172908 | 8 July 2016 | 21:42
"Докато беше министър - стана милионер, сега ще стане милиардер, а синът му има хотели в Австрия".
Тези думи (по-точно клевети) на Велислав Минеков в предаването на БНТ “Денят започва с култура”, излъчено на 30 юни 2016 г., отприщиха пореден грозен скандал.
Темата беше ясно формулирана: “Протест срещу промените в закона за културното наследство”. Явно проблемът е дискусионен, явно има силни противници, а това пък като правило изисква в студиото да бъдат поканени не само Велислав Минеков, известен като краен и в повечето случаи злостен критик на министъра на културата, но и представители както на вносителите на закона, така и на Министерството на културата. Това не видяхме на екран. Въпреки, че го изискват нормите на журналистическата етика.
Така се получи едностранчива картина, която на моменти доби тотално изкривени представи - бяха отправени персонални атаки срещу публични личности (Вежди Рашидов и Красимир Велчев), които нямаха възможност да се защитят, а и водещите не се разграничиха от грозните реплики срещу тях.
Още повече, че в думите на Минеков се съдържат няколко откровени лъжи.
Първата - Вежди Рашидов не направи милионите си като министър, а влезе във властта като милионер, което е видно от публичните му декларации. И откакто е на държавна служба, дарява част от заплатата си за стипендии на даровити деца.
Второ, като министър той не е вносител на закона и няма как да стане милиардер от приложението му, тъй като е глупаво да се мисли, че който и да е властващ ще си сложи главата в торбата, и то за нещо, което е в обществения фокус. Значи, така поднесената реплика е с цел да го оклевети.
Трето, синът му Вадим наистина няма хотел. Преди няколко години това момче, което искаше да твори в България, буквално избяга от държавата, отвратен от гнусната кампания срещу баща му с едничката мисъл - да спаси двете си деца от блатото, в което всички затъваме. Вадим, който е кадърен художник, заряза изкуството, с парите от строителния си бизнес купи от една австрийска бабичка една планинска жиха и, вместо да рисува, заедно с жена си принудително стана хижар. Реши го, когато окарикатуреният без причина образ на баща му не слизаше от тв екрана, а дъщерите му го питаха: "Това ли е дядо?" И се изнесе буквално за месец. Без да знае къде отива и какво го чака. Просто избяга.
И остави баща си не само с болката, но и с вината, че именно той е прогонил сина си и внучките си.
Това са много лични и интимни моменти, които нито бащите, нито синовете искат да излагат на показ.
И когато докоснеш тази оголена рана, човек реагира. Да, емоционално! Да, не винаги по правилата. Да, стъпва и накриво. Но това е болката.
И тя е в думите на Рашидов: „Аз бях нападнат, омърсен и на мен ми е обидно. Защо смятате, че като съм министър, съм лишен от човешки качества? Защо смятате, че аз не съм от кръв и плът като вас? Кое ме прави по-различен като човек?"
Велислав Минеков знае всичко за Вежди Рашидов. Знае и това, което разказвам. Но въпреки това, сипе лъжи в ефира. Защо на него никой не му потърси отговорност? Защо никой не го укори? Защо никой не поиска от Минеков да се извини за лъжите?
БНТ призна, че в предаването беше нарушен журналистическият стандарт за плурализъм, като личните нападки и квалификации, изказани от събеседник в студиото към страна, която отсъства, бяха оставени без професионална реакция от водещите. И какво от това? Защо БНТ не се извини, че е допуснала от ефира ѝ да се разпространяват лъжи? Къде е нейната отговорност? Утре отново ще покани Минеков, и той, воден от личната си неприязън, ще поднесе поредни клевети. Къде е мярката? Къде е спирачката?
Защо се отприщи отново тази агресия? И то след като министърът поднесе извиненията си. Да се обвинява Рашидов в цензура е странно, след като се знае, че кабинетът му е отворен за всеки журналист, а словото му се лее, без спирачка.
Всеки има право да протестира, да изразява позиция, но нека да мерим с един аршин.
Поне това ни казва демокрацията.
Mobile verison
RSS
