера Борисов. От "Дондуков"1 заявиха, че няма решение за изтеглянето на Бокова и че премиерът засега изчаква поредното гласуване в Съвета за сигурност на 26 септември т.г.)
387477 | 10 Sept. 2016 | 15:13




Mobile verison
RSS
