46226 | 1 Nov. 2024 | 20:28

Ако и този парламент се провали - алтернативата е на хоризонта! Протестният вот набира скорост - антисистемните партии „Възраждане“, ИТН, МЕЧ и „Величие“ към този момент имат общо близо 700 000 гласа! А утре?

Редовно правителство с пълен управленски мандат обеща преди ден лидерът на ГЕРБ пред европосланиците у нас. Резултатът от изборите  задължава Борисов да направи и немислимото, за да успее да намери формулата и да състави редовно правителство с първия мандат - както се заричаше и по време на цялата кампания.

ИЛИ ПРАВИТЕЛСТВО, ИЛИ СГРОМОЛЯСВАНЕ НА ГЕРБ

Борисов няма друг шанс - или излъчва кабинет или се сгромолясва от политическата сцена. Провал на процедурата за съставяне на редовно правителство ще го делегитимира като партиен лидер и в същото време може да отключи процеси, сходни на тези в БСП и ДПС - симптоми, за които има и в момента, и които отговорните фактори в ГЕРБ овладяват.
Осми избори ще бъдат фиаско за цялата политическа класа у нас. А отттук – катастрофа и за цялото общество.
Уморени и отвратени, 70% от българите искат държавата да заработи и са готови да простят на политиците си компромиси, само и само да има кабинет. Борисов трябва да използва този факт.

ПП-ДБ ДЕТОНАТОРИ НА СЪГЛАСИЕ

Дните след изборите, а и по време на кампанията, показаха, че коалиция на ГЕРБ-СДС с ПП-ДБ е невъзможна, но тя не е и единственият вариант на бъдещо управление на страната. В този смисъл категоричният отказ на Петков/Василев/Денков да застанат до/зад Борисов, или да се опитват да го рекетират с декларации, да му чертаят кордони, окопи и други разделителни линии, не е драма. Пепетата са показали, че са виртуозни политически детонатори -   способни са да измислят всякакви интриги с цел взривяване на каквото и да е съгласие. С това трябва да се свиква. Радев ги посади на политическата нива и те ще си виреят там като "шарлатани", което не означава, че държавата трябва да се върти около техните властови щения. Те са толкова безидейни и слаби като политическо присъствие, че трябва да бъдат оставени на собствената си съдба. За три години 500 000 избиратели вече ги изоставиха, заради лъжите и измамите им. Цялата агресия на ПП-ДБ е заради очевадния факт, че са в изключително неудобна позиция - ако искат да запазят остатъчния им електорат, трябва да атакуват яростно тези, с които направиха „сглобката“ и с които пиха „мазно кафе“.

КОЙ НА КОГО ЩЕ ИЗВИВА РЪЦЕ

Слушах сутринта бившият финансов министър Симеон Дянков - човекът си дошъл от САЩ, бързо обходил десните политически централи у нас, ориентирал се правилно и ясно посочи единствената "пътека", по която страната има шанс да мине, ако не иска да катастрофира - Борисов да предложи кабинет на малцинството с няколко приоритета, по които има общо съгласие.
Кирил Петков, естествено, тутакси скочи на Дянков и анатемоса тази идея. Само че, ако той е забравил, ние ще му припомним, че през юни 2022 година точно той искаше да управлява с правителство на малцинството. "Правителство на малцинството е по-добре, отколкото едно правителство, в което се опитват да му се извиват ръцете“, тупаше се тогава в гърдите Петков.

Е, сега Борисов иска същото - да не му извиват ръцете. Ще поеме своята отговорност, както налага ситуацията у нас и по света. И вероятно ще успее да убеди остатъчния разум в 51-ото Народно събрание. Да, иска се виртуозно майсторство, за да си осигуриш парламентарна подкрепа при този фрагментиран парламент.

