105490 | 5 Jan. 2023 | 12:55

Имаме национална доктрина на повече от 1000 години - да съхраним и предадем в бъдещето езика и културата си! Тя е формулирана още през 893-та година на Църковно-народния събор в Преслав, когато българският език се прогласява за официален език на български

Има ли риск за съществуването на България?

След 32-годишен преход – време, през което сякаш знаехме накъде се движим, днес България отново е разкъсвана по оста Изток или Запад.

Страната ни през изминалите години направи два ключови избора и се присъедини първо към НАТО (2004), а три години по-късно – и към Европейския съюз (2007).

До 2014, когато Русия анексира Крим, и до 2015, когато Европа бе залята от бежанската вълна, хоризонтът пред Стария континент изглеждаше безоблачен. От публичния дебат тревожни въпроси за бъдещето отсъстваха.
Двете събития обаче постепенно започнаха да налагат различни гледни/опорни точки, а военната намеса на Русия в Украйна - да преобръща света.
България, традиционно свързвана с Изтока, въпреки съюзническата си обвързаност със Запада, претърпява трусове.
Политическият елит е буквално разцепен по ключовите теми, които засягат ролята, участието и позициите на България, свързани с разгарящия се конфликт.

Предишното Народно събрание прие политическа декларация, с която подкрепи Киев и осъди действията на Москва. Сегашното гласува военна помощ за Украйна.
Рисковете от прерастването на локалния конфликт в глобален стават все по-плътни, казусите пред елита – конкретни и сложни.
Общественото мнение е на двата полюса, аргументите се плъзгат по злободневната реторика.

В този, без преувеличение, исторически момент България не разполага с дългосрочна стратегия, която разиграва различни сценарии за бъдещето и проектира върху тях националните ни интереси. Ако това бе факт, позициите вероятно щяха да са лишени от сегашната конфликтност и драматизъм.

През призмата на възможните развития и националните интереси на България „Епицентър“ започва серия от интервюта и търсене на позиции около един основен въпрос: има ли риск за съществуването на България и как те биха могли да се проявят в следващите няколко десетилетия. Питането може да се формулира и така: краят на историята не дойде, но може ли да дойде краят на нашата държава?
Предлагаме ви гледната точка към актуалните политически събития на проф. Огнян Герджиков, председател на 39-то Народно събрание, служебен премиер (2017) и преподавател в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

- Проф. Герджиков, зададен към юрист, въпросът има ли риск за съществуването на България звучи още по-стряскащо. Може би -  необичайно. Но ако не оценяваме рисковете, ако не управляваме кризите, в дългосрочен план може да се случи и този катастрофален сценарий. Вашият отговор - има ли риск и откъде идва той? Отвън или от вътрешните ни проблеми и състоянието на обществото?

- Не, категорично няма риск за съществуването на България. Та България е излизала от далеч по-трудни ситуации и кризи през вековете и е оцелявала. Вярно, осакатена териториално, но я има и ще я има, докато човечеството бива разделено на държави. Не сме единствената страна, която преминава през трудни периоди. Примери много...

- 2022 година, която изпратихме, започна с очакването, че политическата криза върви към решение, имаше редовно правителство. Сега отново сме без редовно правителство и изглежда вървим към поредните избори. Защо всички искат да има редовна власт на думи, а делата им водят в точно обратната посока? Кои са непреодолимите противоречия?

- Все още не съм загубил докрай надеждата, че ще имаме редовно правителство. Не с настоящия мандат на „Продължаваме промяната“, а с последния, третия. Тогава, предполагам, на ход ще бъде партията на Стефан Янев „Български възход“. Макар и най-малката политическа формация в настоящия Парламент, „Български възход“ има предимството, че не се е конфронтирала с останалите парламентарно представени партии. Това й дава по-големи шансове, в сравнение с останалите партийни формации. Ако това се случи, хоризонтът на правителството обаче ще е близък. Надявам се, да е поне до местните избори през есента.

Вярно е, че на думи всички говорят за нуждата от редовна власт, но действията им са в обратната посока. Защо ли? Защото партиите не смеят да рискуват електората си. Страхуват се, че всеки опит за коалиране с друга партия, ще се сметне като „предателство“ към хората, които ги подкрепят. Следователно те поставят тесните си партийни интереси над националните. Това аз наричам „партиен егоизъм“. Навремето НДСВ загърби партийните си интереси и през 2005 г. се коалира с БСП и ДПС и Парламентът изкара пълен мандат. Вярно е, че платихме висока цена, но не допуснахме България да влезе в политическа криза. А това е много по-важно от съдбата на коя да е партия.

