14359 | 29 Dec. 2014 | 14:22

Цените на тока удариха предела

Когато колата се обърне, пътища много. Няколко пъти през тази година българската енергетика се озоваваше катастрофирала в прахта, насинена, ожулена, с кървящ нос и световъртеж. „А сега накъде?“ В същото време автомобилите на съседните страни профучаваха напред към енергийни борси, интегрирани пазари, „умни“ мрежи и други нови технологии.

У нас този сектор е уж втори по богатство след банковия. Но през 2014 г. той беше докаран точно до положението на средностатистически българин в активна възраст. Работи на дълги смени, но е беден. Печели малко, заплатата му често закъснява и той затъва в дългове.

Близо две години след февруарските бунтове срещу високите сметки за ток и парно, които свалиха първия кабинет „Борисов“, проблемът с цените на електрическата енергия не намери решение. В предходната 2013 г. при правителството „Орешарски“ беше направен опит грешките от миналото да бъдат поправени с нови грешки. Цените за крайните потребители бяха намалени административно от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) на три стъпки, или общо с около 13%, макар че нищо по веригата производство - пренос - разпределение на електроенергия не беше поевтиняло. Скъпите дългосрочни договори за задължително изкупуване на енергията от двете американски централи в комплекса „Марица-изток“ и от възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) оставаха непроменени - точно както и в момента. ДКЕВР не призна, но на практика накара стратегически компании като НЕК и АЕЦ „Козлодуй“ да продават на загуба, като им определи продажни цени, които далече не покриват разходите им за дейността.

Премиерът Пламен Орешарски при една от срещите си с шефа на „Уестингхаус“ Дани Родерик. Споразумение с американската компания бе сключено без конкурс.

Така държавната НЕК започна 2014 г. с около 2,9 млрд. лв. задължения и предизвестено от деформираните цени „постигна“ допълнително затъване с още 850 млн. лв. до 1 млрд. лв. в края на годината. Отпушването на износа на електроенергия не оправи нещата. Големите печалби, доколкото ги има, остават при производители и търговци, но не и в НЕК. През отиващата си година износът на ток се увеличи с 53% спрямо 2013 г., като надхвърли 9,2 млрд. квтч. Това постижение е близо до рекордните 10,5 млрд. квтч през 2011 г. Въпреки това сега НЕК се готви да завърши годината с 650 млн. лв. загуба.

След като през май БСП се провали на изборите за Европарламент, а във въздуха около КТБ вече миришеше на барут, властите се

изправиха

пред бруталната реалност

Енергетиката повече не може да живее назаем. Вече няма желаещи да кредитират този опасен експеримент.

ДКЕВР започна да отпуска пружината на цените. От 1 юли обяви поскъпване на тока за населението и малките фирми с близо 3%. По същото време тихомълком бяха добавени и други 2% - „за балансиране“ (противоречива такса, която на теория се плаща само при свободната търговия с ток, но не и на регулирания пазар за бита). Само че и това поскъпване не беше достатъчно. От 1 октомври при служебното правителство „Близнашки“ се наложи ново увеличение с близо 10%. Така с натрупване към днешна дата цените на тока за населението са с около 16% по-високи, отколкото в началото на 2014 г. Това е реален риск както за джоба на хората, така и за политическата стабилност в страната.

Премиерът Бойко Борисов разпореди на 21 декември спешна проверка на ЧЕЗ, ЕВН и „Енерго-Про“ дали спазват правилото за редовно отчитане на електромерите най-много на 31 дни, за да не се повторят февруарските събития от 2013 г. Мярката беше обяснена с постъпили сигнали от граждани за нелогично високи сметки. Фирмите на енергото обявиха, че ноемврийските сметки на над 99% от клиентите им са отчетени по правилата. И няма нито една фактура за повече от 35 дни. Експерти поясниха, че по-високите суми се обясняват с поскъпването на тока с 16%. Ефектът от него ще се усеща тепърва през януари, когато ще пристигнат сметките за двата месеца с най-голямо потребление през годината.

Хладнокръвни текстове от обемистите летни анализи на ДКЕВР сочат, че за да бъде покрит натрупаният досега дефицит в електроенергетиката, в срок от 5 години е необходимо поскъпване на тока за населението с 40%. Но това не е всичко. Поскъпването ще трябва да бъде още по-голямо, ако не бъдат преразгледани дългосрочните договори с двете американски ТЕЦ и с ВЕИ.

