28813 | 17 Oct. 2013 | 09:19

Блестят опитите за силово ограничаване на цените на горивата и храните

Пазарът е залят от вносни храни, много от които България традиционно е произвеждала назад във времето.

Божидар ДАНЕВ,
изпълнителен председател на Българската стопанска камара

Според Хелмут Шмит пазарът е като парашут - работи само когато е отворен. За съжаление през последните 24 години има стъписваща активност на политическия елит за нарушение на пазарните принципи, затова пазарният парашут на България е все още полузатворен. Налице е широка палитра от непазарни действия на изпълнителната власт:

► Блестят опитите за силово ограничаване на цените на горивата и на храните - действия, които смазват малките стопански субекти и насърчават монополизма. Защо и сега изпълнителната власт не спира да говори каква трябва да е цената на енергията, след като има независим регулатор?
► Така и не стана ясно какъв е резултатът от шумната кампания срещу заменките на държавни имоти. Замесените в този непазарен спекулативен оборот излязоха чисти на фона на гузното мълчание на властта.
► Къде е пазарният принцип при определянето на винетните такси? Независимо дали ползваш еднократно или многократно инфраструктурата, плащаш еднаква такса, за да се облекчи администрацията...
► Следва ли

държавата да определя административно минимална работна заплата, когато имаме законовата уредба и практиката на колективното трудово договаряне?

► Къде е пазарът, когато се определя такса битови отпадъци не според количеството битов отпадък, а под формата на втори имотен данък?
► Защо нямаме реално либерализиран енергиен пазар, включително защо има само един „Булгаргаз“ и защо съществува БЕХ?
► Защо се инвестира само в определени магистрали и не се заделят средства за останалата инфраструктура? Тежкото състояние на второстепенната и третостепенната пътна мрежа поставя определени предприятия и дейности в условия на дискриминация. Това води до регионални деформации в развитието на икономиката и трудовия пазар, което изкривява пазарните отношения и генерира социално неравенство.
► Всички партии, както и настоящият президент предизборно обещаваха, че закони, за които няма оценка на въздействието, няма да бъдат предмет на обсъждане в Народното събрание. Това продължава да не се случва! Защо?

Мащабно нарушение на пазарните принципи е фак­тът, че държавата не можа да се пребори с контрабандата и така легализира непазарния натиск над българския производител от страна на определени играчи на пазара, замесения политически елит и администрация. В резултат на това само за последните три години прекият внос на хранителни стоки в страната се е увеличил от 65 на 74 на сто. Българският хранително-вкусов сектор е на колене независимо от огромния му потенциал.

Друго нарушение на пазарните принципи е нееднаквото данъчно третиране на българския производител. Забогатяването на определени компании за сметка на

укриване на
данъци и акцизи

тотално променя конкурентната среда. Например защо доскорошният премиер в първата година на своето управление назначи проверка на една от компаниите, производителки на алкохол, а след това престана изобщо да я споменава?
Постоянната намеса на политическия елит не само деформира пазарните отношения, но и заглушава надеждата за икономическа свобода и равноправие. За да се промени създалата се тежка ситуация, държавата спешно трябва:

Първо, да се пребори с контрабандата, която убива българския производител.

Второ, да създаде равноправие при събирането на данъците и осигурителните вноски, за да има равностойна конкурентна среда.

Трето, да отстъпи от управлението на осигурителните фондове и да поеме социалните системи изцяло като своя отговорност.

Нормалната роля на държавата е да създава условия за бизнес, а не да деформира пазара и да ражда корупция. Още повече че корупцията не се наказва от правораздавателната система - няма защита на собствеността и интересите на българския производител. Затова България 24 години е заобикаляна от стратегическите инвеститори. Затова нашите доходи са ниски. Затова сме на най-непрестижните позиции в международните класации.

Нарушаването на пазарните принципи е фертилната среда, която ражда олигархията и монополизма. Наскоро президентът на републиката се осмели да дефинира четирите инструмента за формирането на олигархията. Според него това са „държавните пари, обществените поръчки, приватизацията и сивият сектор“:

Държавните пари. Говоренето за „държавни пари“ ражда клиентелизъм, безотговорност и задължение към политическия елит. Наскоро имаше първи опит за решаване на проблема със средствата на държавните и общинските търговски дружества. За съжаление от служебното, а не от партийно формирано правителство.

Обществените поръчки. Клиентелизмът и търговията с влияние са лесно идентифицируеми с прост анализ на размера на оборотите на основните изпълнители на обществени поръчки. Да се надяваме, че с предстоящите изменения на Закона за обществените поръчки ще се минимизира възможността за злоупотреби с публични средства.

Приватизацията. Деформациите са мащабни, а престъпленията вече са консумирани. Приватизаторите са известни. Олигархичният елит е създаден и се репродуцира. Чрез приватизационни процедури бяха разбити цели сектори, бяха загубени активи, пазари и квалифициран човешки ресурс. Налице е

виновно мълчание на политическия елит

и нулево медийно огласяване по темата за масовата приватизация. Българските труженици не станаха собственици, а се формира икономически елит, но не по пазарните закони, а чрез експлоатация на дефицитите на акционерна и корпоративна култура на нацията.

Сивият сектор. Най-масовото и мащабно нарушение на пазарните принципи е бягството от плащане на осигурителните вноски. Налице са ниска събираемост на вземанията, растящи дефицити, покриване на разходите от други данъчни плащания, одържавяване на част от набраните осигурителни вноски. Социалното и здравното осигуряване са финансови системи, които трябва да обслужват само осигурените лица, но държавата е сложила ръка върху тях и ги ползва антипазарно за социални цели. 24 години нито едно правителство нямаше решимостта да отдели осигурителните от социалните системи.

Колкото до олигарсите и непрекъснатите въпроси на медийната интелигенция към срамежливо мълчащите политици за тяхното назоваване, има прости и еднозначни отговори. Достатъчно е да се анализира списъкът на стоте най-богати българи и да се уточни какво е тяхното участие в управлението на „държавните пари“, в приватизацията, в обществените поръчки и в сивия сектор.

Какъвто и инструментариум да изброяваме, каквито и анализи да правим, два са основните компоненти, които липсват на българското общество - справедливост и сигурност. Трябва да принудим политическия елит да създаде условия на справедливост и сигурност. Ако това не се случи, България няма да излезе от политическото и икономическото тресавище.

-------------------------

Заглавието е на редакцията.

(в. Преса, печатно издание, брой 283 (634 от 17 октомври 2013)