66321 | 11 Jan. 2013 | 07:32
 |
|
В ролята на Джордж Кетъл от „Скандал в Брикмил“ от Джон Пристли. Снимка - музей на Народния театър |
„Изведнъж осъзнах какво ни очаква след време, когато хората ще се питат как е играл... Апостол Карамитев. И няма да могат да разберат“, пише в мемоарите си големият театрален режисьор Леон Даниел. Самият той, фигура емблематична за сценичното ни изкуство, само от 4 години не е сред нас, а името му уви все по-рядко се чува в спомените на колеги. В интервю преди няколко години пък големият син на Георги Георгиев-Гец - Иван, преподавател в Нов български университет, недоумяваше, че негов студент обърка Апостол Карамитев с футболист. Е, и футболист е бил легендарният актьор, но във филма „Любимец 13“, една от ранните комедии в родното кино. И добре, че ги има филмите, запечатали гигантския талант, за да може да си спомним неговия глас, осанка, неподражаема мимика...
Днешните почитатели на Джим Кери и Адам Сандлър едва ли ще се трогнат от хумора в „Специалист по всичко“ или въпросния „Любимец 13“ (кинороли на Карамитев от края на 50-те и началото на 60-те). Но „Бялата стая“, „Сватбите на Йоан Асен“, „Рицар без броня“ и сега могат да убедят мнозина във вечния живот на доброто кино, независимо в какви времена е създадено.
Първите аплодисменти в живота си малкият Апостол получава, докато играе в италианска детска оперета в родния Бургас. Майка му Донка, останала отрано сираче, е отгледана в семейството на заможен лекар. Бащата Мильо Карамитев работи на пристанището в морския град, горд собственик на каруца и кон. Апостол е средният от трима синове, семейството е на ръба на мизерията, но нещата съвсем загрубяват след смъртта на Мильо. „Никога не му достигаше яденето, защото беше израсъл в бедно семейство“, казва години след като и Апостол не е между живите вдовицата му Маргарита Дупаринова.
Апостол Карамитев е сред най-личните възпитаници на Италианския лицей в Бургас. Езиците му се удават с лекота. Припечелва по малко, като пише домашните на мързеливи съученици или им преподава уроци по латински... А за да
гледа безплатно театър и кино
помага при лепенето на афишите. В нереалния свят, пресъздаван на сцената, търси спасение и в дните след смъртта на баща си - често в почти празен салон. Войниклъкът му съвпада с началото на Втората световна война, с ротата си стига до Страцин. След уволнението в средата на 40-те отива в София с надежда да учи в Театралната школа. Не повярвал, когато видял името си на второ място сред приетите, дори накарал непозната жена да му го прочете - оправдал се, че е „забравил очилата си“. После хукнал като луд по улиците, спрял се чак в другия край на София и хлътнал в кръчма да удари една ракия, въпреки че никак не си падал по пиенето... „Всичко от този ден си дойде на мястото. И моето съществувание придоби смисъл, споделя актьорът пред Севелина Гьорова в книга-портрет за него. - Това усещане ми остана за цял живот. Върша ли нещо извън изкуството, намирам го за пропиляно време.“ Въпреки че и да се занимаваш с изкуство, в ония години си е било авантюра. В школата сами си правят декорите и костюмите, а понякога за прожектори им служат автомобилни фарове... В дипломния спектакъл на техния клас по Шекспировата комедия „Както ви се харесва“ Боян Дановски поверява две коренно различни роли на Апостол - Орландо и Жак. Единият - жизнен, темпераментен, оптимистичен, другият - рано помъдрял, прозрял истината за преходността на света... Актьорът преобръща с хастара предишните представи за персонажите.
 |
|
В „Бялата стая“ на Методи Андонов героят на Карамитев умира покосен от рак, каквато е съдбата и на големия актьор. |
В биографията на Апостол Карамитев, затворена в рамките на 5 десетилетия (1923-1973), има всичко. Бил е водещ в първото българско цирково вариете, участвал е в постановки на телевизион- ния театър. Името му е свързано и с едно от най-шумните навремето радиопредавания за деца „Весел ранобудник“ - емблема на няколко поколения българчета, в което разказва народни приказки по своя си вълшебен начин. С рецитали по наши и световни поети обикаля страната. На сцената и в киното непрекъснато сменя амплоато - играл е комични, драматични, трагични, романтични роли на крале, царе, принцове, професори, бохеми, бедняци... Шекспировият Ромео, Маркиз Пиза от „Дон Карлос“ на Шилер, главни персонажи в „Херцогинята на Падуа“, „В полите на Витоша“, „Службогонци“, „Скандал в Брикмил“, „И най-мъдрият си е малко прост“, „Цената“, „Монахът синове“, „Мария Стюарт“, „Еснафи“, „Двама на люлката“, „Варшавска мелодия“... Във време на „канонична“ сценична игра и бяло-черни образи Апостол търси нестандартен ключ към всяка роля - пита се на какъв „лично негов проблем пиесата отговаря“... Прави жив и „симпатичен“ дори и най-вражеският персонаж. До неговото изпълнение Могилански от „Разузнаване“ на Лозан Стрелков е „касапин“, който „дете в майка разплаква“, груб, тъп, жесток. Но Карамитев го прави жив човек, силен, рафиниран убиец.
