17447 | 20 May 2015 | 12:42
Всеки народ има ден, в който почита паметта на загиналите за отечеството си.
Нашият е 2 юни. Вият сирени, заставаме за 3 минути със спомен за тях, после сирените спират и ние пак хукваме из угриженото си ежедневие. Демек, помним националните си герои по три минути...
Толкова ли трае паметта ни към „тоз, който падне в бой за свобода“? Три минути веднъж в годината?
Обръщам се към журналистите, а чрез тях - и към по-дълго паметливите българи с призив.
Нямали сме били робство, но сме имали въстания срещу него.
Има ли потомци на онези българи, които са се вдигнали срещу ярема, нахлузен ни от диви племена, прекършили първото в Европа Възраждане, та сега и ние го назоваваме с чуждата дума Ренесанс?
Сигурно има - поне в Копривщица, Панагюрище, Клисура, Батак, Перущица, Брацигово и на още много места.
Нямали сме участие във войната за освобождението ни през 1877-1878 г. и сме се надали на чужда помощ?
Ами тогава нямаше да имаме и Самарското знаме. А го имаме, то е заслужено и изстрадано на Шипка.
Има ли потомци на онези поборници, бранили не само с „камънье и дърве“, но дори и с телата на загиналите си другари, „заветния хълм“?
Сигурно има из цялото ни Отечество.
Нямали сме били душманско разчленяване на майка България, но сме имали Съединението й.
Има ли потомци на неговите герои, сбрали макар и част от снагата на разпокъсаната ни Родина?
Сигурно има, и не само в красивия Пловдив, но и в Пазарджик, Голямо Конаре, Конуш и Чирпан.
Нямали сме били всенароден подем за обединението му? Имаме - 1912 година.
Има ли потомци на онези храбри българи, дали в Първата балканска война живота си? Сигурно има, и то и в Мизия, и в Тракия, и в Македония.
Има ли не само потомци, но и все още живи участници в битката ни срещу едно от най-уродливите явления на XX век - националсоциализма?
Има и от едните, и - да са живи и здрави още много лета - от другите.
Има ли преживели и ужасите на наложения ни отвън азиатско-болшевишки модел на тоталитаризма?
Ами има - и живи, и живеещи в разказите за онези времена.
Поради което призовавам със съдействието на четвъртата власт хората с български сърца, независимо от пол, раса, възраст, образование, политически пристрастия и вероизповедание, да направим на 2 юни първия наш ПОХОД НА ПАМЕТТА.
И да се съберем под знамената му потомците на всички, дали живота си, за да я има България.
Нека всеки носи нещо, което те са оставили след себе си - портрет, семейна снимка, друга някаква реликва, дори и само спомен.
Важното е да е от сърце. И в тяхна вечна памет.
Защото те са и паметта на България. И за България.
Mobile verison
RSS
