38048 | 11 May 2016 | 18:34

Защо Борисов и Първанов прекъснаха срещите си, защо не намериха пресечни точки в политиката като големи държавници? И изобщо нормално ли е така да се напуска един политически брак, от който зависи стабилността на държавата?

Без никой да е очаквал, страната скорострелно се изправи пред политически криза. Видими причини за промяна на политическото статукво няма. Икономиката върви в прилични темпове, огнища на социално напрежение има, но масови протести - няма, разнородният парламент бе до вчера споен от нежеланието на всички да си развалят битовия рахатлък. Външно-политическата ситуация, свързана с бежанската криза, с политическите трусове в съседна Турция, с нестабилността на Европейския съюз също не предполага умишлено предизвикване на драматични протоберанси у нас.

Тогава защо родената с много компромиси, скрибуцаща през цялото време, враждуваща и сдобрявана неведнъж от самия премиер, управленска формула 2+1+1 (ГЕРБ и РБ + ПФ + АБВ) се оказа НЕВЪЗМОЖНА?

Какво взриви консенсуса на този проевропейски реформаторски кабинет, за който в програмната си реч през ноември 2014 премиерът обяви, че реформите му започват „незабавно“? Защо едва днес разбрахме, че ГЕРБ никога не са разчитали искрено на подкрепата на РБ и АБВ, че ПФ е най-добрият им партньор, че в правителството, което уж работеше като екип, е имало недоверие, подозрения, нехармонични отношения.

Защо ГЕРБ се оказаха изненадани от хода на Първанов? Защо той не предупреди партньора си Борисов за намерението си да отреже коалиционния повой? Защо двамата прекъснаха срещите си, защо не намериха пресечни точки като големи държавници? И изобщо нормално ли е така да се напуска един политически брак, от който зависи стабилността на държавата?

Днес четем различни варианти за причините - от нарушена комуникация и загубено доверие, през липсващи реформи, до путинова връзка с енергийно-газов нюанс и дори план на Москва за дестабилизация на България. Вероятно мнозина от анализаторите имат основания, за да чертаят такива сценарии, макар че някои от тях граничат с абсурда.

Всички обаче си задават въпроса - защо се случи точно сега, какво обърна камъчето на общата каруца, теглена с толкова усилия от премиера Борисов, с категоричното му вричане да изкара докрай мандата, заради което дори се отказа от президентската надпревара.

Ако почнем да изброяваме огнищата на пожари в коалицията, ще тръгнем от натрупаното напрежение в Реформаторския блок и активирането на Радан Кънев като яростна опозиция на ГЕРБ и лично на Борисов; ще минем през агресивното, често отблъскващо поведение на националиста Валери Симеонов; за да стигнем до парламентарната пробойна в отношенията на Борисов и Цветанов и нарушената връзка между Борисов и Първанов.

Зад всичко това стоят драматични гласувания за приемането на 16 милиардния дълг, което едва не разцепи АБВ, последвани от скандалите, породени от ксенофобските изказвания на ПФ и подклаждане на напрежение на етническа основа, за да избуят в критично кризисни отношения по време на приемането на съдебната реформа, от които се роди нова форма на политическо представителство - министри в опозиция. Борисов тичаше като пожарникар да гаси пламъци, да потушава конфликти, да сдобрява и да прави нови съюзи на мястото на изгорените мостове.

Усещането, че всичко се прави на парче, че се запушват внезапно рукнали бентове, че днес вършим едно, а утре друго, дойде и от ЛИПСАТА НА ОБЩО КОАЛИЦИОННО СПОРАЗУМЕНИЕ  ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА СТРАНАТА поевропейски модел. Понеже четирите субекта в коалицията са несъвместими по идеологически и ценностни показатели, те подписаха само двустранни договори с ГЕРБ, но не и помежду си. Така се наруши основополагащо правило в демокрацията - за личната отговорност, когато си част от едно цяло.

