Изследвания на мозъчната дейност донесоха Нобелова награда за медицина на трима учени. Карл Дайсерот от Станфордския университет в САЩ, Петер Хегеман от Хумболтовия университет в Берлин и Георг Нагел от Баварския университет във Вюрцбург получават отличието за изследвания върху механизмите, чрез които мозъкът контролира активността на отделните нервни клетки. С днешното събитие в Кралския Каролински институт започва Нобеловата седмица, през която ще станат известни и другите лауреати на престижните отличия. Паричната стойност на наградата е 12 милиона шведски крони, или приблизително 1,2 милиона долара. Тя се поделя поравно между тримата лауреати.
Работата, донесла Нобелова награда на тримата учени, е фокусирана върху светлинно активируемите йонни канали и метода, известен като оптогенетика. Техните открития са в основата на оптогенетиката – метод, който позволява на учените да контролират активността на определени нервни клетки с помощта на светлинни импулси. Това дава възможност да се изследва работата на мозъка с много по-голяма прецизност, което отваря вратата за нови методи на диагностика и лечение. Нобеловият комитет подчертава, че разработеният метод вече се използва в лаборатории по целия свят за изследване на механизмите, които стоят зад функционирането на мозъка.
Откритията на Дайсерот, Хегеман и Нагел дават на изследователите инструмент, с който могат да изучават отделни нервни клетки и връзките между тях по начин, който преди е бил невъзможен. Методът има значение не само за фундаменталната наука. Той може да помогне за по-доброто разбиране на заболявания и нарушения, свързани с нервната система, и да отвори път към разработването на нови подходи за тяхното лечение.
Макар и само експериментално, оптогенетиката вече дава добри резултати за възстановяването на част от зрителната функция при хора с тежки дегенеративни заболявания на ретината. Подобни терапии вече са достигнали клинични изпитвания и при някои пациенти са показали функционално подобрение. За заболявания като Паркинсон, епилепсия и депресия оптогенетиката засега остава предимно експериментален инструмент, използван за изследване на мозъчните вериги и разработване на бъдещи терапии.
Първата Нобелова награда за физиология или медицина е връчена през 1901 г. на Елим Адолф фон Беринг от Германия за работата му върху серумната терапия, и по-специално за прилагането й при дифтерия, с което отваря нов път за медицинската наука и дава на лекарите победоносно средство против болестта и смъртта, отбелязва БТА.
Сред по-известните учени, удостоявани с Нобеловата награда за физиология или медицина, са: Иван П. Павлов (Русия) /1904/, Роберт Кох (Германия) /1905/, Александър Флеминг (Великобритания) /1945/, Джордж Бидъл (САЩ), Едуард Тейтъм (САЩ), Джошуа Ледърбърг (САЩ) /1958/ и други.
Във вторник предстои да бъде обявена наградата за физика, в сряда – тази за химия, а в четвъртък – за литература. В петък ще стане известен носителят на Нобеловата награда за мир, а на 12 октомври ще бъде обявена и Нобеловата мемориална награда за икономически науки.
Нобеловите награди се връчват от 1901 г. за изключителни постижения в областта на науката, литературата и мира, с прекъсвания главно по време на световните войни. Носителите им се избират от експертни комисии от различни институции. Всички награди се раздават в Стокхолм, с изключение на приза за мир, който се връчва в Осло.
1007 | 5 Oct. 2026 | 14:51





Mobile verison
RSS