Последните два месеца на годината

не донесоха решения

но показаха по кои пътища не бива да се върви повече. Цените на тока за населението са достигнали предела на търпимото при сегашното равнище на доходите. Едно ново поскъпване ще бъде опасно. Ясно е, че българските граждани не са в състояние да платят през сметките си за ток лавината дефицити от миналото, настоящето и бъдещето. И няма да е честно да плащат за поредицата заробващи управленски решения през годините. Част от дълговете в системата вероятно ще трябва да се поемат от държавния бюджет. Синдикатите са на мнение, че това може да се направи поне за онези 1,5 млрд. лв., похарчени от НЕК за АЕЦ „Белене“ и комплекса „Цанков камък“. Значителна част от бъдещия дефицит може да се стопи, като се преразгледат дългосрочните договори. За тази цел първото условие на инвеститорите вече е изпълнено. Наскоро ДКЕВР отмени двете си решения от май т.г., с които ултимативно разпореди на НЕК да промени договорите с двете американски централи в „Марица-изток“ и с ВЕИ. Второто условие е да има стабилно правителство.

Обсъжда се и друг начин за оздравяване. Цялата система на електроенергетиката трябва да се пренареди, така че НЕК да не бъде „пощенска кутия“ за събиране на всички пасиви на системата. Тази промяна изглежда неизбежна през 2015 г., когато либерализацията на пазара на ток трябва най-сетне да стигне и до българското население. Европейското законодателство изисква това. 2015 г. е крайният срок, в който всеки трябва да получи право да избира доставчика си на ток и газ. Но как ще стане на практика? Тази задача остана за догодина от домашното, което не беше написано през 2014-а. 

„Южен поток“ тръгна с „газ – спирачка“

Лош късмет и съмнителни практики съпътстваха проекта

Реалното строителство на газопровода „Южен поток“ от Русия по дъното на Черно море до България трябваше да започне на 15 декември т.г. Само допреди месец се смяташе, че това ще бъде най-големият инвестиционен проект на територията на ЕС в периода до 2018 г. Последната оценка за стойността му е 23,5 млрд. евро. От тях поне 3,5 млрд. евро се падаха на българското трасе.

На 1 декември обаче президентът на Русия Владимир Путин обяви в Анкара спиране на проекта. Причината - България не е издала разрешение за строежа на морския участък (921 км). „Южен поток“ ще бъде заменен от „Турски поток“, реши Москва. Морският газопровод ще стига до Турция, а оттам - до границата с Гърция.
Лош късмет и съмнителни практики съпътстваха проекта на наша територия.

Смесената компания „Южен поток България“ обяви конкурса за главен изпълнител точно преди коледните празници на 2013 г. с къс срок за кандидатстване и не по Закона за обществените поръчки. Подозрението, че не е осигурена конкурентност, стана една от причините на 2 юни т.г. Европейската комисия (ЕК) да започне наказателна процедура срещу България заради проекта. Другата беше, че тръбопроводите на наша територия трябва да се подчиняват на европейското законодателство. Трябва да е уреден свободен достъп на газ от други източници при цени за пренос, определени от националния регулатор, а не от компанията инвеститор.

Само ден преди започването на наказателната процедура тогавашният еврокомисар по енергетиката Гюнтер Йотингер направи ключово признание: „Перспективите пред „Южен поток“ зависят от позицията на Русия за Украйна.“ На 13 юни ЕК прекрати преговорите с Москва по проекта. На 19 юни Йотингер уточни, че „Южен поток“ е спрян временно. Заради наказателната процедура премиерът Пламен Орешарски нареди спиране на дейностите. Въпреки това хиляди тръби продължиха да пристигат на пристанищата в Бургас и Варна за изграждането на морския участък.

Сега всички дейности са прекратени до второ нареждане от Москва. На 19 декември руският енергиен министър Александър Новак подчерта пред българската си колежка Теменужка Петкова в разговор по телефона „необходимостта българската страна да издаде в оптимални срокове всички необходими разрешителни за изграждане на морската част на газопровода“. Дали това е намек, че решението за спирането на проекта не е окончателно? Или също като в шаха всеки играч разчита другият пръв да допусне грешка? Да стане уязвим в случай на международен арбитраж?

