20820 | 21 Dec. 2014 | 18:41

Дала съм си дума - като чуя някой да говори за цигани, веднага питам: какво предлагаш да се направи

Искаш ли да продаваме сапун от цигани? - питам Тони. Тя е ромска деятелка, супер навита и неуморна, но точно тази идея й се вижда странна, смущаваща, чуди се как ще го направим… „Много просто, купуваме някакъв какъв да е сапун, произвеждаме опаковка с мургав портрет и слагаме надпис „Сапун от цигани“. Може да измислим и някакъв рекламен надпис, например: „Най-после сапун с гарантирано човешко pH!“ След това разпъваме една масичка на улицата и почваме да продаваме.“

После тези пари за какво ще ги използваме? - мръщи се Тони. „Споко, пари няма да има, ти допускаш ли, че някой ще купи сапун от човешка мазнина. Ако все пак купят, ще дадем прихода на Валери Симеонов, като му кажем, че волята на дарителя е да ги похарчи за храна.“ Каква е целта? - пита Тони, свикнала да мисли като при разработването на проекти. „Целта е да се види колко опасни могат да изглеждат думите, когато се материализират.“ Вярваш ли, че можеш да шокираш хора, които правят враждебни, подстрекаващи изказвания от най-високата трибуна в страната и после ги определят като „назоваване на проблема“? - скептична е Тони.

Вярвам. Защото мисля, че грешката ни е в разстоянието, от което гледаме проблема. Ромската тема отдавна не е нещо, което трябва да се наблюдава с микроскоп. Под микроскопа в гетата могат да се видят интересни неща - и комични, и трагични. Само че още докато ги наблюдаваме, те вече са се превърнали в още по-комични и още по-трагични. Циганските проблеми тичат по друга писта, с друга скорост. Затова тези проблеми трябва да се гледат с бинокъл - в перспектива. Само по този начин може да се действа днес така, че лавината да не тръгне утре.

Да „назовеш“ проблема с циганите в България, сега е все едно депутат да съобщи в парламента на Аляска, че там, видите ли, има много сняг. Ние живеем с проблема, до проблема, в проблема от години. Разбира се, че нито Петър Москов, нито Валери Симеонов „назоваха“ проблема - те и защитниците им само маскираха зад този приличен термин изригването на контролирано изпускана до този момент омраза. Проблемът с циганите е назован отдавна, сега се случва нещо съвсем различно - официализира се омразата към циганите.

Да оставим настрана факта, че подобни изказвания са недопустими в цивилизована и демократична страна. Да махнем настрана и последствията, които дебнат подобни оратори в страни с гражданско общество и работещо правораздаване. Да отметнем като спорни такива неща като човешки права, расова дискриминация, сегрегация, враждебна реч - и други нови за нашите географски ширини либерални глезотии. С други думи, да бъдем практични и да

преценим върши ли ни тази омраза работа

В смисъл, помага ли ни да решим проблема, или точно обратното.

Да предположим, че разбирам тази омраза. Добре, казвам на събеседник, който вече ми е обяснил какви са циганите с думи от речника на Валери Симеонов, разбирам, че ги мразиш, но какво оттук нататък? „Абе те са животни, изобщо недей да спориш с мен.“ Не споря, просто питам какво да ги правим. Тук са, много са, какво да ги правим? „Животното от какво разбира - бой, бой, бой!“ Пак не споря, не разбирам обаче какво ще промени този бой. „Ще промени това, че ще си получат най-после заслуженото.“ Добре, приемам, че хората трябва да си получават заслуженото. Те всички ли заслужават този бой, бой, бой. „Е, има и сред тях хора, които се мъчат като нас, даже работех с един…“ Него ще го бием ли? „Не, бе, нали ти казвам, че е свестен.“ Да, ама ти каза, че циганите са животни, той животно ли е? „Той не.“ Добре, него няма да го бием, а другите, като ги набием,

какво ще се промени

освен че вече ще са набити? „Откъде да знам какво ще се промени, но с бой трябва да се почне, пък после…“

Друг разговор с българин, мразещ циганите. „Безработни били! Кой взема на работа човек, който не може да чете и пише? Да са учили, кой им пречи да учат?“ Като стана дума за училище, ти знаеш ли, че твоите деца вече могат да учат в Оксфорд? „Да, бе, да! Могат... На теория. Кой ще ги издържа в Оксфорд? Аз с моята заплата? И как ли пък ще покрият изискванията на Оксфорд с качеството на нашето квартално училище…“ То и с циганите е така, казвам. За доста от тях кварталната гимназия е толкова недостижима, колкото за теб Оксфорд. Впрочем знаеш ли, че в Англия гледат на хора, които теглят филми и музика от торенти, по същия начин, по който ние гледаме на хора, които мислят, че могат да ползват водата и тока безплатно?

Не по-добра е логиката и на циганите обаче. Ти защо си спрял момчето си от училище, питам. „Защото е гладно, червата му куркат“, отговаря бащата. И като не ходи на училище, спряха ли да куркат червата му? „Не, ама не се ходи гладно на училище.“ Слушай сега, момчето ти трябва да ходи на училище, без значение дали има обувки и дали е гладно. Защото, ако не ходи, ще остане неграмотно, няма да си намери работа и цял живот ще е босо и гладно. „Да дават по един хляб барем …“ Разбирам, че искаш да си продадеш неграмотността, но няма кой да я купи. Държавата също е бедна и не може да купи твоята бедност срещу това детето ти да ходи на училище?

Това е преобладаващото положение. От страната на българите - омраза и високомерие. От страната на циганите - хитруване и мързелуване. Да се „назовава“ това противопоставяне, да се търсят аргументи в полза на едните или другите, да се нагнетяват враждебни емоции - това е не просто и само недемократично, то е и непрактично. То не работи. Не решава проблема, не предотвратява порастването му. Но най-важното: опасно е.

Знаете ли защо циганите си нямат партия?

Не е по липса
на лидери

- има образовани и загрижени за общността роми, които слагат в малкото си джобче доста български партийни водачи. Не е и поради забрана на етнически партии в конституцията - партията можеше да се казва „Зюмбюл“ и да е член на либералния интернационал по същия начин, по който и ДПС.

Циганите не могат да бъдат прибрани в една партия, защото на тях не може да им се каже като на турците: „А помните ли танковете, искате ли пак да дойде армия да ви сменя имената?“ При циганите го няма страха. Е, сега вече започва да го има. Засега моторизирани патриоти само бръмчат край махалите, но след първия сблъсък страхът ще расте.

Нали вече е ясно коя е партията, която е готова да приеме ромите в пакет и да защитава правата и свободите им? По този начин патриотите ще увеличат електората на ДПС, което от своя страна ще увеличава напрежението и избирателите на досегашните т. нар. патриотични партии или - в по-лошия случай - на нова, открито националистическа партия. От това проблемите с циганите няма да се решат, а положението на всички ни ще продължи да се влошава.

Затова: да престанем с „назоваването“ на проблема, да не палим фитилите на думи като скотове, човекоподобни, популации, да не демонстрираме геройски пози и популистки чувства. А да си представим какво може да се случи и да мислим какво може да се направи. Дала съм си дума - като чуя някой да говори за цигани, веднага питам: какво предлагаш да се направи? Всички други разговори по темата са загуба на време и сили.