23170 | 22 June 2018 | 14:58

Да, Ердоган може да носи товара на империята. Но ако се случи нещо с него и няма избран и подготвен наследник за империята, то тя може да рухне от тежестта на властта.

В Турция предстоят избори. Но това не са обикновени избори. Това е тектоничен политически сблъсък. Това са избори, които вероятно ще дооформят тектоничните политически разломи в Турция. Движението на тектоничните политически плочи в Турция започна с референдума за промяна на конституцията. И от сблъсъка тогава се оформиха и три ясно очертани политически разлома. Тези разломи очертаха границите на Кюрдистан, Анадола и Тракия.

Да си припомним референдума за промяна на конституцията и неговия ефект. Референдумът в Турция бе световна политическа новина. И няма как да бъде иначе. Все пак става въпрос за световна икономическа и геополитическа сила. Става въпрос и за лидер от световен мащаб- Реджеб Ердоган.
Коментарите по отношение на референдума бяха безброй. Анализите обаче са малко. Това което ми прави впечатление е, че се коментираха само посегателствата върху демокрацията и едноличната власт. Турция обаче не е обикновена държава. Тя произхожда от Османската империя. Коментарите за референдума пренебрегват историческата психология, която използва Ердоган. Той спечели на своя страна наследниците на османците, които изковаха историята на Османската империя. В последствие те същите застанаха след Ататюрк и защитиха Турция. Но е факт, че точно тази част от турците бе най-бедна. Най-бедни са били в Османската империя, най-бедни са били и в съвременна Турция. Ердоган реши да сподели своята власт именно с тези турци. И те за това му вярват. Политиката на Ердоган е политика на исторически реверанс именно към тези турци. Дали моментът е подходящ за подобна политика е друг въпрос.

Повечето коментари споделят мнението за едноличната власт на Ердоган. И пропускат факта, че той споделя именно тази власт със своите последователи. И те чувстват тази власт като историческо признание, което Турция дължи на тях и родовете им.

Затова и последователите на Ердоган приемат максимата, че Ердоган е Турция.

Затова и за Ердоган те са готови да прегазят всеки дръзнал да застане срещу него.

Затова и за тези турци това не е еднолична власт на Ердоган. Това е тяхната власт.

Има още няколко момента, които убягват в коментарите за референдума. Говорят, че Ердоган вече е султан. Но историята е наука, която лидерите трябва да познават в най-малки детайли. Имперската власт бива два вида – де юре и де факто. Сътресенията се получават, когато имперската власт е получена де факто и нейният носител иска да я превърне в де юре.

Първото условие при такъв преход е осигуряването на наследник на тази власт. Ако се предприеме преход от де факто към де юре, без да е осигурен наследник на тази власт, то империята се разпада.

Най-ярките примери в историята на човечеството за това са Цезар и Александър Македонски.

Цезар първо завладял света и после станал император.

Александър се родил цар и после завладял света.

И двамата са създали империи. Цезар извършил прехода от де факто към де юре, но вече е бил избрал своя наследник. Затова и Римската империя просъществувала, макар Цезар да бил убит.

Александър не намерил своя наследник и империята му се разпаднала.

Днес Ердоган концентрира властта в ръцете си. Но той не е подготвил своя наследник или поне ние не знаем за него. В това се крие огромния риск за Турция – в избора на наследник. Да, Ердоган може да носи товара на империята. Но ако се случи нещо с него и няма избран и подготвен наследник за империята, то тя може да рухне от тежестта на властта.

Има още един въпрос, който трябва да се анализира. Всеки един политически конфликт става опасен, когато той може да бъде картографиран. Може ли един конфликт да бъде картографиран, то винаги тази карта ще бъде повод за сътресения. Резултатите картографираха не просто подкрепата за референдума или неговото отрицание.

Резултатите картографираха непреодолимите противоречия в Турция. Кюрдистан и Тракия казаха не, Анадола каза да. Тези граници на подкрепа и отричане вече могат да станат повод за бъдещо териториално поделяне на Турция.

Днес политическият сблъсък е между последователите на Ататюрк и последователите на Ердоган. Събрала се е толкова много политическа енергия в Турция, че няма политически анализатор, който да си позволи да предвиди какви процеси ще се развият след изборите. Твърде вероятно е тази енергия да се превърне в политически вулкан.

Ердоган е доказал, че може да овладява кризисни политически ситуации. По всяка вероятност ще овладее и тази. Но дали това няма да бъде временен ефект? Дали политическия вулкан няма да превърне политическите разломи в истинско картографско прекрояване границите на Турция?

Очевидно е, че противниците на Ердоган преодоляха политическата си немощ през последните години. Не трябва да се подценяват и унижените турски генерали, както и арестуваните турски интелектуалци. Това е огромна сила. Тази сила може да бъде преборена вече само с истинска война. Но подобна война ще е унищожителна за Турция. Тя ще е унищожителна и за Ердоган.

Днес най-важният въпрос е за Турция след Ердоган. Дори и да овладее сега ситуацията, Ердоган не може да бъде вечен. А той няма свой заместник, който да поеме Турция на Ердоган след него. И това е най-големия проблем за съседна Турция днес. Дали липсата на наследник на Ердоган няма да превърне политическите разломи в нови държавни граници? Бъдещето ще ни отговори на този въпрос.