591 | 10 Oct. 2026 | 19:43

Писмото е адресирано до президента, председателя на Народното събрание, министър-председателя, ресорните министри, Светия синод и академичната общност.

Българското правителство е нарушило историческата Спогодба „Моллов-Кафандарис“ от 1925 г., уреждаща финансово-имуществените и бежанските въпроси между България и Гърция след Първата световна война.

Острата реакция идва от група български учени, историци и общественици в отворено писмо, след като София официално размени ценни християнски реликви срещу тленните останки на цар Самуил

Те поставят под съмнение законността на споразумението между България и Гърция, по силата на което страната ни получи останките, за които се предполага, че принадлежат на цар Самуил, срещу предаването на 53 културни ценности.

Според авторите на протестно писмо размяната противоречи на международни договори и повдига въпроси за опазването на българското културно наследство, съобщава "24 часа“.

Писмото е адресирано до президента, председателя на Народното събрание, министър-председателя, ресорните министри, Светия синод и академичната общност.

На 3 октомври в Солун България получи останките, открити в базиликата "Св. Ахил“ на Преспанското езеро. Предполага се, че те са на цар Самуил, Гаврил-Радомир и други представители на царското семейство.

В замяна българската страна предаде 53 предмета от фонда на Националния исторически музей, сред които икони, църковна утвар, реликварии и епископски трон.

Авторите на писмото твърдят, че решението противоречи на спогодбата "Моллов-Кафандарис“, която урежда имуществени въпроси между България и Гърция след Първата световна война. Те се позовават също на Парижкия мирен договор от 1947 г. и Конвенцията на ЮНЕСКО от 1970 г.

Според учените предаването на подобни културни ценности изисква ясно установени правни основания и спазване на съответните процедури.

Особено внимание е отделено на мощехранителница на света Матрона Константинополска. Авторите посочват архивни документи, според които тя произхожда от църквата "Св. Климент“ в Охрид, а не от гръцките манастири, с които се свързва връщането на предметите.

В подкрепа на позицията си те цитират научни изследвания и исторически архиви, включително дневниците на проф. Богдан Филов.

Според тях тези сведения поставят въпроси за начина, по който е установен произходът на част от предадените артефакти.

Учените настояват да бъде оповестен пълният списък на 53-те културни ценности, както и документите, въз основа на които е одобрена размяната. Те искат информация и за експертите, участвали в оценяването на предметите и определянето на тяхната принадлежност.

Поставя се и въпросът за статута на останките, върнати в България, включително дали те ще останат за постоянно на територията на страната.

Авторите на писмото настояват да бъдат публикувани резултатите от лабораторните изследвания на костния материал и да се извърши допълнително радиовъглеродно датиране, което да даде повече научна яснота за произхода и възрастта на останките.

В документа се изразяват и опасения, че размяната може да създаде предпоставки за бъдещи искания за връщане на други културни ценности и ръкописи, съхранявани в български институции.

Според подписалите протестното писмо историческото значение на връщането на предполагаемите останки на цар Самуил не отменя необходимостта от прозрачност и спазване на законовите процедури при разпореждането с националното културно наследство.

Отвореното протестно писмо  е подкрепено от изключително широк кръг представители на българската академична общност, включително десетки академици, професори, доценти и общественици. 

Като основни инициатори и водещи фигури, подписали документа, се отличават някои от най-изтъкнатите български историци и учени:

Акад. Иван Илчев – виден историк и бивш ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Проф. д-р Андрей Пантев – един от най-известните български историци.

Чл.-кор. проф. д-р Аксиния Джурова – утвърден специалист по византология и славистика, преподавател в СУ и учен от БАН.

Проф. д.н. Емануел Мутафов – заместник-председател на БАН и директор на Института за изследване на изкуствата.

Чл.-кор. проф. д-р Иванка Гергова – изкуствовед и член-кореспондент на БАН.

Проф. д.ф.н. Вася Велинова – директор на Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ към СУ.

Доц. д-р Ралица Русева – изкуствовед от БАН, чиито лични научни публикации доказват грешния произход на разменената мощехранителница на св. Матрона.

Проф. Евелина Келбечева – известен историк и изследовател.

Проф. д-р Велислав Минеков – общественик и скулптор

Публикуваме цялото писмо без редакторска намеса:

Протестно писмо от български учени и общественици относно опазването на националните културни ценности

ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 

ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДО МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 

ДО МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 

ДО МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРА В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ 

ДО СВЕТИЯ СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА 

ДО БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЧНА ОБЩНОСТ 

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

На 3 октомври 2026 г. в Музея на византийската култура в Солун се състоя официална церемония с домакинството на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис и в присъствието на българския премиер Румен Радев. На нея министрите на културата Евтим Милошев и Лина Мендони подписаха приемо-предавателни протоколи за предаване на България на останките, намерени в базиликата "Св. Ахил" на Преспанското езеро, за които се смята, че принадлежат на цар Самуил, цар Гаврил-Радомир и членове на царското семейство. Същия ден костите бяха пренесени в София и положени в мраморен саркофаг в базиликата Св. София. 

