1416 | 15 Oct. 2026 | 20:34

Крайно време е нашата интелигенция да ни отвори очите, да ни научи как да се опазим от простаците и демагозите, как да се съюзим и да впрегнем усилия за доброто и за бъдещето на нацията.

Цветан Тотомиров

Фейсбук

Проклятие!
Проклятие, или как да го наречем, са ударите по корабите в Черно море в нашата икономическа зона (от които два потънаха). Както и да го назовем – има безследно изчезнали моряци, за които на близките за съжаление изразявам нашите съболезнования.

Проведеният Консултативен съвет при Президента, а и изслушването на Министър председателя в Парламента показаха, че нашите сили са ограничени, неподготвени и необорудвани с необходимите системи за противодействие.

Обществото ни е разделено, парламентарно приставените партии и тези извън парламента също.

Изненадани ли сме от всичко това?! Не, не бих казал!

Намаленият години наред бюджет за отбрана прикриваше дълбоката деградация във въоръжените сили, защото тяхната ефективност и бойна готовност, зависят главно от средствата отделяни за модерни оръжия и обучение на военнослужещите. Така е, когато парите стигат сама за текущата издръжка, а тези, които са за модернизация се използват не рационално. Затова започваме да говорим за оцеляване или за тъпчене на място, което рано или късно се превръща в техническо, интелектуално и морално изоставане.

Нехайството на предишните партийни управления на държавата към проблемите в армията доведоха до там, че вече военната ни сигурност да е изложена на рискове. Сега са ударите по корабите в Черно море, след известно време ще има и други проблеми (не искам да ги посочвам, за да не се сбъднат), за които също ще се окажем, че не сме достатъчно подготвeни.

Само да припомня един позабравен случай, който не би трябвало да ни учудва. Преди 14 год. „френските парашутисти“ в плевенското село Коиловци бяха открити и задържани от месното опълчение, тръгнали да бранят нивите си, а не от професионалистите натоварени с отговорностите за опазване на въздушното ни пространство. Това е един от най-куриозните и коментираните инциденти в съвременната ни история. Инцидентът бързо бе потулен, без да бъдат направени и необходимите изводи. Може би „френските парашутисти“ искаха да ни подскажат, че нямаме ПВО, но ние не ги разбрахме или не искахме да ги разберем.
Не трябва да се изненадаме, че и четирите кораба са ударени в близост до нашите териториални води. Такива са принципите на оперативното изкуство – ударите да се нанасят по такива места, където противодействието ще е най-слабо.

Сега след събитията станали по света, пред нас още по-болезнено застава въпросът: „Готови ли сме да защитим Отечеството?“ Днес и утре, а не в далечното бъдеще или в навечерието на Всеобщия мир.

Време е да се отърсим от разногласия и ежби по въпросите на националната сигурност, защото те рушат страната и ни докарват предвидими негативни последици. Отдавна е време да прозрем, че сме длъжни да поставим националните интереси над тяснопартийния келепир. Само тогава начело на нацията ще застанат не случайни „месии”, а люде, способни да ни поведат към възстановяване, укрепване, издигане на сигурността и просперитет.

Военната сигурност на държавата е дейност, която по закон са длъжни да градят всички демократично избрани власти. Това е област, в която се концентрират икономическите, интелектуалните, моралните и множество други ресурси на държавата.

Победата над противообществените сили е съвкупност от духовна самоорганизация на народа, от количеството и качеството на въоръжението и бойната техника, от управленския капацитет на водачите, които насочват широкомащабно и разрушително насилие на земята, по въздуха и във водата.

Не бива да забравяме, че сред основните причини за националните катастрофи през 1913 и 1918 г. е и военното невежество на българските управници. Невежество с двойно проявление: веднъж като недоверие и подценяване на възможностите и героизма на българския войник; и втори път – като надценяване и залагане на военния фактор като единствен коз върху хлъзгавата и трудно предсказуема балканска политическа сцена.

Днешните предизвикателства неумолимо налагат хората, които управляват България, да бъдат не само политици, но преди всичко държавници. Следователно, наред с познанията по външна политика, по стопански, финансови и други въпроси, задължително да притежават и минимум познания във военната област. Или поне да осъзнават колко малко знаят в тази толкова сложна, опасна, трудно познаваема и рискова зона от обществения живот. Само в такъв случай правителството ще разполага с отговорни политици и експерти, които не се смятат за съвършени, не мислят за театралната си поза пред електората, а взимат решения след здравословна и всеобхватна дискусия и чертаят съдбините на Отечеството в компетентна, хармонична и творческа атмосфера.

Най-голямата опасност сега, слава Богу, не са вражите пълчища, надвиснали по границата на държавата.

Днес най-сериозната заплаха за нацията ни са незнанието и неграмотността на управленски равнища. Бедността, която стиска за гушата всеки втори българин, може да бъде победена не с конфронтация и партийни боричкания, не с алчност и злоба, а със задружна работа, насочвана от знания, политическа мъдрост и практически опит.

Крайно време е нашата интелигенция да ни отвори очите, да ни научи как да се опазим от простаците и демагозите, как да се съюзим и да впрегнем усилия за доброто и за бъдещето на нацията. Отново и отново да ни посочи прозренията на други народи, излезли от тресавището на икономическа и духовна криза.

Нека да погледнем обезлюдените села, където училищата и читалищата вече са затворени, а медицинските грижи са отдавна забравена екзотика. Да помислим кога и как ще направим живота на хората в малките населени места поне малко по-сигурен и по-спокоен.

Ще си позволя да припомня на безбройните кандидати за национални лидери, че подготовката на въоръжените сили, от която зависят целостта и суверенитетът на Отечеството, не може да остава извън фокуса на Президента. Наред с множеството държавнически функции върху Върховния главнокомандващ пада огромната отговорност да запази и по възможност да увеличи военния потенциал на държавата. Защото отбраната, независимостта и целостта на страната няма как да не са приоритет номер Едно в политиката на истински национално отговорното Управление.

Осмелявам се да кажа, че за да не бъдем вечно закъснели спрямо съвременните предизвикателства, страната ни отново се нуждае от хора, готови свято да изпълнят дълга си към Отечеството. Хора, осмислили и осъзнали мисията си пред Род и пред История.