20550 | 4 July 2015 | 14:00

Багерът в гърменската община не стана символ, остана си символична демонстрация, която трябваше малко да уплаши циганите и малко да удовлетвори българите

Дори най-дебелият слон да се развърти из най-малкия стъкларски магазин, пак няма да нанесе толкова поразии, колкото оня багер в гетото на гърменското село Марчево. Сбъдна се най-кръвожадната патриотарска фантазия - да влезе един багер, че да мачка, да мачка… Е, и - какво смачка? Дали смачка проблема, или събори преградите пред решението му?

Няколко бебета спаха под небето, бащите им забиха колчета и разпънаха найлони, сега вече ДПС може да дойде. Избори не се печелят с това на какъв език говориш, ако патриотите още не са го разбрали. Избори се печелят,

когато имаш какво да говориш

ДПС се чудеха какво да говорят в гетата. В турските села е лесно, там печелиш хората в мига, в който им казваш „а искате ли танковете, с които сменяха имената, пак да дойдат?“. Е, ДПС вече има какво да каже и в циганските махали - а искате ли багерите, с които събарят къщи, пак да дойдат?

Показното събаряне на тези няколко къщи на практика показа само пълното безхаберие на държавата за проблема и отчайващата некадърност за решаването му. Направи се нещо, колкото да не се мърмори, че не се прави нищо. Само че, когато направеното увеличава проблема, какъв е смисълът от правенето му? Българите и циганите в Марчево са в окопна война и за да се угоди на едната армия, беше устроен нещо като парад на територията на другата войска. Не беше като да стреляш с топ по врабче, а обратното - прати се врабче да изкълве топ.

Демонстрира се безсилие

под маскировката на сила. Сила би било да се реши проблемът. Няколко къщи вече ги няма, но проблемът си е пак там. Както впрочем и в почти всички селища на всички общини.

Всичко, което се опита през последните две десетилетия, беше погрешно - от луксозната илюзия „мезонети за роми“ до противоположната крайност „събаряне на съборетини“. Балонът за мезонетите беше спукан в Шекер махала в Пазарджик. Там трябваше да се построят 60 еднофамилни жилища за социално слаби роми. Когато правим глупости, ние ги правим с размах. Мезонетите бяха с квадратура, която дори по европейските стандарти е необяснимо голяма за социално жилище.

Сгреши се по традиция и в подбора на хората. Настанени бяха хора много бедни, но също толкова немотивирани да променят живота си. Някои от бенефициентите въобще не влязоха в мезонетите, преотдадоха ги под наем. На донорите им светна, че първата мечта на циганското семейство не е да населява мезонет.

После дойде фантазията „преместване от катун във фургони“. Тя беше приложена за набързо стъкмения ромски стан в кв. „Люлин“ в София през 2004 г. Тогава 200 цигани бяха преместени във фургони за срок от една година.

Какво чудо трябваше да се случи

през тази една година, вече не помня. Резултатът в крайна сметка е, че циганите живяха във фургоните шест години и бройката им през това време се беше увеличила от 200 до близо 2000.

Кривата сметка „като съборим блока, проблемът ще се реши“ беше експериментирана в Ямбол. Блок 20 (една етническа атракция) беше съборен. Хората, които живееха в блока, заживяха край блока.

След това дойде идеята незаконните части от гетата просто да се узаконят. Частта извън регулацията обикновено е най-бедната, най-мръсната. И какъв ще е резултатът от вкарването в регулация, освен че мизерията ще стане законна? Все пак в тази идея имаше смислен момент и той е, че веднъж влезли в регулационните планове, тези терени вече могат да претендират да бъдат включени в проекти с европейско финансиране.

И ето го сега багера в Гърмен, отбелязал пълния кръг на безсилието - от безсмислено устройване в мезонет до безпардонно изритване под дъжда. Багерът в гърменската община трябваше да символизира закона - безпристрастния, неотстъпващия закон. Символът не се получи. Част от къщите, застрашени от събаряне, са с платена от собствениците им земя, макар и земеделска, по идея на бившия кмет на общината Ахмед Башев. Той - невинен, платилите - наказани, не се получава символ на държавност от такъв парадокс. Ако идеята е била да се покаже как багери ще съборят всяка сграда с подобен статут, независимо къде се намира и кой е собственикът - пак не става, никой не го вярва. Багерът не стана символ, остана си символична демонстрация, която трябваше малко да уплаши циганите и малко да удовлетвори българите.

А това, че досега не е намерено адекватно решение, е по простата причина, че през всичките тези години никой не го е търсил. Циганите са стока с двойно предназначение - можеш да спечелиш избори с това, че ги обичаш. Но също толкова успешно можеш да се представиш на избори и с това, че ги мразиш. Затова към всеки ромски проблем се подхожда с предизборна цел. На никого не му е минавало и през ум да решава ромските проблеми, защото всички, които можеха да го направят, всъщност печелеха от увеличаването на тези проблеми.

Да се прехвърлим от Марчево

в унгарското село Берет

То има около 2000 жители, 90 процента от които са роми. Кметът на селото е ром. Улиците са чисти, тревата край тротоарите е окосена, има цветя и пейки, те са се появили на улицата с доброволен труд на населението. Дворовете пред къщите са затревени и с цветя, зад къщите са зеленчуците и животните. Деца по улиците няма. Децата са в училище, независимо че е лятна ваканция. Разделени са на групи, всяка от които се занимава с различни неща - рисуват, пеят, играят, четат, по-малките спят във временните летни спални. Всичко това под наблюдение на дежурни майки, техните майки - ромки, които получават за този труд заплата по правителствена програма за временна заетост.

Унгария, знае се от правозащитниците, е критикувана за своя модел. Той поощрява изтикването на ромите към периферията на страната, така в покрайнините се появяват села с почти изцяло ромско население. Но те изглеждат като село Берет, а жителите им се чувстват добре. Без да е безупречно демократичен, унгарският модел работи за Унгария. Сигурна съм, че този модел не е добър за България, ние трябва да намерим свой.

Да намерим свой модел означава да решим трудно уравнение със засега няколко известни величини. Първа: Ромският проблем е стигнал пределната си точка. Втора: Ако не се откажем от партийните сметки,

лавината ще ни затрупа

и тогава няма да има никакво значение коя партия колко гласове може да напазарува в гетата. Трета: Трябва да се създаде алгоритъм за събарянето на незаконните постройки и той да прилича повече на прилагане на законността, отколкото на етническо прочистване, за каквото навяват мисли нощуването на деца на открито. Четвърта: Жилищният проблем на ромите трябва да се реши с труда и поемането на ангажименти от самите роми. Подаряването на жилища е също толкова нелепо, колкото събарянето на жилища.

Пета: В повечето български села има многобройни рушащи се сгради, изоставени по различни причини. Това е огромен ресурс, който рухва с всеки ден. Държавата може да ги купи и предоставя на бездомни роми при конкретни и строго контролирани условия, първото сред които да е децата на наемателите да ходят на училище.

Шеста: Враждебността към ромите е също толкова неоправдана, колкото и умилително-снизходителното отношение към тях. Ромите са като всички други, те могат да се справят, от тях може да се изисква. Не знам дали на най-теоретичните защитници на човешки права им идва наум, че защитно-снизходителното им отношение към ромите като към по-неспособни да се справят сами в живота хора е също дискриминационно.

Остана една величина, неизвестната - има ли някой, който може и иска да се захване с всичко това?