Съществува и компромисен вариант. „Южен поток“ може да стига до България, но да не преминава през нея. Това е идеята, оповестена от премиера Бойко Борисов - на входа на морския тръбопровод край Варна да бъде изграден европейски газов разпределителен център (хъб). Оттам синьото гориво ще продължава пътя си към други страни от ЕС по български газопроводи, които ще се подчиняват изцяло на европейското законодателство. 

АЕЦ хвана последния влак за лиценза на пети реактор

"Козлодуй“ трябва да сключи договор за по-дълъг живот на VI блок.

Времето минава, а лицензите на двата 1000-мегаватови реактора в АЕЦ „Козлодуй“ приближават своя край. Разрешителното на V блок ще изтече през ноември 2017 г., а на VI блок - през октомври 2019 г. Година преди тези срокове основните модернизации трябва да са приключили, за да има време инспекторите от Агенцията за ядрено регулиране и Международната агенция за атомна енергия да направят проверки.

В последния момент - в началото на октомври, с няколко месеца закъснение АЕЦ „Козлодуй“ успя да сключи договор за продължаване на живота на 1000-мегаватовия V блок. Консорциум между руските компании „Росатом сервис“ и „Росенергоатом“ заедно с френската „Електрисите дьо Франс“ ще обследва състоянието на основното оборудване, за да установят още колко години то може да работи. Подобен договор ще трябва да бъде сключен и за VI блок. Ръководството на АЕЦ разчита, че животът на двата блока ще може да бъде удължен с поне още 20 години.

След срещата на държавните ръководители в ЕС в Брюксел на 18 декември т.г. премиерът Бойко Борисов обяви: „Всички вече знаят, че ако удължение до 2015 г. на V реактор на АЕЦ „Козлодуй“ не се извърши, действително ще има катастрофа с цената на тока в държавата. Сиреч България има пакет от проблеми, които трябва да реши с Русияq и санкциите в случая, които ние поддържаме, играят в пъти по-лоша роля за България, отколкото за самата Русия.“ 

„Козлодуй“ хлътна в авантюра за VII блок

Конкурс за избор на реактор нямаше

Застоят в икономиката, съчетан с бум в изграждането на фотоволтаични паркове до средата на 2012 г., доведе до траен излишък на генериращи мощности в българската електроенергетика. Последната прогноза на държавния Електроенергиен системен оператор (ЕСО) отбелязва, че на фона на спрения проект за АЕЦ „Белене“ страната няма да има нужда от нови електроцентрали до 2030 г.

Съществуването на свръхкапацитет е жива загуба - налага се спиране и престой на генериращи мощности. В най-лошия случай НЕК дори заплащаше на производители за „разполагаемост“, за да не работят.

Напук на прогнозите на 31 юли т.г. - в последните дни на кабинета „Орешарски“, АЕЦ „Козлодуй“ сключи акционерно споразумение с американската компания „Уестингхаус“ за изграждане на VII блок на централата с реактор АР 1000. Конкурс или каквато и да било друга състезателна процедура за избор на реактор нямаше. По силата на лош стар навик основните икономически параметри на проекта бяха засекретени като търговска тайна. От откъслечни фрази в интервюта се разбра, че стойността на новия ядрен блок ще бъде поне 5,3 млрд. долара, а общата инвестиция може да достигне 8 млрд. долара за около 1100 мегавата мощност. „Уестингхаус“ от своя страна се ангажира като инвеститор само временно - до изграждането на блока. След това АЕЦ „Козлодуй“ остава 100% собственик на новата мощност, както и на ангажимента да изплаща кредитите, взети за строежа.

Липсата на прозрачност за толкова скъп инвестиционен проект предизвика скандал. За да направи попарата малко по-приемлива, ръководството на централата публикува извадки от акционерното споразумение, като заличи основни клаузи от документа. На последното си заседание през август кабинетът „Орешарски“ прехвърли топката на следващите власти. Акционерното споразумение ще влезе в сила само ако бъде одобрено от следващия кабинет. Служебното правителство „Близнашки“ логично отказа да поеме отговорност за такова решение. То остана за новата година и втория кабинет „Борисов“.