24214 | 9 May 2012 | 17:54

Ситуацията в Европа става все по-объркана

Да честитим новите правителства на Гърция и Франция. Репортажите от Гърция показваха лицата на щастливи хора с видим революционен патос. Край! Свърши се! Ако сте непредубеден зрител, действително ще останете с „грешното“ впечатление, че се случва нещо положително. Капиталовите пазари обаче са на коренно противоположно мнение. В понеделник всички европейски борси се свлякоха обезпокоително. Основният индекс на  Гръцката фондова борса падна с 8,3%, до 632,77 пункта, близо до най-ниското си ниво от 20 години насам. Еврото се гмурна под психологическото ниво от 1,30 долара за евро. Акциите на гръцките и френските банки отбелязаха спад между 3 и 15%.

Какво става всъщност? Според анализа на Ситигруп резултатите от гръцките избори са повишили вероятността Гърция да напусне еврозоната до 75% през 2013 година. Всъщност всички политически партии, които поеха ангажимента страната да спазва стриктно заложените бюджетни ограничения, на базата на които южните ни съседи бяха спасени от фактически държавен фалит, претърпяха катастрофални резултати.

В рамките на следващите девет дни Самарас, лидерът на победителите в изборите, и неговата партия ще трябва да се опитат да съставят правителство през различни коалиционни формати. Според Спирос Економидес от Лондонската школа по икономика съществува реална опасност политическите партии да не успеят в опитите си за намиране на сакралната коалиционна формула. И какво следва от тук насетне? Нови избори?! При този малко вероятен, но все пак възможен сценарий българските банки трябва да са в готовност да поемат евентуалния приток на депозити от Гърция.

Шефът на най-голямата инвестиционна банка в САЩ „Голдман Сакс“ очаква, че еврото ще се обезцени до „честното“ си ниво спрямо американския долар, до 1,20 долара за евро.  За българския лев това означава котировки над 1,60 лева за долар. Впрочем обезценката на еврото ще изиграе изключително благоприятно влияние върху европейската икономика. Нещо повече, ниските лихви съвместно със слабото евро са най-добрата комбинация за европейския експорт. След Голямата депресия в края на 30-те години на миналия век двете държави, които най-бързо излизат от икономическото блато, са САЩ и Великобритания, налагайки резки обезценки на своите валути, което в края на краищата изиграва ролята на стимулатор за подобряване конкурентоспособността на техните стопанства. 

Австрийският канцлер Вернер Файман бе първият европейски лидер, който непосредствено след изборите отвори дебата за членството на Гърция в еврозоната. Според него „всяка страна може сама да реши дали да напусне еврозоната, включително и Гърция”. Тя (Гърция) обаче трябва да знае какво означава това. Според условията на помощния пакет в размер на 130 милиарда евро, който бе гарантиран с безпрецедентно опрощаване на държавен дълг в световната финансова история, международните инвеститори са в очакване да чуят как Гърция ще реализира икономии в размер на 11,6 милиарда евро за 2013 и 2014 година. Да, но кой е поел този ангажимент, по-точно кое гръцко правителство? Твърде е вероятно спасителите на Гърция
да изпаднат в тотален тупик

От една страна, колосалният размер на отпуснатите помощи вече е потънал в тресавището на гръцката финансова система, а от друга, най-вероятното ново гръцко правителство ще бъде твърдо против крайните бюджетни рестрикции.

Ситуацията във Франция е по-различна, но първите призиви на Оланд са доста смущаващи. Новият френски лидер прекрасно осъзнава, че предшественикът му бе политически обезглавен поради несправянето му с безработицата и липсата на икономически растеж. Това, което шокира финансовите пазари, бе неглижирането по темата „фискална дисциплина“.

Предизборното му заиграване с електората повиши очакванията към неговата политика за икономически растеж, но нека да видим и цената, която ще трябва да плати обществото. Всеки държавен дълг в края на краищата е бъдещ пряк данък за всеки данъкоплатец.  Предварителните анонси на Оланд загатват, че в негово лице Франция е гласувала за един отявлен кейнсианец. В този смисъл и дума не може да става за затягане на финансовата дисциплина, а напротив.

От две международни агенции за кредитен рейтинг предупредиха, че и при най-малкия намек за фискални разхищения от страна на новия президент Франция няма да бъде пощадена при оценката на риска и кредитният й рейтинг ще бъде намален. Оланд е твърд привърженик на това, средства от европейския спасителен фонд да бъдат използвани директно от търговските банки. Към настоящия момент от тази привилегия могат да се възползват  единствено държавите членки на еврозоната. По темата госпожа Ангела Меркел е категорична, но  е явно, че и тя ще трябва да направи редица компромиси

В настоящата комплицирана ситуация, когато Германия прави компромиси, финансовите пазари категорично ще го отчетат като победа на периферна Европа.

И така, ситуацията в Европа стана от объркана още по-объркана. Лявото идва на мода. На първо четене може да бъде направен изводът, че дълговата криза е далеч от момента на овладяване. Казано по най-точния начин, цената на финансиране на европейските държави, с изключение на Германия, ще се качва. Това не е добра новина и за предстоящото емитиране на българските еврооблигации. Оставам с надеждата, че в нашето Министерство на финансите  знаят нещо в повече...