31018 | 15 Jan. 2013 | 11:31

Машината и звярът. Чиновникът и мутрите. Кръстете го, както прецените. И напсувайте, когото си искате. Все тая!

Някога българинът мечтаеше за Солунската митница. Днес мечтае за първа линия на брега.

Филмът се промени. От романтика премина в хорър.

Случаят с дюните е само кадър. Продуктът е заложен назад в годините. Нито една власт не му разката вярата. Всяко правителство монтираше филма, поддържаше творческия му екип, удължаваше сюжета. Сменяше режисьорите, сменяше актьорите. За да бъде по-реалистично - мафията разстрелваше някой и друг герой. Като Д. Я. - председател на общинския съвет. Със седем куршума.

От две десетилетия Несебър е повече от Солунската митница. По-желан, по-обладаван. Въпреки цъфтежа на кметове и кметове дълбоко заложената природа у чиновника продължи да движи града. Кметовете не видяха стотици престъпления, защото в дъното на всяка далавера седяха те, подчинените им, областните служби, лобистите от София. Ако бившата кметица Магдалена Мандулева има достойнство и ако обича града си, ще съобщи името на онзи министър, който я е рекетирал с влиянието си години наред. Ей така, по телефона от кабинета си.

Цялата машина в Несебър и околовръст не работи за града, за Слънчев бряг, за природата или удобството на гостите. На кого му пука, че ще бъде изваден от списъка на ЮНЕСКО. На кого му пука, че с всяко лято градчето губи чар. На кого му пука, че стотици декара на първа линия бяха завзети от бетона. Че изникнаха затворени комплекси с високи огради. Че се нарушиха томове нормативни актове. Че хотелиери взимат наеми от продавачи на сутиени, чиито сергии са на общинска и държавна земя. Че в Несебър десетки хотели отдавна са вдигнати върху пясъците. Много преди тези прословути 29 декара.

Чиновникът и неговият главен инвеститор - рушветът, съсипаха и заливите, и парковете, и градинките. Градът не диша. Както не диша Слънчев бряг. За две десетилетия и Несебър, и курортът останаха без бели дробове.

Чиновникът в несебърското кметство е част от далаверата, съучастник в разграбването и съсипията. Той е безименна машина -

гълта рушвети, пуска разрешителни

Някои от тях безумни. Чиновникът е на практика ненаказуем. Алчен, винаги жаден и ненаситно ненаситен. Законът не го лови. Общинският съвет не може да влезе в съда - той е колективен орган и не подлежи на санкция. Такава е юрисдикцията на прехода.

Преди време екип журналисти се захвана с три обекта, вдигнати директно и нахално върху пясъчната ивица на Слънчев бряг. Един от тях е хотел „Дюн“, собственост на разстреляния Георги Илиев, бос на ВИС 2. Бившият главен прокурор Борис Велчев назначи проверка. Заместник окръжната прокурорка донесе вода от сто кладенеца, за да докаже, че не вижда нищо незаконно в тези бетонни градежи. Главният прокурор - от стара коза яре!- назначи нова проверка. С верни на закона служители от други градове. (да не ги изброявам.) Те за месец установиха, че и трите бетонни кютука са незаконни. Защото пясъчната ивица по конституция е собственост на народа. Защото са нарушени десетки и десетки правни постановки, строителни ограничения и т.н.

Защо зам. окръжната прокурорка на Бургас не видя беззаконието? Защото тя е в машината. А машината е в ръцете на Октопода. Октоподът знае служебното й място, както и домашния й адрес. Знае колко деца има. В колко часа тръгват за училище. Кога са сами вкъщи. Октоподът знае всичко. И зам. окръжната прокурорка знае, че Октоподът знае. Тя, милата - да я разберем! - работи в страх. Отсъжда в страх. Наказва със страх.

За да не остане назад в битката за природа, и созополският кмет - тоя, обвиненият в бракониерство - публично заяви, че дюните и заливчетата са „златна кокошка за Созопол“. Цитат! Ще ги продава, за да пълни касата. Стотици и стотици сигнали на граждани останаха без звук. Днес Созопол прилича на Несебър, както Несебър прилича на Созопол. Те са обрамчени от хиляди бетонни чучела, а съвестните хазаи слагат на платната пълни с вода бутилки. Така улесняват паркирането. И няма кой да им спука тиквите.

