60670 | 22 Jan. 2013 | 14:10

През целия XIX век Франция се люшка между кралското управление и републиканските революции и почти всички големи събития се разиграват във

„Салът на Медуза“ на Теодор Жерико, възпроизвеждащ реално корабокрушение с френски войници, предизвиква скандал при появата си.

„Монархия отдавна няма, но почти всичко в този квартал напомня за вековната кралска власт“, пише в най-разпространения пътеводител на Нешънъл джеографик из най-големия национален музей на Франция. Строежи на френски короновани особи в продължение на 10 века стоят зад днешните 60 000 квадратни метра в центъра на Париж между величествената река Сена и търговската улица „Риволи“. 

Първият замък на това място е издигнат от Филип II през 1190 г. като крепост срещу чужди набези. Шарл V го превръща в кралска резиденция, при управлението на Франсоа I и Анри II разрушават сградата и по-късно отново я издигат. Анри IV създава традицията в двореца да се канят именити художници, които да творят там. През 1674-а в Лувъра се помещават Френската академия на науките и Кралската художествена академия.  Наполеон III го достроява с нови крила.

Но за пръв път дворецът отваря врати като публичен музей на изкуствата по време на Френската революция през 1793-а. Годишнината от края на монархията е отбелязана с изложба от близо 600 картини и 180 предмета на изкуството, конфискувани от кралските колекции и от църковни имоти. Всъщност през целия XIX век Франция се люшка между кралското управление и републиканските революции и почти всички големи събития се разиграват във и около Лувъра.

Най-драматични са събитията около управлението на Бонапарт и по време на Втората световна война. При Наполеон I успешните завоевателни битки носят огромно количество нови експонати. Но след поражението при Ватерло бивши собственици си ги искат обратно, а администрацията на Лувъра успява да скрие само някои под формата на „частни колекции“. До края на септември 1939-а пък в камиони са изнесени и скрити извън Париж почти всички ценности на музея с изключение на най-тежките или маловажни експонати. След победата над хитлеристкия окупатор през 1945-а произведенията са върнати в Лувъра. 

Това, което днес наричат Големият Лувър, е плод и на последната реконструкция, започнала през 1981-ва под егидата на френския президент Франсоа Митеран и приключила през 1989-а. Стъклената пирамида (със същите пропорции като Хеопсовата в Гиза, Египет), която днес е централен вход за комплекса, на прочутия американски архитект от китайски произход Йау Минг Пей предизвика

остри дискусии във Франция

и по света. Едни я нарекоха архитектурно „грозилище“, други - шедьовър, който най-после решава брадатия проблем как да се обединят разностиловите елементи на двореца. Щипка екзотика към темата добави и бестселърът на Дан Браун „Шифърът на Леонардо“ - пирамидата, и изобщо  музеят, бяха забъркани в сензационна история за издирването на таен гроб и наследници на Мария-Магдалена, която пък, противно на библейските сюжети, е била съпруга на Христос. А интригата се заплита след загадъчно убийство на главния уредник на колекцията. Музеят дори отвори врати пред кинаджийския екип на Том Ханкс, който екранизира романа - рекламен ход без аналог в биографията на Лувъра.

„Мона Лиза“ на Леонардо да Винчи е безспорната перла в колекцията на Лувъра. Картината на ренесансовия гений разполага със самостоятелна зала и е охранявана от огнеупорно стъкло. Не сте ли я зърнали поне за кратко между гърбовете на скупчените разноезични туристи, все едно не сте били в музея. Портретът е поръчан около 1503 г. от съпруга на дамата, която е позирала - Франческо дел Джокондо, но Леонардо нито подписва, нито предава платното до смъртта си. Според легендите майсторът не се разделял с него и той става част от колекцията на френския крал едва през 1519 г.

Всъщност картинната сбирка, която включва над 6000 живописни платна, сътворени от периода на Средновековието до Втората република (1848 г.), е сред най-големите богатства на Лувъра. А „Мона Лиза“ е част от колекцията с европейска живопис, изложена в крилото „Ришельо“.

На близо 300 кв. м са разположени 24 огромни картини на Рубенс, поръчани от Катерина Медичи за Люксембургския дворец. Те пресъздават алегорично сцени от нейния живот. „Вирсавия“ (1654 г.) на друг велик холандец - Рембранд, съжителства с „Плетачката на дантели“ на Ян Вермеер.
В италианската колекция, разположена в Дьононовото крило на първия етаж, се откроява Джото, един от най-повлиялите на Ренесанса автори. В неговия „Св. Франциск от Асизи получава стигмати“ се улавят наченки на перспектива и реалистични човешки фигури.

