18925 | 18 June 2024 | 19:01

Тактическите ядрени оръжия на Русия предоставят на политическото й ръководство гъвкави опции за нанасяне на удари, като изстрелвани от морето и въздуха крилати ракети, балистични ракети с малък обсег и гравитационни бомби

75-ата годишнина на НАТО може да изглежда на някои като добра възможност за алианса да удвои основната си мисия: възпиране и, ако е необходимо, защита на държавите-членки от руска агресия. Но увеличаването на отбранителните способности само по себе си не е достатъчно, за да се намали рискът от конфликт с Русия. НАТО и особено Съединените щати трябва да обмислят преговори с Москва за намаляване на ядрените рискове, които бяха изострени от конфликта в Украйна, пише The American Conservative.

Тази задача е особено важна заради неотдавнашното присъединяване на Финландия и Швеция към НАТО – две страни в близост до Русия, които изоставиха неутралитета си заради чадъра за сигурност на САЩ, който сега се простира от Далечния север до Черно море. Москва ще трябва да разчита още повече на своя ядрен арсенал, за да компенсира конвенционалната военна малоценност спрямо НАТО.

Ядрените оръжия ще заемат видно място в бъдещи кризи като принудителен инструмент за убеждаване на противниците да разрешават спорове при условията на Москва. Наистина руските ядрени заплахи досега успешно възпираха НАТО от пряка намеса в Украйна. Те дадоха на Русия конкурентно предимство при поемането на риск в конфликт, в който нейните интереси по същество са по-големи от тези на НАТО и САЩ.

Нестратегическите или „тактическите“ ядрени оръжия на Русия предоставят на политическото й ръководство гъвкави опции за нанасяне на удари, като изстрелвани от морето и въздуха крилати ракети, балистични ракети с малък обсег и гравитационни бомби.

Според последната оценка на Федерацията на американските учени (FAS), руският ядрен арсенал включва повече от 1500 нестратегически бойни глави, които могат да бъдат доставени от въздушни, наземни и морски платформи, почти всички от които са с двоен капацитет. Въпреки че тези бойни глави се съхраняват на склад, оценката на FAS отбелязва, че „много регионални бази за съхранение са разположени относително близо до техните пускови гарнизони и на практика бойните глави могат да бъдат прехвърлени към пусковите единици с кратко предизвестие“.

Със значително по-малки мощности от стратегическите бойни глави, Русия може да извърши „ограничен“ ядрен удар, което оставя място за по-нататъшна ескалация, освен ако нейният противник не се съгласи при условия, приемливи за Москва. Възможностите за ограничен удар включват нападение върху украински военни логистични центрове, концентрирани отбранителни позиции или военно-промишлени съоръжения. Друга опция за „ядрен шок“ с нисък интензитет, която е на разположение на руското политическо ръководство, е демонстрационен тест – мярка, за която множество високопоставени руски анализатори твърдят, че ще възпре НАТО от по-нататъшна ескалация на войната.

Ядрените заплахи на Русия не трябва да се отхвърлят като фалшив сигнал. Руското министерство на отбраната проведе няколко учения със своите стратегически ядрени сили от началото на войната насам. За първи път миналия месец Русия обяви, че провежда учения за „подготовка и използване на нестратегически ядрени оръжия“ с ракети „Кинжал“ и „Искандер“ в Южния военен окръг, граничещ с Украйна.

И двете ракетни системи се използват широко в Украйна с нарастващ смъртоносен ефект. По-специално, руски официални лица казаха, че последното учение е отговор на изявленията на президента на Франция Еманюел Макрон и външния министър на Обединеното кралство Дейвид Камерън, че силите на НАТО може да се намесят, ако украинските линии се сринат, а Украйна може да използва доставени от Великобритания оръжия, за удари по цели в Русия.

Ядрените маневри не са за показност. Те засилват бойната готовност на руските ядрени сили, като служат като конкретно напомняне, че могат да нанасят тактически удари. Припомняме, че Съединените щати рутинно тестват ядрените си сили по същата причина: „да демонстрират готовността на ядрените сили на САЩ и да осигурят увереност в смъртоносносната сила и ефективността на ядреното възпиране“.

Друг тревожен знак, че конфликтът в Украйна е влошил ядрената сигурност в Европа, беше разполагането на десетки тактически ядрени оръжия в Беларус през март. Президентът на Русия Владимир Путин и беларуски официални лица определиха разполагането като отговор на нарастващото военно присъствие на НАТО в Източна Европа. В тандем с тактическите ядрени учения на Русия миналия месец Беларус проведе учения с участието на ракети Искандер и бойни самолети с двоен капацитет.

Анализаторите правилно посочват, че разполагането на ядрени оръжия в Белярус не увеличава материалната заплаха за НАТО, тъй като ракетите и бомбите, разположени там, все още могат да ударят съюзническа територия, ако бъдат изстреляни от Калининград или от Русия. Но опцията да започне атака от Беларус предоставя на руското политическо ръководство повече гъвкавост по стълбата на ескалацията. Например, ако НАТО се намеси пряко, Москва може да започне ограничена атака срещу Украйна, използвайки ядрени оръжия, базирани в Беларус. Тъй като атаката произхожда от Беларус, това ще намали риска от ответен удар на НАТО срещу Русия, който със сигурност ще доведе до по-сериозен ядрен отговор.

Повишената зависимост на Русия от ядрените оръжия няма да се промени с политическо уреждане в Украйна; НАТО ще остане конвенционално превъзхождащ противник. Но войната между Русия и Украйна е най-вероятната причина ядрените оръжия да бъдат използвани в Европа, перспектива, която президентът Джо Байдън приравни с Кубинската ракетна криза и възможността за ядрен „Армагедон“.

Все пак НАТО и Съединените щати трябва да работят за споразумение с Русия, което елиминира най-непосредствените пътища за ядрена ескалация. Това би включвало ангажимент да се държи Украйна далеч от НАТО и силите и инфраструктурата на НАТО извън Украйна – политика, пряко в съответствие с интереса на САЩ за избягване на война с Русия.

Вместо това позицията на въоръжен неутралитет би помогнала на Украйна да се защити срещу подновена руска агресия, без да се рискува пряка война между НАТО и Русия.

Твърде дълго НАТО приемаше неудобно високия риск от ядрена ескалация в Украйна. На своята 75-та годишнина алиансът не трябва да флиртува с онази съдба, която благоразумно избягваше по време на Студената война.

За автора

Матю С. Мей е научен сътрудник по приоритетите на отбраната и редактор в The National Interest.

Превод и редакция: Епицентър.БГ