Безименният, обладан от недосегаемост, чиновник дръсти заливите с хотели и къщи, съсипва гори, взривява природата, прокарва частни пътища и ми затваря довчера свободни територии, защото няма обратна воля.

Но как пък да има, като волята не носи дивиденти. Хванати ръка за ръка, и управленската машина, и Октоподът действат Безотказно. Делкат рушветите с лобистите от столичните министерски кресла. И превръщат някакви си 29 декара дюни край Несебър в шумен акт. За да се замръчкат стотиците епизоди от по-старо време. Един фишек, една обществена въздишка. Малко па̀ра в локомотива на възможната справедливост. Епизод от любовния филм между лошите и по-лошите. Машината и звярът. Чиновникът и мутрите. Кръстете го, както прецените. И напсувайте, когото си искате. Все тая!

„Във всяка неделя“ министър Мирослав Найденов пусна бомба: на частни фирми са продадени 140 дка край Камчия. По до сълзи познатата схема - препродадени.

Негово зловещо величество чиновникът не спира да ни краде, да ни отнема площи, да ни разтакова природата с проклетите заменки. Любима дума, любимо действие, любим доходоизточник на предишното правителство. За да е спокоен чиновникът, а лапачите - далече от килията, в законодателната практика се въведоха изменения, допълнения, уточнения. Въведоха се отворени вратички. Само наивниците вярват, че идеолозите на заменките ще се срещнат с Темида. Те са здраво окопани и за тях бронебойни патрони няма открити, няма открити.

Освен вратичките в закона чиновникът си осигури отлагане на специализираната кадастрална карта на Черноморието - тя можеше да му спъне напъните. Затова - пак и пак! - се чу

най-верният аргумент на всяка власт: пари няма

Обичащите природата сигнализираха, че подготовката на кадастралната карта е забавена повече от четири години. Че изпълнителите са одобрени и задачата възложена едва през август миналата година. Време, достатъчно алчността да се снабди с документи и с всички чиновническия обезпечения.

От изготвената през 2006 г. кадастрална карта на Несебър са изчезнали четири дюни, съобщи „Преса“. В любимата местност Кокала „изветряха“ от кадастъра пясъчни образувания, обявени за природни забележителности още през 1976 г. По сведения на Държавното ловно стопанство в Несебър най-голямата дюна (28 дка) е попаднала в статута „крайбрежна плажна ивица“. Могат да се строят заведения, кафенета, сергии за гащи, понеже туристът има навика да тръгва към България без гащи. Може и бараки. И дървени бунгала. За всякаква цел. Всички тия влизат в определението „преместваеми обекти“.

По-зловеща съдба очаква втората по големина (17 дка). Кадастърът я обозначава като „дървесна растителност и храсти“. Така дюната може да бъде шитната, държавата - разбирай поредната власт! - има законовите механизми да се лиши от нея, да направи чиновника щастлив, да го обогати по съответната схема. Защото по това определение на кадастъра дюната може да премине в частни ръце. По-лошо - да бъде застроена. 

Другите две дюни - съответно 17 и 16 дка - са уж „крайбрежна плажна ивица“. Според кадастъра. На практика четвъртият пясъчен хълм е разполовен. От едната страна парцелът е „дървопроизводителна гора“, а от другата - поземлен имот. Тук се забелязва и научен принос. Биолози, лесовъди, растителни инженери, екозащитници от всякакъв ранг - всички в първо отделение. Да, хвърлете си дипломите. И Тома Белев да оди да учи. В България дървопроизводителните гори растат на пясъци! Близо до морето. За да му се радват.

За ваше сведение и трите обекта още стърчат на пясъчната ивица на Слънчев бряг. И функционират. Най-много функционира басейнът на хотел „Дюн“. На петдесет метра от морето. Винаги има функции, когато един басейн се превърне в любим обект на манекенки. Ако не друго, привличат футболисти.

Не, не ми трябва Солунската митница. Господи, направи ме кмет на Несебър. Ако не искаш, може и главен архитект. Не толкоз главен архитект. Началник-отдел. Чертожник. Портиер? Става. Хем съм на входа, хем на изхода.

(в. Преса, печатно издание, брой от 365 от 15 януари 2013)