26141 | 6 June 2026 | 18:16

Днес закъсалият на бойното поле Кремъл има нужда от бавно - кротко подкопаване на европейската и атлантическата сигурност в периферни страни като България, които обаче имат удобна териториална позиция в регион от ключово значение за Москва като Балканите

Огнян Минчев

Фейсбук

Освен, че засега е тромаво и нескопосно, новото управление на Румен Радев предприема и стъпки, които са откровено смешни. Една от тях е, че изпратиха един от главните си "инфлуенсъри" (всъщност, инфлуенсър на всяко управление в България, от което могат да се доят пари) да се похвали от тяхно име по телевизията - "Видяхте ли, Радев не обърна геополитическата ориентация на България..." Кое е смешно?

Смешно е, че правителството още няма месец на власт, а самият Радев направи три официални посещения, в които се държа по начин, познат ни от 10 години насам. Направи общи и трогателни призиви - "Дайте да дадем на др. Путин", дипломация, мир и всекиму своето, защото ядрена сила война не губи.

Само че направи тези изявления пред български журналисти или пък в София. Останалите му изявления - в Берлин, Париж и Брюксел - бяха както обикновено координирани с това, което домакините (главни спонсори на всяко българско управление) биха искали да чуят от една страна членка на ЕС, която няма желание да става "черна овца", подобно режима на Орбан.

Никой не е очаквал, че Радев ще обяви геополитически завой на 180 градуса през първия месец, та дори и година на своето управление. Преди всичко, вече казахме, че това може да доведе до неблагоприятни финансови последици за неговия кабинет и за България. Второ, подобен завой би срещнал крайно неодобрение не само в Берлин и Брюксел, но и във Вашингтон, където имат своя собствена представа за геополитическото позициониране в региона на Балканите.

На "прекалената" принадлежност към европейското единство не се гледа с добро око от днешната администрация, но безпричинното завръщане в лоното на Москва също е табуирано - по търговски, стратегически и други причини. Затова имахме и посещения на специализирани емисари на Белия дом, които договаряха инфраструктура - колкото търговска и енергийна, толкова и стратегическа в сътрудничество със съседни на България страни.

Трето, промяната на геополитическата ориентация е процес със силна инерционност. Тя прилича на завой, който голям кораб трябва да направи в курса си - и то в условията на силна морска буря. Такъв завой не се прави като "дрифт" с "червено "Ферари". Прави се бавно, постепенно - за да не отиде корабът на дъното.

Затова вече наблюдаваме няколко малки пробни завойчета - през последния месец, имам предвид... Преди всичко - вопълът "Пари няма - ама хич няма..." Това не е непременно геополитически вопъл. Всеки, който дойде на власт в България първо от това се оплаква - че са го оставили съвсем на нула. Най-малкото - за да може да сложи ръка на действителната наличност...

Сега има и допълнителен елемент - "то пари за пенсии няма, вие за ракети ми говорите..." Братушките не искат Ф-16 да имат много ракети... То най-добре тия Ф-16 да не летят изобщо - така и така има Миг-29 и подготвени кадри за него. Няма сега да им спрем кеша за нальота, че да разкарваме младоците с Ф-16 нагоре-надолу.

Шефът на статистиката ясно каза, че ако включим към бюджетния баланс кредитирането по европейската програма за отбрана SAFE (което не се прибавя към дефицита), България ще избегне процедурата на Брюксел по прекомерен дефицит. Ама тия пари трябва да се харчат наистина за отбрана - за европейска отбрана и европейско оръжие. Ох, пак ще се мръщят братушките...

На Москва не й е необходим нов Орбан - този път в София. Самият Радев не е личностен тип, подходящ за тази роля. Днес закъсалият на бойното поле Кремъл има нужда от бавно - кротко подкопаване на европейската и атлантическата сигурност в периферни страни като България, които обаче имат удобна териториална позиция в регион от ключово значение за Москва като Балканите.

Стъпка по стъпка България трябва да влезе в една сива зона - ничия земя, в която спокойно могат да се провеждат оперативни мероприятия за дългосрочно геополитическо обръщане.

Смяна на кадрите в държавната административна и политическа пирамида - особено в службите за сигурност (които още не са сменени) и правосъдието. Упорита пасивност в изграждането на националната система за сигурност - защото по-високата сигурност на страна членка на НАТО и ЕС е сигурност, гарантирана от самите тези съюзи.

Скатавай се, раздвижвай съветските бараки - самолети, танкове и бетеери, оплаквай се, че няма пари и чакай - чакай какво по-нататък ще кажат братушките. Ами че то ние това правим вече 22 години - откакто сме в НАТО. При всички правителства!

Къде ни е оръжието по стандарт? Къде ни е доктрината за сигурност? Къде ни е стратегията за адаптация на армията към шеметно сменящите се оперативни методи и технологии на военни действия (особено в контекста на войната в Украйна)?

През 2018 г. Бойко Борисов "плати" за посещението си в Овалния кабинет със закупуване на първите осем Ф-16, с вкарване на ядрено гориво за АЕЦ Козлодуй от "Уестингхауз" и с предварително договаряне за нов реактор за Козлодуй от същия този "Уестингхауз".

Е, Ф-16 са вече тук - чакаме и втората осмица. Само че не изглежда много да ни трябват. А генералите напират - пишат по мрежата, заканват се, подиграват се на тези, които пак загубиха изборите. (А, сефте...)

През първия месец на новото "прогресивно" правителство "Ферари"-то на властта не направи "дрифт" на 180 градуса по посока Москва... Айде да видим сега и втория месец. И пак ще повикаме "инфлуенсъра" лице в лице, да ни потвърди, че никакви геополитически завои "не се очакват". Дай Боже, дай Боже...!