АЛТЕРНАТИВАТА Е НА ХОРИЗОНТА

Но пък за всички е ясно - политическият елит е изправен пред пропастта - след седем неуспешни избори пред него изниква най-важната и неотменима задача - да стабилизира държавата и да консолидира обществото. И тук дребните ежби - този не ми харесва, онзи не го искам,   нямат място, защото на карта е поставено самото оцеляване на българската нация и държавност.

Ако и този парламент се провали - алтернативата е на хоризонта! Протестният вот набира скорост - „Възраждане“, ИТН, МЕЧ и „Величие“ към този момент събират общо близо 700 000 гласа! А утре? Това е дял, чийто мащаб трябва да светне една червена лампа. Скандалите и антагонизмът между тези четири формации засега им пречат да станат мощна сила, която да помете останалите. Но времето работи за тях. Зарядът е в тях. Колкото повече системните партии затъват в партийни съперничества на дребно, толкова повече те способстват за възхода на популистки формации. С всеки нов избор урните усложняват уравнението за редовна власт, защото раждат все по-фрагментираното парламентарно представителство и все по-невъзможни лични и междупартийни отношения. В това отношение Осмите избори ще са по-ужасяващи от Седмите.

БОРИСОВ ЧЕТВЪРТИ ЗАНУЛЯВА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ АМБИЦИИ НА РАДЕВ

Да не забравяме и президента Радев.
Радев предизвика кризата през 2020-а, но не можа да я реши. Нямаше смелост, политически хъс и визионерство. Той стимулираше процесите на партийно разслоение, но не успя да изгради алтернатива. Въпреки отлива на доверие обаче, един президентски проект, създаден и лидиран от самия Радев, все още има шансове да изиграе ролята на политическо чудо, консолидирайки недоволството на хора от различни слоеве и с различни убеждения – от либерални, проатлантически и проевропейски до патриотични и леви. И той вече променя поведението си с оглед на новите нагласи.

Създаването на стабилно правителство, което да изкара пълен мандат, както Борисов е обещал на партньорите ни в ЕС, обезсмисля какъвто и да е президентски проект. Политическото време на Радев изтича с края на мандата му през ноември 2026 година. След това той става млад пенсионер - както се случи с всички негови предшественици.
Борисов Четвърти с цял мандат може да занули политическите амбиции на Радев.
Тази битка няма да е лесна.

И тук, освен всичко останало, факторът време е изключително важен.  

Днес Радев вкара като свои представители в Конституционния съд бивш свой министър и настоящ свой съветник. При евентуално ново сезиране на магистратите за конституционните промени на бившата "сглобка", касаещи служебното правителство, повече от ясно е, че с "домовата книга", натресена ни от Христо Иванов, ще бъде свършено. Можем да прогнозираме, че при стечение на времевите обстоятелства и при провал и на този парламент, Радев може да се върне в ролята си на диригент-майстор на пореден служебен кабинет. С целия реваншизъм, на който е показал, че е способен.

КОЙ ЩЕ СЛОЖИ ТОЧКА НА ТОВА БЕЗВРЕМИЕ

Атаката, която Радев предприе спрямо правителството на Главчев, МВР и службите по отношение честността на вота, показва, че президентът е на "бойното поле". В името на целта - да бъде срутена цялата система, Радев атакува дори своите хора - шефовете на служби са негови назначения, вътрешният министър Илков също е негов избор. Ако те са му казали, ча нарушенията на вота не са основание за касиране на изборите, както обяви премиерът Главчев, тогава намесата на държавния глава, която доналива масло в и без това висковолтовото напрежение, издава други намерения.  

И да се върна на 2020 година - ускоряващата се вътрешно-политическа деградация и външните предизвикателства поставят настоятелно следния въпрос: къде се вписва президентът Радев в общата картина на политическата криза? Коя част от пъзела са неговите действия в последните четири години?

Четири загубени за държавата и обществото години, в които процесите протичаха и с участието на Радев.
Отговорността на ГЕРБ и на Борисов е да сложат точка на това безвремие и пропадане на държавата. Така наредиха урните сега!

Ако не успее - избори до дупка, както прогнозира Георги Марков.