Българското общество се прекланя пред историческия спомен за цар Самуил и неговия принос за съхранението на българската идентичност. В първоначалните съобщения обаче актът бе представен като безвъзмезден знак на добра воля. Впоследствие бе разкрито, че се извършва размяна срещу 53 предмета (48 инвентарни номера) от фонда на Националния исторически музей (НИМ) — икони, църковна утвар, реликварии и епископски трон. 

В публичното пространство се появиха противоречиви твърдения от официални лица, че това "не са наши неща" или че предаването е "временно". Същевременно, гръцката страна официално обяви, че след изложба от 5 октомври до 5 ноември реликвите ще бъдат върнати за постоянно в манастирите "Панагия Ейкосифиниса" (Косиница) и "Св. Йоан Предтеча". Това налага спешен и задълбочен преглед на правните и фактологическите основания за тази "сделка".

МЕЖДУНАРОДНОПРАВНА И ВЪТРЕШНОПРАВНА НЕОСНОВАТЕЛНОСТ НА РАЗМЯНАТА 

1. Нарушаване на Спогодбата "Моллов-Кафандарис" от 1925 г. 

Предадените от НИМ артефакти са предмет на финансово-имуществени уреждания между България и Гърция след Първата световна война по силата на двустранния договор "Моллов-Кафандарис" от 1925 г. С едностранното разпореждане с тези предмети, извършено на 3 октомври 2026 г., се нарушават клаузите на ратифицирания международен договор, по който България е страна. 

2. Изтекли преклузивни срокове по Парижкия мирен договор от 1947 г.

Всички претенции за реституция на имущества, изнесени по време на световните войни, са детайлно уредени в Парижкия мирен договор от 10 февруари 1947 г. (влязъл в сила на 15 септември 1947 г.). Съгласно чл. 22, параграф 7 от Договора, исканията за реституция на предмети с художествена, историческа или археологическа стойност се представят пред българското правителство в строг 6-месечен срок от влизането на договора в сила. Всички непредявени или уредени в този срок претенции са правно погасени по силата на класическото международно право. Чрез тази размяна, нарушаваща международен договор, се създава прецедент за ревизия и на други такива. 

3. Невъзвратност на Конвенцията на ЮНЕСКО от 1970 г. (Lex retro non agit).

Конвенцията на ЮНЕСКО от 1970 г. за мерките, насочени към забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на културни ценности, няма обратно действие (Lex retro non agit) за събития, настъпили преди нейното приемане. Т. е. България не е задължена да "връща" предмети, които са нейно национално културно наследство. Известно ли е на Министъра на културата, подписал спогодбата с Министъра на културата на Северна Гърция, че член 4 от Конвенцията признава, че културни ценности, придобити в резултат на доброволна размяна или съхранявани със съгласието на компетентните власти, представляват легитимна част от националното културно наследство на държавата, на чиято територия се намират. По силата на този член предоставените предмети стават част от националното културно наследство на Гърция. 

4. Статут на публична държавна собственост и нарушения на ЗОКЦ 

Артефактите в НИМ и съответно ЦСВП "Проф. Иван Дуйчев" към които гръцката страна и Вселенската патриаршия имат претенции, притежават статут на публична държавна собственост и принадлежат на българския народ. Тяхното изнасяне зад граница без спазване на процедурите по Закона за опазване на културните ценности (ЗОКЦ) - детайлно уреждащ временна експозиция, както се твърди в Меморандума - представлява сериозно нарушение на българското законодателство. 

ФАКТОЛОГИЧЕСКИ НЕПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТИ И ДОКАЗАНИ ГРЕШКИ ПРИ ИДЕНТИФИКАЦИЯТА НА ПРЕДОСТАВЕНИТЕ НА ГЪРЦИТЕ АРТЕФАКТИ 

При избора на предметите за размяна са допуснати фрапантни грешки, показващи липса на предварителна консултация с изкуствоведска и архивна експертиза от наши специалисти, работили върху тези обекти. Например:

Казусът с мощехранителницата на св. Матрона Константинополска Сред предадените на Гърция артефакти фигурира мощехранителница на св. Матрона Константинополска (Инв. № НИМ 29116a и 29116b), състояща се от сребърен позлатен обков на глава от 1798 г. и осмоъгълна кутия от 1811 г. Фатална грешка в произхода: Тази реликва изобщо не произхожда от манастирите "Косиница" или "Св. Йоан Предтеча" в Егейска Македония.

Доц. Ралица Русева има няколко научни публикации за този предмет, които явно не са взети предвид. Архивни доказателства: Фотография на мощехранителницата е публикувана в дневниците на проф. Богдан Филов от неговите експедиции, където изрично е отбелязано, че тя произхожда от църквата "Св. Климент" в гр. Охрид. 

