6403 | 6 Nov. 2024 | 16:42

Обещанието да оправи икономиката, да укрепи границата, да направи Америка по-изолационистка. Реакционен бизнесмен, а не премерен политик - това беше всеобхватният му чар.

Две жени вече загубиха изборите от Доналд Тръмп. Само този факт е невероятен и предизвиква ярост у демократите в цяла Америка.
Сексизъм ли беше? Мизогиния? Лоши кандидати? Лоши политики? Лоша кампания?

Това са само някои от безбройните въпроси, които се въртят в апарата на Демократическата партия в момента, докато те търсят отговори след най-бруталното поражение, пише Sky News.

Камала Харис даде нов импулс на Демократическата партия това лято след ужасяващото представяне на Джо Байдън в дебатите.

Кампанията ѝ бе насочена към послание за радост, оптимизъм и надежда. Тя отново катапултира ангажираността в политиката на Демократическата партия, което доведе до рязък скок в набирането на средства на местно ниво. Това просто не беше достатъчно.

Налице е дълбока равносметка за това как Демократическата партия загуби привлекателността си за широките маси.

Както се оказа, Тръмп, личността, спечели в областта на политиката. Хората гласуваха за него въпреки него. Обещанието да оправи икономиката, да укрепи границата, да направи Америка по-изолационистка. Реакционен бизнесмен, а не премерен политик - това беше всеобхватният му чар.

Многократно критикувана от десницата за т.нар. „словоблудство“, Харис се затрудняваше да изрази позицията си по основните въпроси. Тя се колебаеше дали е твърда, или състрадателна по отношение на имиграционната политика, и промени много от левите си позиции, включително забраната на фракинга и намаляването на средствата за полицията.
Именно тази нерешителност, в опит да намери средна позиция, беше част от нейната гибел.

Демократите предпочетоха избираемостта пред идеологията

След номинацията на Байдън през 2020 г. стана ясно, че партията е избрала избираемостта пред идеологията. Те отхвърлиха по-прогресивните предложения на Харис, както и левите плакатни политици като Бърни Сандърс.

Сега ще има вътрешна борба за това дали партията да се насочи по-вдясно в лицето на втора победа на Тръмп.

Въпросът, на който повечето членове на Демократическата партия не искат да отговорят, е: Щеше ли Байдън да се справи по-добре от Харис? Вместо това те отдават вината на това колко привързана е била Харис към него по време на исторически кратката си предизборна кампания.

Чуждестранните войни бушуваха по негово време. Инфлацията, макар и глобален проблем, се повиши по негово време. По негово време броят на пресичанията на границите достигна рекордните си стойности.

Всичко това беше огромен проблем за Харис, докато се опитваше да обясни посланието си на избирателите.

Дали Байдън остана в надпреварата твърде дълго? Защо бяха прикрити въпросите за неговата умствена острота? И дали решението му да се стреми към втори мандат блокира издигането на по-способни кандидати?

Харизматични политически таланти са спасявали Демократическата партия и преди - в лицето на Барак Обама и Бил Клинтън. Сега това е партия, която е парализирана и в безпътица, неспособна да проумее втори мандат на Тръмп и търсеща следващия Обама.

Има хора, които чакат на крилата. Другите претенденти за 2028 г. са същите, които се появиха, когато Байдън се провали през лятото.

Сред тях са губернаторът на Калифорния Гавин Нюсъм, губернаторът на Мичиган Гретхен Уитмър и губернаторът на Пенсилвания Джош Шапиро - всички те ще трябва да покажат на партията, че имат политическите качества да преминат от щатско ниво на висок пост.

Пийт Бутигиг, министър на транспорта на Байдън, е един от най-ефективните комуникатори на партията. Той беше включен в кампанията за Харис по всички телевизии - от „Фокс нюз“ до вечерните предавания. Но Бутигиг е щастливо женен за съпруга си Частен и ако Америка не е готова за жена, то готова ли е за гей мъж?

Противодействие на политиката на идентичност

Политиката на идентичността получи отпор не само в Америка, но и в целия свят. Отчасти затова видяхме, че Харис много леко се спря на историческата си кандидатура.

Кампанията на Хилари Клинтън беше посветена на това да бъде първата жена президент, докато Харис почти не споменаваше за това по време на кампанията.

Демократите ще анализират яростно и това. Грешка ли беше това? Дали щеше да подтикне по-апатичните избиратели в решаващите щати да видят страстната Харис, която отчаяно се опитва да счупи стъкления таван?

Или пък дълбоко вкорененият в американската култура сексизъм попречи на още една жена да се добере до Белия дом?