Цените на петрола скочиха рязко след ескалацията в Близкия изток през уикенда, като брентът поскъпна до най-високото си равнище от януари 2025 г., съобщи ДПА, предаде БТА.
Брентът за доставка през април се повиши с 14% в първите минути на търговията до 82,37 долара за барел, а американският лек суров петрол WTI също отчете двуцифрено увеличение. След първоначалния скок котировките се понижиха леко, но останаха с около 9% по-високи от предишната пазарна сесия.
Поскъпването идва, след като Израел и Съединените щати извършиха атаки срещу Иран през уикенда, при които наред с други беше убит върховният лидер на Иран Али Хаменей. Иран отговори с ответни удари и ограничи корабоплаването през Ормузкия проток – ключов път за световната енергийна търговия.
През протока преминава около една пета от ежедневните доставки на петрол в света и всяко прекъсване може да тласне цените на енергията нагоре и да разклати глобалните пазари.
Вчера страните, които формират ядрото на групата производители ОПЕК+, решиха да увеличат дневния добив, за да предотвратят недостиг и да ограничат прекомерни ценови скокове.
Доларът и швейцарският франк отбелязаха отчетливо поскъпване благодарение на статута си на „валути убежища“ на фона на военната ескалация в Близкия изток – първи знак за нервност сред инвеститорите в очакване на отварянето на пазара на петрол, предаде АФП, съобщи БТА.
Вчера към 22:00 ч. по Гринуич (00:00 ч. българско време днес) американската валута повиши стойността си с 0,37% спрямо еврото – до 1,1768 долара за едно евро. Тя увеличи цената си с 0,54% спрямо британската лира – до 1,3409 долара.
Швейцарският франк поскъпна с 0,57% спрямо еврото – до 0,9034 швейцарски франка за едно евро.
Когато геополитическият риск нараства, инвеститорите са склонни да се насочват към валути, считани за сигурни – като долара и швейцарския франк, посочи АФП.
Уилям Джаксън, главен икономист за развиващите се пазари в Capital Economics, заяви за "Ройтерс", че дори ако конфликтът бъде овладян, "Брент" може да се повиши до около 80 долара, което беше пикът по време на 12-дневната война в Иран миналия юни. Засега това не изглежда да е водещият сценарий. Продължителен конфликт, засягащ доставките, може да добави само през цената на петрола 0.6-0.7 процентни пункта към световната инфлация, изчислява Джаксън. В еврозоната това би заличило 0.5% от нейния БВП.
Oxford Economics моделира по-тежък сценарий: затваряне на Ормузкия газ, което би повишило цената на Brent до 130 долара, би могло да тласне инфлацията в САЩ до 4.5% и инфлацията в еврозоната до близо 4%, което би провалило очакванията за облекчаване на паричната политика и потенциално би принудило централните банки да отложат намаляването на лихвите за неопределено време.
Това е една от глобалните икономически сеизмични вълни, които анализаторите очакват да заплашат с провал политиките на централните банки - като крайното въздействие ще зависи от мащаба и продължителността на конфликта.
Европа също ще бъде сред икономиките, силно засегнати от скока не само на цените на петрола, но и на разходите за втечнен природен газ (LNG). Непосредственото въздействие върху политиката на Европейската централна банка може да бъде относително ограничено, като се има предвид, че инфлацията в еврозоната остава комфортно под целевата стойност от 1.7%. Това би могло да позволи на централната банка да се придържа към настоящата си политика на без промяна.
Едуард Фишман, старши сътрудник в Съвета по външни отношения и автор на "Точки на запушване", книга за икономическата война на САЩ, има два основни сценария за енергийните пазари.
Според първия, има "значително и продължително прекъсване на целия трафик през Ормузкия проток, който е най-важната морска точка на запушване в света", каза той пред "Файненшъл таймс. Като се има предвид, че протокът пренася около един на всеки пет барела петрол в света, ако бъде затворен, "ще се сблъскате с монументален шок за световната цена на петрола". Платформите за природен газ също ще бъдат засегнати, което ще предизвика инфлационен натиск на основни пазари, включително Европа.
По-вероятният и по-малко вреден сценарий е да няма пълно затваряне на пролива, а продажбите на петрол от самия Иран да бъдат спрени, твърди Фишман. Ако това се случи, по-вероятно е цената на петрола да се повиши до поне 80 долара за барел. Ако други производители на петрол увеличат производството, въздействието може да бъде по-ограничено. В неделя ОПЕК+ заяви, че ще увеличи производството на петрол през април с 206 000 барела на ден, тъй като водената от Саудитска Арабия група производители на петрол се стреми да успокои пазарите на суров петрол. Покачването е по-малко, отколкото някои анализатори и наблюдатели на ОПЕК+ очакваха.
За блокиране на Ормузкия проток от Иран няма официално съобщение, но танкерите за петрол и газ се скупчили снощи на 3-4 групи извън извън тясното пространство и не смеят да навлязат в него.
За блокиране на Ормузкия проток от Иран няма официално съобщение, но танкерите за петрол и газ се скупчили снощи на 3-4 групи извън извън тясното пространство и не смеят да навлязат в него.
Ако Ормузкият проток остане затворен за повече от няколко дни, анализатори от Rapidan Energy казват, че глобалната рецесия става почти сигурна. Дори с тръбопровода Изток-Запад на Саудитска Арабия и обходната инфраструктура на Абу Даби, Rystad Energy изчислява нетна загуба от 8-10 млн. барела на ден, ако протокът остане затворен - ще се отвори такава дупка в доставките, каквато никакво увеличение на производството на ОПЕК+ не може да запълни.
валутни курсове
8984 | 2 March 2026 | 07:49







Mobile verison
RSS