Протоколи от разпечатването: Запазени са чернови от официалния протокол, съставен при разпечатването на осемте сандъка, изпратени в Народния музей от 9-та и 10-та дивизия на българската армия. 

Протоколът е подписан от директора д-р Иван Велков, уредника на Нумизматичния отдел Теодор Герасимов и уредника на Средновековния отдел Вера Иванова-Мавродинова. Под № 8 в протокола е вписана именно тази мощехранителница, намирала се в сандък № 5, надписан с произход Охрид. Предаването на предмет от Охрид на Гърция е не само правен абсурд, но и прецедент с тежки последствия. 

ИСТОРИЧЕСКИ КОНТЕКСТ, СПАСИТЕЛНИТЕ МИСИИ И ЗАГРАБЕНИТЕ БЪЛГАРСКИ ЦЕННОСТИ 

1. Спасителният характер на мисиите (1912-1918 г.) 

Донесените по време на Първата световна война в София реликви и ръкописи са спасени от унищожение в зоните на бойните действия от водещи български учени натоварени от българското правителство с тази мисия като проф. Богдан Филов, проф. Йордан Иванов, проф. Иван Снегаров и др. 

2. Заграбените от Гърция български съкровища.

Българската държава и дипломация премълчават въпроса за огромния брой ценности, заграбени и изнесени от гръцки власти и войски от Мелник, Бачковския манастир, Родопите, Поморие, Несебър, Созопол и редица селища в Южна България. Тези безценни произведения се намират в гръцки музеи и църкви и никога не са били поставяни като тема за реципрочно връщане. 

3. Ролята на ЦСВП "Проф. Иван Дуйчев" към Софийския университет

От 14 май 1986 г. с решение на Академичен съвет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" е създаден Центъра за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев". В него се съхраняват над 460 гръцки, 120 славянски и 200 ориенталски ръкописа, като в резултат на установени в продължение на десетилетия контакти със специалисти от цял свят и български учени те са достояние от 1986 г. на научната общност. Микрофилмово копие се съхранява повече от две десетилетия в Солунския университет. Към тях многократно са изявявани искания от страна на Гръцкото правителство с Вселенската патриаршия. Те ще бъдат ли обект на следваща сделка? 

ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ РИСКОВЕ, "КУТИЯТА НА ПАНДОРА" И ВЪПРОСЪТ ЗА ПРЕСПА 

1. В гръцките медии официално се говори за връщане на над 1000 допълнителни артефакта и ръкописи, като размяната от 3 октомври се определя само като първи етап. Такива претенции вече са заявени от Министър-председателя на Гърция Кириакос Мицотакис и от Вселенския патриарх Вартоломей. Очаква сe това да направят и институции в Република Северна Македония и Република Сърбия. 

2. Засягане на символния корен на Самуиловата държава Преспа и остров Свети Ахил са били царската резиденция, столица и духовно сърце на Самуиловата държава. Изваждането на останките от техния гроб и пренасянето им в София зачертава този исторически стожер. 

Въз основа на гореизложените аргументи, настояваме държавните институции незабавно да предприемат следните действия:

• Публикуване на състава на комисията;
• Да се обяви поименно съставът на комисията, определила кои предмети са разменени до тук и на какво основание, как са оценени и от кого е издадена заповедта за предаването им. Предоставяне на пълния списък и протоколи;
• Да се публикува пълният списък на предадените 53 предмета, заедно с копията от износните протоколи от НИМ. Огласяване на конфиденциалните клаузи;
• Да се публикуват всички клаузи от споразумението с Гърция и да се изясни правният статут на собственост върху предадените кости, представени като тленни останки на цар Самуил. 
• Временно или постоянно ще пребивават в България? Ясна позиция спрямо Вселенската патриаршия;
• Да се оповести официалната позиция на БПЦ и Българската държава при евентуални претенции за артефакти от страна на патриарх Вартоломей. Такива вече са заявени от страна на Вселенската патриаршия нееднократно; 
• Публикуване на лабораторните доклади; 
• Да се публикуват в пълен текст заключенията от изследванията на костите, извършени в лабораториите в Гърция и в Бон, както и в пълен текст как е формулирано заданието към тези лаборатории, на сайтовете на НАИМ-БАН и Министерството на културата; 
• Задължително радиовъглеродно датиране (C-14).Да се извърши радиовъглероден анализ (C-14) на костния материал и химико-технологичен анализ на златовезаната тъкан от гроба на о-в Свети Ахил за категорично научно потвърждение на датировката. 

Когато българското общество получи ясни и недвусмислени отговори на тези въпроси, когато се публикуват независими експертизи (защото Гърция е страна в размяната и мнението на нейната лаборатория насочва към конфликт на интереси), ще можем да проведем истинския разговор за автентичните стойности в българската история. Дотогава - "Dubium sapientiae initium" - съмнението ще продължава да бъде в основата на мъдростта.