14726 | 4 May 2020 | 17:37

2020 г. е обявена за Година на Момчил юнак, като центърът на честванията е в Златоград. Патрон на кампанията е председателят на Народното събрание г-жа Цвета Караянчева, която е и член на Инициативния комитет

Важна част от Годината на Момчил юнак са археологическите и историческите изследвания за неговата личност и дело, които вече месеци се водят под ръководството на професорите Николай Овчаров и Пламен Павлов. На първо време те се заеха да изяснят историческите обстоятелства около краткото управление на великия българин. За това съобщи археологът проф. Николай Овчаров пред Агенция "Фокус".

Звездата на Момчил изгрява по време на кървавата война за престола на Византийската империя, която узурпаторът Йоан Кантакузин подема през 1341 г. срещу законното регентство на малолетния Йоан V Палеолог. Военните действия се водят най-вече в Беломорието и Родопите. През 1343 г. на сцената излиза и българинът Момчил, смел авантюрист, воюващ практически с всички страни в конфликта. Със своята войска от 300 конници и 5000 пехотинци той е привлечен от Кантакузин, който му дава за управление Средните и Западните Родопи, а Момчил сам си присвоява част от Беломорието и се обявява за независим от византийците владетел.

Междувременно българският цар Иван Александър се намесва стремглаво в междуособицата, завладява Пловдив и голяма част от Тракия и Източните Родопи, а накрая издига българското знаме над великия град Перперикон. Именно тогава водените лично от царя войски и частите на родопските и беломорските българи под предводителството на Момчил се срещат по средата на великата Родопа. Според интересната хипотеза на проф. Пламен Павлов през 1344 г. родопският воевода се жени за знатна българска принцеса с благословията на Иван Александър. Така българските предели, макар и за кратко, се разпростират отново чак до Егейско море.

За съжаление през следващите месеци царят е принуден да напусне Източните Родопи. След няколко велики победи над армията на ромеите и съюзните им турски орди, родопският цар Момчил е притиснат пред стените на беломорската крепост Перитор и на 7 юли 1345 г. пада убит в героична неравна битка.

Х Х Х

Учените отдавна се опитват да установят кои крепости са били опора на родопския цар Момчил. От данните на средновековните историци са известни само две от твърдините му в Родопите – Подвизд и Света Ирина. Втората е неидентифицирана, а за първата се смята, че се намира на 1300 м надморска височина край смолянското с. Подвис. Тя дори получи названието Момчилова крепост и дълго време бе смятана за главната резиденция на Момчил, преди да завладее част от Беломорието.

Направените разкопки обаче показват една малка стражева наблюдателница без никакви каменни жилищни сгради.Очевидно е била предназначена за неголям гарнизон от десетина войници и няма как да е била резиденция на човека, който се е смятал за едноличен господар на Родопите, а после на земите чак до Егейското крайбрежие.

При направените през последните месеци обхождания на водена от проф. Николай Овчаров експедиция се достигна до съвсем други изводи. Точно в центъра на Средните Родопи се издига мощната крепост Устра. Тя се намира на стратегическо място на границата с Източните Родопи и е контролирала планинските пътища и подходите към Егейско море. Великолепно съхранените крепостни стени на много места достигат до 8-9 м височина и изглеждат като продължение на суровите канари, върху които са построени. Входът е бил от изток, където са оцелели изсечени в камъка стъпала. Крепостните зидове и портата са пазени от три яки бойни кули.

Общата заградена площ на Устра обхваща 1286 кв.м, но това е само цитаделата. Наоколо по билото се разгръща същинският град, от който на повърхността има бегли следи. За неговата здравина и важност обаче свидетелстват византийски историци като Анна Комнина (12 в.), Георги Акрополит (13 в.) и Йоан Кантакузин от 14 в.

Вътрешността на Устра е заета от феодалния замък, който е запазен чак до третия етаж. Изкачването е ставало чрез каменни стълбища. Долните етажи и подземията представляват цистерни за питейна вода или складове. Обитаемата част е била на втория и третия етаж, които личат по леглата за напречните греди и дървените подове. Именно там са се намирали залите за пиршества, спалните и малък параклис.

Направените разкопки дават множество находки - десетки цели керамични съдове и елементи от воинско въоръжение – брадви, стрели, части от шлемове. Открити се многобройни монети от 13-14 в., като и цяло съкровище от над 1200 монети, укрити в глинено гърне. Много интересни са намерените 11 бронзови и сребърни кръстове, свидетелстващи за намиращата се на горните етажи на замъка църква. А в частния музей на Александър Митушев от Златоград се пази уникален колан на воин от 14 в., намерен в близката околност на Устра.

Всичко това показва, че Устра е била истински средновековен замък, в който е пребивавал виден аристократ, контролирал Средните Родопи. И това през 14 в. може да бъде единствено родопският цар Момчил. Изворите показват, че той често е воювал с ромеите, които са управлявали Източните Родопи след оттеглянето на цар Иван Александър в края на 1344 г. Ето защо днес ние може да наречем с пълно право Устра - родопската резиденция на Момчил юнак!

2020 г. е обявена за Година на Момчил юнак, като центърът на честванията е в Златоград. Патрон на кампанията е председателят на Народното събрание г-жа Цвета Караянчева, която е и член на Инициативния комитет. Наред с празниците на българо-гръцката граница при Златоград се издига огромна статуя на Момчил юнак, която ще е готова до дни. Коронавирусът не попречи на благородната инициатива!