Няколко картини на Леонардо да Винчи привличат в Голямата галерия, но никоя от тях, въпреки благоговението на експертите, не може да измести в сърцата на масовата публика Джокондата: „Портрет на Св. Ана“, „Портрет на Св. Йоан Кръстител“... С произведение на Леонардо е свързан и последният скандал в музея. Двама експерти - Сеголен Лангле и Жан-Пиер Кузен, подадоха оставки през пролетта на 2012-ра, защото според тях прекаленото „изсветляване“ при  реставрацията на „Девата с младенеца и св. Ана“ (около 1508 г.) е повредило произведението. Леонардо е работил с учениците си върху него в продължение на 20 г., обновяването му е траяло 18 месеца. И въпреки съпротивата сред арт експертите реставрираният шедьовър бе представен с успех пред публиката редом със 130 подготвителни рисунки и етюда от процеса на създаването му.

Интериорът на прочутата галерия „Аполон“ е не по-малко бляскав от предметите, изложени във витрините.

Бисери в европейската живописна сбирка на Лувъра са и „Сватбата в Кана Галилейска“ на Веронезе, „Просякът“ на Джузепе Рибера, „Христос на Кръста“ на Ел Греко, портрети на инфанти на Веласкес.

Сред френските големи формати блестят „Коронясването на Наполеон“ на Давид и „Свободата, която води народа“ на Дьолакроа. Донякъде те са еманация на противоборството между двете основни течения в живописта през ХIХ век - класицизма и романтизма.

Скандал предизвиква

френският художник Теодор Жерико, като използва реално корабокрушение за „Салът на Медуза“ (зала 77) - дори с детайли, подсказващи канибализъм.

И ако „Мона Лиза“ е безспорният хит на картинната колекция, най-известните шедьоври от скулптурната сбирка са легендарните древногръцки статуи „Венера Милоска“ и „Крилатата победа от Самотраки“. Най-популярната легенда за откриването на Венера е свързана с пътешествие на френския учен и мореплавател Дюмон Дьорвил до Егейско море. На гръцкия о. Милос той съзира в двора на селянин мраморна статуя, използвана като „чесало“ за козите му. Собственикът обяснява, че я е открил закопана в земята си, а Дюрвил успява да я откупи. След битка с турците, при която вероятно са счупени ръцете на статуята, французите успяват да натоварят ценната си придобивка на кораба и да я докарат в Париж. Днес мраморната Венера от Балканите с френско гражданство е естетически идеал за женска красота и обект на почти религиозно преклонение. „Крилатата победа“ пък е намерена от френския консул и любител археолог Шарл Шампоазо през 1863 г. на о. Самотраки, натрошена на повече от 300 парчета. Фигурата, вдъхновена от богинята Нике, е стъпила върху пиедестал с формата на корабен нос. И тя е без ръце, не е открита и главата й. Но дори в този незавършен вид елинската статуя е съвършена. Дотолкова, че нейни многобройни копия и реплики се извисяват днес пред галерии по света, дори върху радиаторите на луксозните лимузини на „Ролс-Ройс“.

„Христос на кръста“ на Ел Греко.

И в мрачни сиви дни дворовете на Лувъра - Марли и Пюже, покрити със стъклени тавани, внушават усещането за блясък. Там са разположени скулптури. Достатъчно е да зърнете композицията „Конете на Марли“, пренесена от площад „Конкорд“ - мястото на гилотината по време на Френската революция. В Дьононовото крило пък не пропускайте други два шедьовъра - робите на Микеланджело („Умиращият роб“ и „Бунтуващият се роб“), пренесени в Париж от Италия.

Лувърът е уникален и с колекцията си от художествени предмети - от религиозни реликви до гоблени, накити, мебели. В крилото „Ришельо“ на музея всеки може за минута да се почувства

като суверен на Франция

- там са запазени в автентичния им вид покоите на Наполеон III.

Да обиколиш целия музей означава историческа и географска разходка без аналог в света - там можеш да се насладиш на потайностите и изкуството на Древния Египет, Гърция, Етрурия и Рим, Близкия изток, исляма...  Да видиш от варовиковия портрет на Рамзес II през златни експонати от Помпей до уникален керамичен етруски семеен саркофаг с прегърнати отгоре фигури на мъж и жена.

Три сбирки, разположени в крилата „Роан“ и „Марсан“, представят приложните изкуства, модата и рекламата през годините. От бижута до играчки, облекла, тъкани, аксесоари... Традиция е всяка година да се правят временни изложби на модата, например - на екзотичното в тоалетите и вътрешния дизайн, на определена марка „от кутюр“ и т.н. Над 40 000 плаката и 20 000 филма притежава „рекламната“ сбирка, като емблемата на популярното френско кабаре „Ша ноар“ („Черната котка“) в Монмартър, където се е родил шансонът.
 
В последните години най-големият национален музей на Франция посреща по 10 млн. посетители годишно, а половина от тях са под 30-годишна възраст. Марката „Лувър“ е дотолкова популярна, че вече се реализират проекти за нейни клонинги. В края на ноември 2012-а в бившия миньорски град Ланс бе открит първият филиал на музея на стойност 150 млн. А срещу сумата 1 млрд. евро Обединените арабски емирства откупиха правото да отворят „Лувър“ и в Абу Даби през 2015-а.

 (в. Преса, печатно издание, брой от 372 от 22 януари 2013)