30237 | 22 July 2015 | 12:57

Модата завладява по-заможните квартали в нашите градове

Модата на здравословното хранене бързо се разпространява из нашите ширини. Търговските вериги разширяват щандовете си с биопродукти, а търсенето им расте, особено в по-големите градове и в по-заможните квартали. Тези храни са доста по-скъпи от произведените по т.нар. конвенционален начин. Цените им са от 3 до 7 пъти по-високи от стандартните предложения. По тази причина биопродуктите се купуват от хора, чиито месечни доходи са над 1200-1500 лева и които са склонни да отделят от личния си бюджет за здравословно хранене.

Голямата част от стоката на здравословните щандове е с чуждестранен произход.

У нас също работят биоземеделци, но само 10% от продукцията им остава в страната. Причината е, че липсват достатъчно преработватели, а освен това търсенето на тези продукти логично е по-голямо в по-платежоспособните краища на Европа. Ако се преработват у нас, съответно ще бъдат и с по-ниски цени.

В света има 43,1 млн. хектара, върху които се развива биоземеделие, и това са едва 0,98% от земеделските земи. От тях 27% се намират на Стария континент, което го прави един от основните производители на този вид храни.

Въпреки че става дума за нищожно количество площи, те са се увеличили повече от 4 пъти от 1999 г. досега. През периода 2000-2012 г. общо биологичните ниви са нараснали с около 6,7% на годишна база, достигайки 10,1 милиона хектара, което е 5,7% от цялата земеделска площ в ЕС.

Сега глобалният биопазар на екопродукти се оценява на около 75 млрд. долара, а през 2000 г. е бил само 18 млрд. долара. Около половината от екопродуктите се консумират в САЩ и Канада. Но и в ЕС търсенето на чисти храни също бързо се увеличава - средно с 6% годишно. През 2013 г. са изтъргувани стоки за 22,2 млрд. евро, което е около 40% от световния пазар.

България не остава по-назад. В последните няколко години екоземеделието е един от секторите, който се развива с бързи темпове. Биопроизводителите в края на 2014 г. са 4092, а сертифицираните площи са малко над 74 350 ха, от тях общо реколтираните площи са 47 920 ха. Повече от 694 000 ха са екологично чистите поляни, където се събират диворастящи плодове, билки и гъби, сочи справка на аграрното министерство. От 2009 г. досега производителите са се увеличили повече от осем пъти, а площите - над шест пъти.

Биопроизводството е приоритет на министерството, заяви зам.-министърът на земеделието Васил Грудев по време на дискусия, организирана от Българската стопанска камара и Фондация ФАЕЛ. Помощите за екоземеделците от 33 млн. евро през миналия програмен период се увеличават на 152 млн. евро през сегашния. За първи път се предвижда и финансиране на био­животновъдството.

Според Албена Симеонова, съпредседател на Българската асоциация „Биопродукти“, 5% от храните за деца и ученици трябва да са с биопроизход и по този начин ще се насърчи употребата им.

Вече е време да говорим за отделни стокови ниши като био­текстил, биофармацевтика, био­козметика, биомебели, смята проф. Димитър Хаджиниколов, председател на фондация ФАЕЛ. Според него биохраните са един от най-бързо растящите глобални пазари. Въпросът обаче е как ще успеем да стъпим на него.

Без химия в почвата и фуража на животните

При биопроизводството е забранена употребата на химически синтетични и лесноразтворими минерални торове. Изключено е прилагането на генни технологии под всякаква форма. Обработката на почвата е минимална и внимателна. Животните се отглеждат по т.нар. хуманен начин, като им е осигурено достатъчно пространство, светлина и свеж въздух.

В центъра на всички мероприятия е грижата за здрава почва, а заедно с това и за съхраняване на нейното плодородие. Обръща се особено внимание на запазването и увеличаването на хумуса. Затова са създават изкуствени пасища, прави се специфично зелено торене и се ограничава делът на окопните култури.

Внасят се изключително органични торове. Избират се култури и сортове, устойчиви на болести и неприятели, защото препаратите за растителна защита също са ограничени.

По принцип животните трябва да се изхранват само с фуражи, произведени във фермата. Купените отвън трябва да служат само като допълнение и по възможност да идват от друга биоферма.

Забранени са синтетичните фуражни добавки като карбамид, стимулатори на растежа, ензими, сулфонамиди. Профилактичното не се използват антибиотици, хормони, синтетични аминокиселини. Хомеопатичните лекарствени средства и методи се използват с предимство при лечение на ранените или бол­ни животни.

Здравословното хранене излиза скъпо

Биохраните стават все по-популярни у нас и могат да бъдат намерени в много от големите супермаркети редом с колбасите и сладкишите, които се пукат по шевовете от Е-та. Екопродуктите се познават най-вече по цените. Ако отидете на касата с 6 яйца и ви изненадат със сметка от 6 лева, най-вероятно по погрешка сте посегнали към кората с био.

Все по-популярни стават биомагазините, където обаче високите цени не изненадват никого. Там всички яйца са еднакво скъпи и трудно ще се объркате. Служителка в новооткрит магазин в центъра на София казва, че е така, защото тук всички биояйца са вносни. В Италия например надценката за местното производство била само 20%, докато тук често надвишава 100%. Въпреки това смята, че българинът си пати от изкуствените подобрители и вече повече търси по-здравословни варианти.

По щандовете са наредени зърнени култури от различни краища на света - леща от Канада, конопено семе от Румъния и какаови зърна от Перу. Отгледани са без изкуствени торове и химикали против вредители и това ги прави доста по-скъпи от обичайните стоки по магазините. Ако обикновената леща е 2-3 лева килограма, то биолещата е между 5 и 7 лв.

На някои етикети се виждат и български производители - например има лимец, млечните продукти, мед, лютеница и боза с нашенски произход. Билките от Странджа пък били много търсени и дори се изнасяли в чужбина за чайове и етерични масла.

Биомесо се предлага в малко магазини, защото е скъпо и почти няма търсене. В магазин за здравословни храни в столичния квартал „Крива река“ се предлагат месни колбаси, които не са от биоживотни, но поне при обработката им не са използвани вредни химикали. Управителката на магазина разказва, че е изключително трудно да се издаде биосертификат за един продукт. Дори и да не са ползвани допълнителни пестициди или хормони, почвата или храната може вече да е замърсена. Освен това процедурата отнемала дълго време и много пари и това също се отразява на цените. Според нея бизнесът с биохрани у нас е само странично занимание за предприемачите, тъй като не е особено доходоносен.

100 лв. за кило телешко

Килограм биомесо от гръцко теле се продава на фантастичната цена от 100 лв., пилето струва по 55 лв., а 6 яйца от свободни унгарски кокошки са 6 лв.

От българските биохрани по магазините се срещат плодове и зеленчуци, мед, млечни продук­ти, конфитюри и боза. Килограм моркови струва 4 лв., докато внесените от Австрия са по 3 лв. Българският мед обаче излиза по-евтино от вносния - 100 грама с италиански произход се предлага по 12 лв., докато за същите пари може да се купи 3 пъти повече нашенски.

В България се произвеждат и биоенергийни блокчета от овесени ядки, сушени плодове и вносни екзотични семена. Био­храните набират популярност, но специализираните магазини са малко и само в големите градове. Поръчки може да се правят и по интернет.