- Има две разделения, които влияят върху развитието на ситуацията – по линията статукво-промяна и Изток-Запад. Според Вас коя от двете е доминиращата, ключовата за бъдещето на страната?

- Вероятно и двете разделения имат своето влияние върху страната ни. Няма съмнение, че животът изисква да се променяме, за да сме в крак с развитието на човечеството в планетарен мащаб. Но винаги ме е било страх от прибързани и недообмислени промени. И точно тук е ахилесовата ни пета. Това най-добре личи от нескончаемите промени в законодателството ни. В това отношение нямаме равни на себе си.

- Вие сте споделяли, че като убеден европеец вярвате в създаването на Съединени европейски щати. Сега обаче Европа е силно засегната от войната в Украйна. Реална ли е перспективата за обединена и по-важното – за силна Европа със собствено геополитическо присъствие на световната сцена?

- Вярно е, че Европа преживява сериозна политическа криза. Една от основните причини е войната в Украйна. Но не е само тя. Европейският съюз е силно бюрократизиран. Но това, рано или късно, ще бъде преодоляно. Няма друг път за Европа, освен безусловното й обединение, за да има шанс да се противопостави успешно на икономическите гиганти като САЩ и Китай, а вече и Индия. Продължавам да съм убеден в бъдещите Европейски съединени щати. Впрочем, това далеч не е мой патент. Преди близо 100 години го е предрекъл проф. Иван Шишманов. Дори бившият председател на Европарламента Мартин Шулц  предложи до 2025 г. да бъдат създадени такива Съединени европейски щати. А онези членки на ЕС, които не са съгласни, да напуснат Общността.

- Вие бяхте служебен премиер в първото правителство, назначено от президента Радев. Кои са границите в правомощията, с които се сблъсква едно служебно управление?

- Няма принципно голяма разлика в правомощията. Особеното е, че служебното правителство по дефиниция е с краткосрочен живот и не се контролира от Народно събрание, тъй като, по правило, такова правителство действа при отсъствието на Парламент. Нормално е едно служебно правителство да се самоограничава с оглед на „палиативния“ си характер и смятам, че досегашните такива правителства се съобразяваха с това.

- Води се спор дали едно служебно правителство може да взима дългосрочни решения. Вашето мнение?

- Мисля, че дадох известен отговор на този въпрос. То принципно трябва да се въздържа от подобни решения.

- Движи ли се по ръба на Конституцията една служебна власт, която управлява твърде дълго – служебно правителство след служебно правителство, сега пък проточили се преговори и връчване на мандати? Нуждае ли се основният закон от промяна в тази посока – например да се премахне възможността за преходен кабинет, който (в по-голямата част от мандата си) управлява без парламент?

- Необичайно е една служебна власт да управлява твърде дълго. Но всеки път, когато чувам за необходимост от промяна на Конституцията, леко настръхвам. Мине не мине време, някоя политическа формация призовава към промяна на основния ни закон, в една или друга насока. Той затова е основен, за да е стълб, а не люлеещо се махало. И без това сме без конкуренция в световен мащаб по промяна на законодателството си. Това е огромен недостатък, който категорично пречи на развитието ни.

- Има ли риск политическата криза да прерасне в парламентарна?

- Все още не виждам основание за подобно притеснение. Дано не съм прекомерен оптимист.

- Доверието към сегашното Народно събрание отбелязва антирекорди. Като бивш председател на парламента къде виждате причините?

- Една от причините е, че напоследък Парламентите се нароиха като гъби след дъжд. При гъбите това е положително, но при Парламентите – не. Втората причина, според мен, се крие в състава на Народното събрание. Припомнете си какъв беше съставът на Великото народно събрание. Там се беше събрал, едва ли не, цветът на нацията. Нека не звучи нескромно, но и 39-то Народно събрание, на което имах честта да съм председател, имаше много качествени депутати, не само изявени университетски преподаватели, но и много други интелектуалци с държавническо мислене.

- Влизат ли новите текстове в Изборния кодекс в колизия с основния закон според Вас?

- Да си призная не съм го и чел. Само като си помисля какви продължителни и безпринципни дебати се разгоряха при приемането му, ми се отщява и да го чета. И защо да го правя като след няколко месеца кодексът пак ще бъде прекрояван. Все пак традициите трябва да се спазват. От 2014 г., когато бе приет, Изборният кодекс претърпя 25-та си промяна. Това е по 4 пъти в годината.

