10394 | 7 May 2025 | 11:00

Площадните инфлуенсъри, каквито са по своето време фюрерът и Дучето, са изкушени да включат ефектно езика на тялото, част от който е и външността, в драматургията и режисурата, церемониите и ритуалите, с които са придавали атрактивен вид на идеологията си

Имиджът, стилът и визуалната култура на Адолф Хитлер, Бенито Мусолини и Йосиф В. Сталин са сред най-ярките знаци на тоталитарния лайфстайл. Диктатурата – нацистка, фашистка и комунистическа може да се схване още по-адекватно чрез вникването в публичното поведение и най-вече в стила на обличане на тримата тирани, които нанесоха огромни вреди на човечеството и човешката цивилизация. Въпреки тяхната диктаторска природа и демонична мисия, те са исторически личности от мега естество и проучването на всеки детайл от тяхната битност, от техните културни, комуникационни и характерови особености е важно за пълноценното изясняване на връзката между индивида и властта, имиджа и авторитета, социалната реалност и партийната пропаганда.

Стилът на тримата диктатори маркира много по-голямо сходство в техните публичните изяви отколкото в маниера на държане и обличане във всекидневния им личен и цивилен живот, колкото и той да е бил преплетен с политическите им амбиции и зависим от властовите им позиции. Те са небрежни и семпли към цивилната си външност, може би с известно изключение на Бенито Мусолини. Но за сметка на това са особено взискателни към парадната и външно представителната комуникация чрез униформеното облекло - белег, който е особено типичен за Хитлер и Мусолини, и не толкова за Сталин.

Дрескодът в политическата комуникация има изключително съществени функции за изграждането на авторитарния имидж, за визуалната убедителност на култа към личността и за подсилването на масовото преклонение пред емблематичните, но и натоварени с мрачна слава водачи. Всъщност това страхопочитание към диктаторите има хибриден характер и е микс от благоговение и ентусиазъм, редом със страх и покорство. Казано на съвременен език, площадните инфлуенсъри, каквито са по своето време фюрерът и Дучето, са били изкушени да включат максимално ефектно езика на своето тяло, част от който е и външността, в драматургията и режисурата, церемониите и ритуалите, с които са придавали атрактивен вид на своята идеология – фашистка и нацистка. За бащата на народите – съветския вожд, не е толкова характерна тази оперетъчност и бутафорност, но при него пък масовият респект и преклонение се дължали в огромна степен на суровото му излъчване, алюзията за аскетизъм и стоманената безкомпромисност.

1. Адолф Хитлер
Немарливостта на фюрера към цивилния му външен вид (с някои малки изключения) е била до голяма степен за сметка на ултравзискателността му към униформите, символите и емблематиката на Третия райх, за чийто главен дизайнер той се е самопровъзгласил. Редом с всичко друго, неглижирането на цивилния дрескод е показателно и за ниския или във всеки случай – противоречивия, естетически вкус на фюрера. Голяма част от емоционалната и политическата му енергия се изразходвала в изработването на концепции за публични спектакли, за хореографията на нацистките сборища и тоталната митология, разпространявана и налагана от него и Гьобелс. Адолф Хитлер е схващал нацистката униформа като символ на единството и величието на нацията, но и като средство за всяване на боязън и страх, масова възбуда и екстаз. Имиджът и стилът му са преследвали различни цели, но най-главната от тях е била утвърждаването му като върховен германски месия, от една страна, и от друга – като войник №1 на нацистката държавна машина.

2. Бенито Мусолини
Артистизмът и театралността на Бенито Мусолини му осигуряват бързо възприемане и одобрение от последователите на фашистката доктрина, но влизат в конфликт с неговото надменно и цинично политическо поведение. Дучето за разлика от Хитлер и Сталин демонстрира завидни трансформации на външността си от черноризкия дрескод до безупречната протоколност на официалното облекло, носено от него като законно назначен министър-председател на Италия. Единствен той от тримата тирани включва в имиджовата си стратегия голото тяло и многократно позира разголен пред фоторепортерите, за да покаже „сила и красота“. Еклектиката и квазиимператорските компоненти в неговата външност в съчетание с управленската му некомпетентност и мания за величие водят логично до плачевния му край.

3. Йосиф В. Сталин
В публичния имидж и стил на Сталин най-силно се откроява неговата външна сдържаност – вербална и невербална (за разлика от Хитлер и Мусолини той не притежава таланта да увлича масите с красноречие и ораторски хипнози). Отношението му към униформеното облекло не е мегаломанско като при италианския фашистки диктатор, а обрано, премерено и лишено от помпозност. Това отношение е и предпоставка за „неправилния стил“ на Сталин, който пренебрегва редица униформени традиции и носи това, което намери за добре, следвайки принципа „семпло и удобно“. Съветската пропагандна машина обаче всячески налага и хиперболизира представата за вожда и неговия имидж на всесилен, непобедим и недостижим пълководец и покровител на нациите. Консерватизмът и естетическия дефицит на Сталин, подсилени от неговата параноя са в брутален синхрон с жестокостта, диктаторската самовлюбеност и самозабрава.

* * *
В отношението на тоталитарните режими към модата, модния дизайн и модната индустрия рефлектира изконната същност на деспотизма да смазва и елиминира различията в мисленето и поведението, да ограничава безогледно свободата на самоопределение, в т.ч. и чрез избора на дрескод и визуален стил. Крайно враждебното отношение на партията и държавата към чуждестранната мода, покровителството на собствената модна индустрия редом с положителната нагласа към етническото облекло – типични за диктаторските общества, разкриват големия потенциал на модата като средство за идеологическо въздействие и културна манипулация. Практиката на специално създадените Модно бюро на Райха (в нацистка Германия), модните рестрикции и фашистки контрол върху външния вид (в Италия на Мусолини) и Дома на моделите, ревностно налагащ образа на съветската жена (в СССР на Сталин) са показателни за тоталитарното и деформирано схващане на социалната, комуникационната и културната функция на модата. „Правилна“ е онази мода, която подсилва изискванията за еднообразие, монолитност и стереотипност на външността в противовес на оригиналния, артистичен, неординерен и цветен стил. Основната й ценност е да е в синхрон с приоритетите на тоталитарната идеология и надеждно да я обслужва символно и ценностно.

Диктаторският лайфстайл на Хитлер, Мусолини и Сталин е продукт на властовата култура и заедно с това условие за персонализация на тоталитарното управление. Чрез него още по-ясно се разкриват природата и спецификата на деспотичните режими, редом с културните, комуникационните, психологическите и естетическите характеристики и деформации на техните лидери. Представата за тях е крайна и противоречива като самата им същност – гротескна и кичозна, но и респектираща, и ужасяваща според мащабите на техните злодейства. Стилът на диктаторите (не само визуален) помага за техния възход, но и допринася за тяхното падение – морално и физическо. Този стил не умира, а се възпроизвежда периодично и затова трябва да бъде демаскиран и диагностициран.

______
* Публикацията е малка част от по-цялостно изследване на автора върху имиджа и стила на диктаторите – бел. ред.

ХИТЛЕР, МУСОЛИНИ И СТАЛИН: ДРЕСКОДЪТ НА ТОТАЛИТАРНАТА ВЛАСТ