И още едно азбучно правило в политиката нарушиха ГЕРБ - власт се упражнява в параметрите, които суверенът е дал. ГЕРБ позволи на партньора си РБ с 15-20 депутати да държи повече от 50 на сто от реалната власт в правителството и висшите държавни институции. Това изкриви тотално управлението, защото, ако избирателите са искали да бъде изпълнена програмата на РБ, то щяха да им дадат мнозинство. Борисов правилно искаше да играе ролята на обединител в това правителство и тази нишка на консенсус да тръгне от ГЕРБ към цялото общество. Времето изисква именно такова политическо поведение. Провалиха го пак партньорите му. Вместо да разширяват влиянието на кабинета, малките партии, лакоми за власт и алчни за назначения (дори Цветанов го призна) често го стесняваха до рамките на политическо сектантство и примитивен реваншизъм.

ГЕРБ се опитваше да държи балансите, но не трябваше да влиза в ролята на балансьор между малките, ГЕРБ трябваше да води малките, а не става заложник на големите им интереси. Борисов признава сега, че всички негативи от властта се понасят само от ГЕРБ и че му е писнало да прави компромиси, притиснат от щенията ту на реформаторите, ту на патриотите. Прав е, но това не е държавническо поведение.

Това оплакване стигна абсурда си по време на срещата на премиера с представители на българските организации в чужбина във връзка с приетия Изборен кодекс. Тогава стана ясно, че „министър-председателят Бойко Борисов и шефът на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов са дали съгласие да бъдат преразгледани текстовете от Изборния кодекс, които ограничават гласуването в чужбина, но при условие, че Патриотичният фронт не постави ултиматуми, че ще свали правителството!“ Това беше огромна грешка!

Това означаваше публично поражение за ГЕРБ и неговия лидер. Защото се разбра, че няма никакво значение дали си мандатоносител с 84 депутати и милион и половина избиратели, с утвърдено европейско присъствие и признание, след като трябва играеш по свирката на един антисистемен водач с 18 депутати и 250 00 избиратели! Това срути политическата конструкция в държавата, но ГЕРБ не го осъзнаха. От гледна точка на държавността са абсурдни кадрите, в които премиерът политически асистира на Валери Симеонов под благовидния поглед на председателя на парламента Цецка Цачева в компанията на „европейските“ реформатори.

Е, оказа се, че всичко си има предел.
Изборният кодекс, който управляващите внесоха като че ли на шега, без да осъзнаят, че тази тънка материя изисква изключителна експертиза и че политически трябва да се пипа с хирургически ръкавици, е камъчето, което обърна каруцата. Верни на устрема „ала Фидосова“, те не отчетоха навреме различните интереси, които защитават партньорите им в коалицията, не направиха предварителни обществени дебати, за да застанат зад тях, защитавайки европейските принципи за правата на човека. Към това трябва да прибавим и последните абсурдни назначения в СЕМ, където ГЕРБ наложиха някаква блондинка, пренебрегвайки безспорния авторитет проф. Халачев, който бе кандидатура на АБВ. Така, заради конфликтите си и несдобряеми партньори, най-стабилната партия ГЕРБ в държавата се оказа източник на нестабилност и скандали във властта.

Това съвпадна първо, с Националната конференция на ДПС, която заради появата на ДОСТ и заиграването на Борисов с Местан, пое курс на ярка опозиционност, и второ, с избирането на Корнелия Нинова за лидер на БСП, която видя, че създалата се ситуация във властта е златен шанс за утвърждаването на БСП като силна опозиция и алтернатива. След всичко това, АБВ нямаше друг политически изход, освен да се откъсне от неестествения съюз „ГЕРБ - ПФ“.

Така се изправихме пред нежеланите от никого предсрочни избори. И пред политическа криза, от която ще пострада държавата. Някои оценяват на 2 милиарда евро загубите, които би понесла българската икономика, от политическа дестабилизация в страната в следващите месеци.

Затова задача на кабинета и лично на Борисов е да задържи управлението поне до президентските избори. Да намери верния тон за истински диалог в името на националните интереси. Ердоган вече обяви, че пуска бежанците, ако Европа не пусне визи на турските граждани. Кризата на жълтите павета трябва да бъде потушена, заради кризата на границата ни, която може да ни помете.
Време е за държавници! Политиците да отстъпят назад.