- Имат ли действията на държавния глава дял в изострянето на политическата криза и своеобразната безизходица? Защо втвърди тона си към „Продължаваме промяната“, адресира към тях дори определението „шарлатания“?

- Всеки, който има място в управлението на страната, повече или по-малко, има вина за политическата криза. „Вината“ на президента обаче е пренебрежимо малка, в сравнение с тази на партиите.
Що се отнася до втвърдения му тон по отношение на „Продължаваме промяната“, те в голяма степен си го заслужиха.

- Обявихте, че НДСВ се завръща. Какъв вакуум очаквате да запълните или се чувствате по-подготвени от новото поколение в политиката? Към кого и към кои политически сили ще строите мостове? Съпричастен ли е царят към новото начало на партията, която той основа?

- Да. Завръщаме се. На 21 януари ще имаме Конгрес и ще го обявим официално.
В началото на миналото десетилетие доказахме, че имаме управленски капацитет. Никой не може да отрече основната ни роля за членството ни в НАТО и в Европейския съюз. И други политически формации имат заслуга, но водещите бяхме ние.
Освен това заслуга на НДСВ беше, че по наше време не допуснахме остри партийни противопоставяния, които през годините след нас, придобиха дори уродливи форми. Основната заслуга за това е на Симеон Сакскобургготски. Той във всеки един момент спазваше максимално добрия тон към политическите си опоненти, за разлика от това, на което сме свидетели през последните години.
Ние сме отворени принципно към всички партии и априори няма да затваряме врати пред никоя от тях. Единственото изключение е „Възраждане“, които изповядват друга „религия“ – вън от НАТО и ЕС.

Що се отнася до царя, той няма да поиска да се върне в политиката, но мълчаливо ще ни подкрепя. Убеден съм в това. Все пак ние сме негова „рожба“.

- Всички говорят за съдебна реформа, а тя все не става и не става. Защо?

- Съдебната реформа е своеобразна мантра, която постепенно се превърна в дъвка и не слиза от устата на мнозина от политиците ни. Няма съмнение, че съдебната система, както и всяка друга обществена система, има проблеми и подлежи на усъвършенстване. Според мен обаче не тя е в основата на проблемите ни в обществото.

- Отговаря ли днешна България на очакванията, които българското общество имаше в началото на 90-те? Къде се провалихме?

- България се промени коренно. Най-главното в тези промени беше смяната на собствеността - от социалистическа, държавна - към частна.
Обикновено такива промени в собствеността са съпроводени с революционни колизии. Слава Богу, в България нямаше катаклизми при този процес. Да, българскят преход от държавна към частна собственост в немалка степен бе криминален, но не беше съпроводен с кървави граждански стълкновения.

В този смисъл, не считам, че сме „се провалили“ като държава и общество. Напротив - успяхме да запазим гражданския мир и сравнително успешно да се впишем сред демократичните държави в света, като членки на Европейския съюз.

- България няма национална доктрина, а в турбулентно време като сегашното трябва да се мисли в перспектива, а върху нея да се проектират националните интереси. Как да ги дефинираме? Има ли нужда от такъв документ?

- Българската национална доктрина е формулирана още през 893-та година на Църковно-народния събор в Преслав, когато българският език се прогласява за официален език на българския народ и повече от 1000 години имаме неразрушима спойка чрез езика и културата си. Дори когато българската държава не е съществувала формално, а народът ни е бил под чужди владичества, българският език и култура са имали държавно творческа функция.
В този смисъл имаме национална доктрина на повече от 1000 години - да съхраним и предадем в бъдещето езика и културата си!

- Без да Ви провокирам да бъдете ясновидец, но какви са вашите очаквания за политическата криза през тази година? Как ще намери решение? И как виждате България след войната?

- Ако обществото очаква да му се случват кризи, тогава кризите идват.
Аз не очаквам повече задълбочаване на политическата криза у нас. Обратно - очаквам преодоляването й.
А що се отнася до войната в близост до България, моля се Богу тази война да не стане част от реалността на българския живот.
През последните 100 години България бе въвличана от т. нар. "Велики сили" във въоръжени конфликти, които нанесоха катастрофални вреди на България и нейния народ, та затова очаквам мъдрост. Дано сме извлекли поуки и да не ставаме жертви на чужди интереси.

Аз съм космополит - цялото човечество ми е скъпо, но най-скъпо ми е българското.