18914 | 13 May 2026 | 08:23

В програмата е включено посещение в Джуннанхай – строго охранявания комплекс, където живеят и работят най-висшите ръководители на Китай.

 Китайският лидер Си Дзинпин посрещa американския президент Доналд Тръмп в Пекин, а спомените от предишната визита през 2017 г. неизбежно изплуват. 

Тогава китайските власти организираха изключително пищно посрещане, включително вечеря в Забранения град – чест, която преди това не беше оказвана на нито един американски президент.

И този път церемонията се очаква да бъде впечатляваща. В програмата е включено посещение в Джуннанхай – строго охранявания комплекс, където живеят и работят най-висшите ръководители на Китай.

Но зад дипломатическия блясък се крият сериозни противоречия. Освен вече познатите спорове за търговията, технологиите и Тайван, Иран се превръща в нов източник на напрежение между двете световни сили.

Китай вече е много по-уверен

От последната визита на Тръмп насам Китай се е променил значително. Си Дзинпин вече е в безпрецедентен трети мандат и демонстрира все по-голяма увереност на международната сцена.

Китайският лидер ускорява стратегията си за развитие на т.нар. нови производителни сили, като държавата инвестира огромни средства във възобновяема енергия, роботика и изкуствен интелект.

Ако американската администрация иска да види бъдещето, към което Пекин се стреми през последното десетилетие, трябва да погледне отвъд внушителния политически център на столицата, където ще премине голяма част от визитата, съобщава "Би Би Си" (BBC).

В отдалечения и суров север на страната вятърните и соларните паркове вече доминират пейзажа. На юг автоматизацията променя фабриките и веригите за доставки, а мегаполиси като Чунцин се превръщат в сензация в социалните мрежи.

Милиарди държавни инвестиции трансформираха Чунцин – някога суров индустриален център в югозападната част на страната – в символ на новия Китай. 

Градът днес олицетворява държава, която прегръща новите технологии, новите търговски модели и дори нов имидж – модерен, атрактивен и по-достъпен за света.

От равнопоставеност към глобално съперничество

През 2017 г. Китай все още се е стремял да демонстрира, че е равностоен на САЩ, смята Али Уайн от Международната кризисна група.

"Китайската делегация положи огромни дипломатически усилия, за да създаде впечатлението, че президентът Си е геополитически равен на президента Тръмп. Днес обаче подобно доказване вече не изглежда необходимо за китайската страна", отбелязва той.

Според Уайн Вашингтон вече официално възприема Китай като почти равностоен глобален конкурент. По думите му Пекин е вероятно най-мощният съперник, срещу когото Съединените щати са се изправяли в своята история.

От своя страна Доналд Тръмп вероятно е най-непредвидимият чуждестранен лидер, с когото Китай някога е имал работа.

В страната той дори има прякор – "Чуан Дзянго", което в свободен превод означава "Тръмп – строителят на Китай". Мнозина китайци смятат, че разделящите политики и търговските войни на Тръмп всъщност са подпомогнали възхода на Китай, като са отслабили глобалното влияние на Америка.

"Той изобщо не се интересува от последствията. Трябва да разбере, че живеем в един и същи свят. Това е глобално село. Не може винаги Америка да бъде на първо място", казва мъж, който е на почивка в Чунцин.

Разговорите на Тръмп с домакина Си Дзинпин ще бъдат в четвъртък, след като посетят заедно “Харама на Небето”, после в петък докъм обяд. Според медиите в големите европейски столици, в предстоящите разговори президентите на САЩ и на Народната република, би трябвало не само да загладят поизръбилите се напоследък двустранни отношения.

Това ще бъде 137-ят разговор между американски президент и китайски върховен лидер, откакто Ричард Никсън се ръкува с Мао Цзедун през 1972 г.? Ами Доналд Тръмп ще бъде първият американски президент, който посещава Пекин от почти десет години насам, но през ноември 2017 г. той бе и последният, посрещнат в “Забранения град” с топовни гърмежи.

Не много време след това обаче отношенията между Съединените щати и Китай се сринаха до нивото на враждебност поради търговската война, ковид-пандемията, която избухна при все така мистериозни обстоятелства в китайския град Ухан, скандалния шпионски балон, изстрелян от разузнаването на Пекин в американското небе през 2023 г., постоянното напрежение около Тайван и накрая от митническата офанзива, отприщена от Тръмп веднага след завръщането му в Белия дом.

Миналата седмица водещото американско списание за външна политика и международни отношени “Форин Афеърс” отбелязва, че броят на директните контакти, телефонните разговори или тези на четири очи между президентите на САЩ и Китай е спаднал напоследък до 2,5 средно на година, в сравнение с 5,6 през периода 2000-2010 г. и 4,6 през годините 2011-2020 г.

Разбира се, Тръмп продължава да твърди, че има отлични отношения със Си, като преди седмица каза, че бил получил уверения от държавния глава на Народната република, че Китай не изпраща оръжия на Иран. Но независимо от силните съмнения по въпроса на неговото разузнаване, президентът е убеден, че ще получи “голяма и сърдечна прегръдка” в Пекин. Нищо, че той пристига с повече от месец закъснение в сравнение с графика, който бе спретнат с нечовешки усилия от шерпите на двете страни - през март Тръмп поиска отлагане на визитата поради продължаването на военните операции в Иран.

За непредубедените анализатори е ясно, че “търговското досие” ще бъде в центъра на срещата на върха между двамата президенти. Никой в Европа все още не е забравил, че тарифната офанзива, започната от Тръмп през април 2025 г., последвана от неочакваната реакция на Си, доведе до рязко покачване на митническите тарифи до 147 процента - неприятна и неприемлива цифра за вноса и износа на двете суперсили.

А Какво ще си поиска Китай? Според западните медии на масата на преговорите Си би трябвало да свали три карти с написана върху тях с главни букви буквата “Т” - тарифи, технологии и Тайван. Тоест това са проблеми, които водачът на Поднебесната империя ще се стреми да реши в нейна полза в замяна на вноса на американски самолети за гражданската си авиация, на соя и месо. В замяна на този внос, от който все още се нуждае тук, Си иска “стабилност”, дума, скъпа на мисълта на мандарин.

Основната цел на Си би трябвало преди всичко да накара Тръмп да се съгласи да спре налагането на непосилни мита за китайския износ в Америка, както и да не ограничава достъпа до американски полупроводници, които все още са от съществено значение за развитието на китайската технологична индустрия.

Ето защо за мнозина наблюдатели предстоящата “среща” на върха ще се смята за успешна, поне ако бъде обявено удължаване на едногодишното примирие в отприщилата се миналата година търговска война.