 |
|
Актьорът на сцената със съпругата си Маргарита Дупаринова в |
При обща сцена с Константин Кисимов, където Апостол играе мазен ласкател, му хрумва да постави ръката си пред устата на „началството“, когато той се закашля. Кисимов пък измисля следващ трик... „Получи се истинско надиграване, вътрешен градус...“, коментира Карамитев истинското партньорство. „Той никога не е проливал сълзи наужким, както умеят да го правят някои колеги“, спомня си в интервю Дупаринова. И разказва как мъжът и излизал „като покосен, целият във вода“ след представления на „Хенри IV“ на Пирандело, една от най-трудните му и блестящи роли. Шекспировата любовна класика „Ромео и Жулиета“ става фон и на личната романтична история на Карамитев. За онези, които помнят Маргарита Дупаринова от последните и изяви на сцената - в инвалидна количка, понесла пораженията на времето, е трудно да си я представят като Жулиета. Но точно в тази роля на 21 август 1948 г. сред декорите на спектакъла в Народния театър тя получава предложение и годежен пръстен от Апостол. Той е с 2 години по-млад.
Дъщерята на Спас Дупаринов, лидер на БЗНС, убит след Деветоюнския преврат през 1923-та, е сред любимите ученички на основателя на театъра Николай Масалитинов. „Никога не съм прекарвала по-хубаво, отколкото в театъра. Ние с Апостол нямахме свободно време извън него“, доверява Дупаринова. Когато се женят, тя вече върви към 40-те, ражда децата си едно след друго... Докато играе бременна на турне из провинцията, Апостол и пише, че иска, ако се роди момче, да го кръстят „ с най- мъжкото име“ Момчил.
Навремето в столичните арт среди се разправяше от уста на уста, че големият поет Николай Лилиев, драматург на Народния театър, преди смъртта си препрочитал любовните писма от почитателки до... Апостол Карамитев. Искал да се зареди с енергия и вдъхновение от нежните и страстни послания. Май няма писмени доказателства за това. Факт е обаче, че за много от конфликтните моменти в театъра актьорът е търсел съвет от поета. А любовни писма до красивия сценичен и киногерой - истински водопад. Фенки го причакват с букети след спектаклите. „Че кой не се е влюбвал в Апостол Карамитев?! - възкликва в разговор Дупаринова. - Понякога ме болеше, че има толкова почитателки.“ Актьорът побеснява, когато вижда лика си върху мартенички. Иска да изобличи автора им, но се отказва, щом разбира, че е бедна жена, решила да припечели.
Кумирът на дамската публика се оказва домошар. „Когато малките деца се разболяват, обикновено викат „мамо“, а при нас - „татко“, признава жена му. Във всяка свободна от репетиции минута той отскача до вкъщи да ги нагледа. Води ги на куклен театър, но взема и съседските хлапета, които
вървят по петите му като след магьосник
Според Дупаринова така и се предала любовта на Апостол към театъра и у двете им деца - Момчил и Маргарита. При поредното завръщане в София от Лос Анджелис, където е продуцент и режисьор в последните години, Момчил Карамитев сподели, че в Деня на благодарността със съпругата си редовно гледат филми с легендарния Апостол. В компанията им често е приятел музикант - Робърт Лакар, който следи само образите, без да разбира думите. „Аз такъв актьор не съм виждал“, казал той още първия път на Момчил. А видяното го вдъхновява за няколко музикални произведения, които по-късно стават фон във филма на Карамитев-младши за легендарния му баща. Маргарита днес живее още по-далеч от брат си - в Канада. Психологията е новото поприще на актрисата - някогашна партньорка на Тодор Колев в „Опасен чар“. А първородният и син носи името на легендарния си дядо.
 |
|
С децата си Маргарита и Момчил в края на 60-те. |
„Аз мисля, че просто съм роден даскал“, казва Карамитев в документалния филм-портрет (1970) на режисьорката Елена Панайотова. Студентите му са заразени от таланта, чара, енергията на своя преподавател, опитват се да копират интонацията, жестовете му. Сред тях са Йосиф Сърчаджиев, Велко Кънев, Юри Ангелов, Филип Трифонов, Богдан Глишев, Искра Радева, Мадлен Чолакова... Спектаклите им, режисирани от Апостол в театъра на ВИТИЗ - „Аз, баба, Илико и Иларион“ и „Женско царство“, в началото на 70-те притеглят в учебната зала повече публика, отколкото съседни професионални сцени. Карамитев достига титлата „професор“, но предпочита да го наричат „даскале“. Такова е и заглавието „Ваш даскал, Апостол“, на филма, който Момчил Карамитев посвещава на баща си през 2006 г.
