12921 | 11 Sept. 2015 | 13:41

Държавният департамент не съгласувал искането към София и Атина да забранят полетите

Президентът на САЩ Барак Обама не е знаел, че Държавният департамент е поискал от България и Гърция да затворят небето си за руски транспортни полети. Когато научил, бил недоволен, че външнополитическото ведомство на страната е действало без достатъчно съгласуване с останалите части на администрацията, съобщава колумнистът на "Блумбърг" Джош Рогин, позовавайки се на два свои източника.

Разузнаването непрекъснато информирало американския президент, че Русия планира да изгради своя база край най-големия пристанищен град на Сирия - Латакия и там да разположи свои МиГ-31 и Су-25, с които да нанася удари по цели в страната. Вече било пристигнала част от оборудването, включително мобилни кули за авиодиспечерите, доставки за поддръжката на самолетите и сглобяеми жилища за стотици военни.

Но в администрацията във Вашингтон още не са решили как да подходят към този развой на събитията, твърди Рогин. Част от хората в Белия дом са за това да бъдат спрени руснаците в Сирия, докато други са за сътрудничество с тях в борбата срещу "Ислямска държава".
Първата група смятала, че военно сътрудничество с руснаците е равносилно на признание, че позицията на САЩ срещу оставането на Асад на власт се е провалила и се руските самолети ще атакуват опозицията под прикритието на действия срещу ислямистите. "Намеренията на руснаците са да задържат Асад на власт, а не да се борят с "Ислямска държава". Сега вече свалиха картите си", казв източник от администрацията.

Представителите на втората група не искали да се влошават още повече отношенията с Москва и сериозно смятали да приемат руската база като свършен факт, след което да се координират полетите с операциите в Северна Сирия на предвожданата от САЩ коалиция.
В събота държавният секретар Джон Кери разговаря за втори път в рамките на по-малко от месец с руския си колега Сергей Лавров по повод руските действия в Сирия. Запознат със съдържанието на разговора казва, че той настоял да спре трупането на оборудване, но отговорът бил, че Москва не върши нищо нередно и подкрепата за Дамаск ще продължи.

Тава било възприето като отказ на руснаците да подкрепят усилията на Кери да се поднови политическия процес за уреждане на кризата, обсъждан през август с Лавров и с външния министър на Саудитска Арабия.

Държавният департамент започнал опити да ограничи руските действия, като се обърнал към София и Атина да откажат разрешения за прелитане на транспортни самолети. Но Обама не знаел предварително за това и бил разочарован, че департаментът не е действал по-прозрачно и в по-добра координация с останалите ведомства във Вашингтон.

Споровете във Вашингтон отчасти се дължали на това, че в телефонен разговор през юли президентът Владимир Путин разговарял с Обама и според американския лидер Москва започва да се дистанцира от губещият позиции Асад. Но след това Путин започнал да избягва сериозни разговори със САЩ за дипломатическо решение и докато струпва оборудване край Латакия заговори за възможна коалиция на Асад със "здравата" сирийска опозиция.

В администрацията на Обама се опасяват, че нямат реални лостове да реагират на руските действия, казва Рогин. Дори да не приеме наличието на руска военно-въздушна база в Сирия, президентът Обама не може да стори много. Сред възможните реакции са налагане на нови санкции срещу Русия, предупреждение, че базата може да бъде атакувана от опозицията или опит да бъде затворен и източният въздушен коридор към Сирия (без гаранции, че Ирак ще приеме да се изправи срещу Путин и Иран).

Вашингтон може да не предотврати появата на руска база, но не бива да си сътрудничи с Кремъл, защото това ще бъде възприето като легитимиране на властта на Асад, а така САЩ ще изгубят влиянието си върху сирийската опозиция.