19784 | 23 April 2016 | 10:22

Разходка из историята и Гетсиманската градина по време на Пасха в Ерусалим

Феня Декало, специално за Епицентър.бг от Израел

Дъхави рози с диаметър 10-12 см., розмарин и цъфнало индрише в неголяма градина под сянката на 6 стари, изкривили се под тежестта на годините маслинови дървета. Всяко от тях е подрязване поне 1200 пъти. Твърдят, че възрастта им е над 2000 години. Те са живи свидетели на събития, описани в Новия завет и са се развили на това място преди 1983 години.

Това е Гетсиманската градина в Ерусалим, мястото където е арестуван, посрещнатият с „Осанна“ Христос. Тук, следван от своите ученици, той се оттегля на вечеря. Да си запалят огън, дванадесетте мъже не могат. Спазват традицията за Песах - през тази седмица, с изключения на първия и последния ден на празника, изцяло е забранено да се предизвикват искри и да се пали огън, т.е. може да се готви само до обед.

Няколко задължителни неща е имало на тази вечеря. Както и на всяка друга през седмицата на Песах, Хлябът е безквасен. Той напомня за бягството от Египет, когато хората вземат невтасалото тесто и хукват в неизвестното. Носят сварено или печено студено месо, ябълки и мед, от който с вино правят десерт, хапват твърдо сварено яйце, маруля и дори късче хрян топнат в подсолена вода.

Всеки от тези продукти има символика, свързана с робството и свободата. И до ден днешен е задължително всеки да изпие поне 4 чаши от по 30 грама вино. Затова не е чудно, че 11-те ученика на Христос задрямват, въпреки, че Учителя им ги е призовавал да се помолят заедно с него. А той вижда в бъдещето. Разплаква се за собствената си съдба и за многократно опожаряваният и потапян в кръвта на жителите си Ерусалим. Градът и до днес е е ябълка на раздора и обект на претенции на хора от различни религия и манталитет.

Нощта е топла и звездна. Предал я е много добре италианския архитект Б. Барлуци през 1924 година. Църквата, която сега се издига на това място е с лилави витражи и в нея винаги е като в звездна нощ. Лампички, подобно на звезди, греят от купола.

Според Новия завет, в онези вечер, Христос се моли със сълзи на очи на Небесния си баща да го пощади. Когато разбира, че това е невъзможно, приема неизбежното. Вече е спокоен и тъжен, когато учениците му се събуждат. В това време пристига римската стража, водена от последния от учениците му - Юда. Учителят е арестуван. Останалото е известно.

По–малко известна, обаче е легендата, свързана с единствената порта на крепостната стена на Ерусалим, която се вижда от Гетсиманската градина. Всъщност това е същата врата, през която Месията (според Новия завет) е влязъл в Свещения град.
След това неколкократно градската стена е сривана от врагове на Ерусалим и издигана отново, почти на същото място. Днешната стена е възстановена от султан Сюлейман Великолепни. Не се знае кой от мюсюлманските управници е наредил да я зазидат. Ясно личи очертанието на порта и зидарията, с която опитали да я заличат.

Легендата разказва, че на този неизвестен султан, когато посетил Ерусалим му показали портата и му казали, че според Стария и Новия завет, от там се очаква да мине Месията. Той заповядал да я зазидат. Везирът му обяснил, че за Месията зидарията това не може да е преграда. Решили да направят подножието на зазиданата врата мюсюлманско гробище.То съществува и до днес.

Логиката на везира е, че щом Христос е потомък на цар Давид, то той е Коен, а това означава, че няма право да стъпва в гробище. След това съветникът на султана обяснил, че ако дойде Месията, там няма да е гробище, защото той ще възкреси мъртвите и те ще трябва да дадат сметка за земните си деяния – добри и лоши. Мюсюлманският владетел издал заповед да убият четирима от най-снажните му и верни стражи и да ги погребат на прага на гробището. Преди да ги обезгравят им наредил, щом възкръснат, да убия Месията и да не му позволят да влезе в Ерусалим…

Най-близката, и сега действаща порта до Гетсиманската градина води до още една сграда, която е издигната на мястото, където също е имало вечеря за Песах (еврейския празник на освобождението), според Новия завет. Това е наследствен дом на хора от рода Давидов. Стопанинът му среща Христос и учениците му, когато отива за вода. Според еврейската молитва, която се чете на този ден, има текст, в който се казва, че всеки, който не притежава в тези дни от ритуалните хляб и вино, може да влезе и да хапне на трапезата, където ги има.

Поканват 12-те ученика и Христос на втория етаж в Давидовия дом, и те полягат на възглавници край ниската софра. В този аспект картината "Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи, не е точна, защото там всички са седнали на столове. Традицията повелява край софрата всички да са полуизлегнати, както и до ден днешен юдеите почитат празника. Трябва да е било в сряда вечер, защото точно там Христос измил краката на учениците в знак на скромност и уважение.

След възстановяването от кръстоносците на сградата, там е била църква, а след изгонването им - джамия. След 1967г. , заради споровете между християни и мохамедани чий е молитвения дом, на това място е забранено богослужението. Направили са две изключения: когато идва папа Йоан Павел и преди две години -за сега действащия папа Франциск.

Фанатици от други религии, се опитваха да се оковат на вратата на сградата, за да не позволят на духовния глава на католиците да отслужи меса. Като дар от папа Йоан Павел, в иначе празната зала, в която личат архитектурни елементи и от времената, когато е била църква, и когато е била джамия, има сребърно маслиново дърво, обвито с лозница, а под него са изваяни няколко стръка жито и ябълки. Това са продуктите, от които се приготвя трапезата на Песах.

И все пак вечерята се нарича тайна. На нея вместо традиционния разказ за 40-годишното скитане през пустинята - неоспоримо доказателство, че не е лесно да си свободен, Христос разполовил безквадния безквасния хляб. Той не разказал как морето се разтворило за да минат бившите роби и след това се събрало и издавило преследвачите им, а казал, че хлябът е плът от плътта му, а виното е кръв от кръвта му.

Същата вечер Учителят и дванайсетте му ученика извършват тайнство. Така вечерята започва да се нарича "тайна".