„Не мисля да остарявам.
Искам да умра млад
красив, весел, интересен!“, така отговаря Апостол Карамитев в апогея на славата си на писателя Светослав Минков, който го кани да напише мемоарна книга. Тогава Минков е главен редактор на издателство „Народна младеж“. „Само суетните, празните хора пишат спомени на млади години“, е категоричният му отказ. Негов летописец обаче се оказва Михаил Топалов, близък приятел на актьора и отличен стенограф, пренесъл думите на мнозина велики особи до нас. Веднъж Карамитев се сблъскал с премръзнала възрастна жена, която стояла пред магазин. Било срещу новогодишните празници. Трогнат, той влязъл в магазина, купил дебело палто, шал, шапка, ръкавици, чорапи и обувки на непознатата. Облякъл я от глава до пети... „Нежно сърце носеше. Издържаше и двама бедни студенти...“, пише Топалов.
„Важни са ми следващите 10 години“, изрича във филма (1970) на Елена Панайотова Апостол Карамитев. Но съдбата му отпуска само още три... През есента на 1973-та по време на снимки на „Сватбите на Йоан Асен“ му се налага няколко пъти да премине през
ледените води на Алдомировското блато
край Сливница. „То довърши Апостол“, спомня си художничката Мария Ножарова, сценограф на епоса на Вили Цанков. Тялото на Карамитев вече е поразено от рак на черния дроб. Актьорът е претърпял преди снимките тежка операция и знае, че му остава малко време. А трудната сцена допълнително влошава състоянието му, коментира тогава Коста Цонев, който играе братът на Йоан Асен във филма.
През паузите на снимките Карамитев се превива на земята от ужасни, непоносими болки, но после пак застава пред камерата. Фаталният ден идва бързо - Апостол издъхва на 9 ноември 1973-та, без да успее да заснеме всички сцени. Налага се екипът на Цанков да реши - или довършват филма с друг участник, или запазват заснетите кадри като документален паметник на един гениален актьор. В крайна сметка приемат до финала Коста Цонев да изпълнява и двете роли - на Йоан Асен и брат му Александър. И в началото на готовия филм зрителите настръхнали слушат необичаен монолог, изречен от „заместника“: „Ще поискам от вас със силата на фантазията да превърнете фиданката на моя талант в гората на Апостол Карамитев.“
„Петдесетте години, които изживях, многото погребения, на които присъствах, ме накараха да се убедя, че светът не се върти около мене, че аз не съм пъпа на Вселената... Но ме научиха и на друго: че това просто, вълшебно нещо, което е животът, човек трябва колкото може по-честно, по-умно, по-запълнено да изживее... Което сме взели, да дадем, да върнем на хората...“, изрича преди смъртта си Апостол Карамитев. В деня на голямото прощаване с живота той е „центърът на Вселената“. Поклонението е във фоайето на ВИТИЗ (днешен НАТФИЗ) - институтът е пълен със студенти и
 |
|
Апостол Карамитев и Коста Цонев във филма „Сватбите на Йоан Асен“ на Вили Цанков, 1973 г. Снимка - Българска национална филмотека |
колеги, а „Раковски“ и околните улички преливат от народ. Невъзможно е да си пробиеш път през стената от притихнали в скръбта или разплакани хора от всички възрасти. Това е едно от най-драматичните, най-многолюдните сбогувания за онова време.
Сбогом, Принце
изрича от името на всички колегата му Рачко Ябанджиев.
Днес на ул. „Морска“ 4, където е роден идолът на поколения българи, има паметна плоча. Почитатели и колеги на Карамитев се чудят защо уличката не е прекръстена на актьора. (Добре че името му е увековечено върху фасадата на български театър, но неизвестно защо това е Димитровградският, отсъстващ от биографията му?!) Самата улица е обезсмъртена в няколко лирични творби на друг велик бургазлия - Христо Фотев: „На морска уличка бургаска/ и капитанска, и рибарска...“
(в. Преса, печатно издание, брой от 285 от 20 октомври 2012)
Mobile verison
RSS
