25791 | 19 Feb. 2017 | 08:15
Петко ДОБРЕВ
Историк
Българският народ обяви Левски за най-великия българин. Всеки българин може и говори за Левски. Левски присъства в живота ни навсякъде. Но признателни ли сме ние на Левски?
Да, портретът на Левски е в кабинета на всеки държавник. Хиляди улици и училища носят името на най-великия българин. Отбелязваме раждането му, отбелязваме смъртта му.
Но… това не е достатъчно.
Ние, българите упорито крием истината за неговата майка и нейната смърт. Тази велика българка, родила, отгледала и възпитала най-великия българин, завършва живота си със самоубийство. Самоубива се хвърляйки се в кладенец, защото не може да преживее непосилния глад и мизерия.
Нима българите не можеха да помогнат на тази мъченица на българската свобода? Можеха, но него сториха.
Да, това е срамно петно в нашата история. Но то не трябва да се крие. Ние, българите, трябва да признаем тази макар и грозна истина, която в никой случай не е проява на признателност към Левски.
И не трябва да спираме до тук. Трябва да признаем и другата грозна истина, която отново е дело на българския народ.
Хаджи Иванчо Хаджипенчович - човекът издал революционната организация през 1872г и подписал смъртната присъда на Левски е избран след Освобождението за народен представител в Учредителното събрание. И как така ние, „признателните“ българи, оставихме майката на Левски да се самоубие от глад, а неговия палач избрахме за народен представител? Нима това е нашата признателност?
Хаджи Иванчо Хаджипенчович става и член на Държавния съвет, а после и на Върховния съд на Княжество България. Да, това се случва в свободна България. Нима Левски мечтаеше за такава България? За тази България ли той увисна на бесилото? Но и това не е всичко.
Хаджи Иванчо Хаджипенчович участва в комитета за събиране на средства за вдигане на паметник на Левски. Нима признателните българи не знаеха кой е Хаджи Иванчо Хаджипенчович? Знаеха, но си мълчаха. Защо си мълчаха, нали сме признателни на Левски? И за да изразим нашата признателност към Левски, българите обвинихме за предател един достоен патриот – поп Кръстьо. А истинският Юда - Хаджи Иванчо Хаджипенчович, го скрихме от историята.
Дошло е време новото поколение българи да прекърши гръбнака на тази наша „признателност“. Дошло е време в учебниците по история да се учи как умря майката на Левски, кой го предаде и как българите наградихме предателя.
Така ние ще измием петното на срама.
Така българите ще успокоим духа на Левски и той ще отиде във вечните покои.
Така ние ще започнем да изпълняваме заветите на Левски, а не само да размахваме за щяло и нещяло неговото тефтерче. И така ще дойде времето, когато Хаджи Иванчо Хаджипенчовците ще са анатемосвани, а не награждавани. Защото днес бъка от Хаджи Иванчо Хаджипенчовци.
Авторът е историк,
в момента е Областен управител
на Силистра
Mobile verison
RSS
