16659 | 17 Jan. 2015 | 09:00

Отрасълът натрупа ценни съвети, но досега не се прилагат

Вашингтон ще изпрати свой експерт, който ще помогне на българското правителство да изработи план за енергийното бъдеще на страната. Това е един от резултатите от посещението на държавния секретар на САЩ Джон Кери в София. Ще бъде създадена и съвместна работна група.

Накъде след Кери? Ще намери ли енергетиката ни път за излизане от кризата?

България вече получи силна експертна помощ по темата от Европейската комисия и от Световната банка. Това стана по молба на служебното правителство на Марин Райков през пролетта на 2013 г. В резултат бързо и компетентно получи „Констатации и препоръки“ за своята енергийна политика. Консултантската помощ обикновено струва скъпо. В случая обаче тя бе предоставена на България безплатно под формата на партньорска проверка.

Бедата е, че само част от препоръките на експертите бяха изпълнени. Много мерки останаха единствено на хартия. При нужда те се вадят от чекмеджетата, изтупват от прахта, преписват ги като „История славянобългарска“. Но не се прилагат на практика. Няма действия, няма промяна.

Някои неща все пак са изпълнени. Създаде се самостоятелно Министерство на енергетиката. Парламентът разгледа на първо четене промяна в закона, която да осигури по-голяма политическа независимост на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Бяха направени и някои стъпки за улесняване на износа на електроенергия, така че той отбеляза ръст с 53% през миналата година. От друга страна, българските власти категорично не приемат съвета държавната мегакомпания „Български енергиен холдинг“ (БЕХ) да бъде закрита, за да се повиши прозрачността в сектора.

Финансовото състояние на НЕК остава отчайващо. Дефицитът в електрокомпанията наближава 4 млрд. лв. „Топлофикация София“ на свой ред призна невъзможност да плаща около 500 млн. лв. дълг към държавния БЕХ и нови 127 млн. лв. неплатени сметки за газ.

Чуждестранните експерти препоръчаха решения и по тези проблеми. Трябва да се направи независим анализ на възможностите за производство на ток в следващите години, за потреблението, вноса и износа. Има ли нужда от нови мощности? Властите трябва да положат усилия, за да се предоговорят дългосрочните договори за изкупуване на енергията от двете американски ТЕЦ „Марица-изток“ и да предложат нови форми за подкрепа на възобновяемите енергийни източници. Пазарът на електроенергия трябва да се либерализира и да се осигури достатъчно голям брой участници в него, за да има реална конкуренция. България трябва да създаде борса за ток. А правителството е длъжно да определи кои хора наистина са енергийно бедни и да им осигури социална защита.

Анализите и препоръките са важен инструмент за намиране на решения. Но решаващото за успеха е да има кой да ги приложи в реалния живот. Ще почакаме още малко. 

Обвързваме търговското споразумение със САЩ с визите

България участва в преговорите по споразумението за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) равноправно с останалите държави в Европейския съюз. Страната ни следи за отчитането на своите интереси и няма да допусне налагането на клаузи, с които не е съгласна. Това заяви в парламента икономическият министър Божидар Лукарски. Той обяви, че още при предварителните обсъждания в ЕС страната ни е обвързала позицията си с въпроса за облекчаване и подобряване на достъпа на български граждани до пазара на САЩ.

Лукарски взе отношение и по въпроса за изключително дискутирания механизъм за уреждане на спорове между държави и инвеститори (ISDS), предвиждащ създаването на специални арбитражи, в които инвеститори да съдят държавите заради пропуснати ползи във връзка с дадено национално законодателство. Той посочи, че „такива клаузи по принцип се допускат и по Гражданскопроцесуалния кодекс, така че пълното им изключване е в противоречие с българското законодателство“. 

Сметките за седми блок на АЕЦ готови през март

Работна група от експерти на Българския енергиен холдинг (БЕХ), Министерството на енергетиката и американската компания „Уестингхаус“ ще оценява жизнеспособността на проекта за строеж на седми блок на АЕЦ „Козлодуй“ с американски реактор АР-1000.

До края на март ще има резултат и ще може да бъде оценено дали проектът има собствен икономически живот, заяви пред журналисти изпълнителният директор на БЕХ Жаклен Коен. Задачата на работната група е да прецизира текстовете по проекта и да подготви материалите за Министерския съвет, който да вземе окончателното решение, допълни той. Работната група няма да прави ново технико-икономическо проучване, а оценява главно възможностите за финансиране на проекта.

През август м.г. кабинетът на Пламен Орешарски даде съгласие АЕЦ „Козлодуй“ да сключи акционерно споразумение с „Уестингхаус“ за нова ядрена мощност, но с условие, че то ще влезе в сила, ако бъде одобрено от следващото правителство.

Решението за седми блок трябва да бъде взето след много внимателен анализ, „защото този проект струва над 10% от брутния вътрешен продукт, да не кажа 20%“, коментира председателят на енергийната комисия в парламента Делян Добрев пред БНТ. По думите му трябва много внимателно да се прецени какви ангажименти ще поема държавата - ще има ли държавни гаранции, ще се сключва ли дългосрочен договор за изкупуване на енергията и ще се гарантират ли преференциални цени за нея. 

Първо да определим своите приоритети

Славчо Нейков*

След посещението на Джон Кери в София за българската енергетика възникнаха поне три въпроса във връзка с предложената експертна помощ на България за разработване на план относно енергийното ни бъдеще.

Първият е дали концентрацията на толкова външни експерти (освен от САЩ напоследък помощ беше договорена и от ЕК, и от други страни), които ще разглеждат както конкретни аспекти на енергийната ни политика, така и енергийното бъдеще на страната ни в неговата цялост, не поставя под съмнение до известна степен експертния потенциал на България.

Нека не забравяме, че освен съответните структури в държавната администрация през 2014 г. беше създаден и т.нар. Енергиен борд.

Вторият въпрос е за координацията на експертната помощ и респективно за способността на българската администрация да бъде ефективен партньор. Въпросът е особено актуален сега и поради планираните или вече започнали процеси на реорганизация.

Третият въпрос, особено в стратегически план, е времеви. Само преди две години беше разгледана необходимостта от нова енергийна стратегия, подготвена, но неприета през 2014 г. Така в момента е в сила енергийната стратегия, приета през 2011 г.

База за действие на държавно ниво е и детайлно развитата програмна декларация на правителството, в това число и за сектор „Енергетика“. Паралелно беше дадена силна заявка за необходимост от национален консенсус по основни въпроси на енергийното развитие - да си спомним напр., че премиерът поиска мандат от парламента по проекта „Южен поток“ в началото на декември 2014 г. От такава гледна точка ми се струва удачно България първо да определи консенсусно своите национални приоритети и след това при необходимост да разчита на външна експертиза.

*Авторът е председател на управителния съвет на Института за енергиен мениджмънт.

Посланик Поптодорова:
Няма натиск за добив на шистов газ

„Съединените щати никога не са отправяли искане към България на държавно ниво за добив на шистов газ“, подчерта посланикът на България в САЩ Елена Поптодорова пред БНТ.

„Едва ли не се подсказва за натиск от страна на САЩ по отношение на добив на шистов газ. Заявявам, че такова нещо не съществува. На САЩ не им е нужен български шистов газ. Те имат достатъчно - при това произвеждан сигурно. Което доведе до един ръст на икономиката им през последните 4 и половина - 5 години, който е несравним с други икономики, и излишък, и цени, които са също несравними с която и да било друга държава в света“, каза Поптодорова.

Тя отхвърли и версиите, че посещението на държавния секретар Джон Кери е имало за цел да отправя сигнали към Русия.