4782 | 20 Oct. 2026 | 19:11

Решението на съда е подписано с особено мнение в частта за трудовия стаж от Атанас Семов, Янаки Стоилов, Сашо Пенов и Невим Фети. А Орлин Колев е имал особено мнение по отношение на магистратските заплати

Конституционният съд отхвърли искането за обявяване на Закона за държавния бюджет за 2026 г. за противоконституционен в неговата цялост, но отмени промени в Кодекса на труда, свързани с изчисляването на трудовия стаж, както и новия механизъм за определяне на възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите.

Решението е постановено на 20 октомври по конституционно дело №15/2026 г. и присъединените към него дела №16/2026 г. и №18/2026 г., образувани по искания на народни представители от 52-рото Народно събрание и на омбудсмана.

Конституционните съдии са разгледали както съответствието на бюджета с установените ограничения за бюджетния дефицит, така и допустимостта чрез годишния бюджетен закон да се правят трайни изменения в други закони.

Основният въпрос пред Конституционния съд е бил дали държавният бюджет може да бъде обявен за противоконституционен заради несъответствие с установените в законодателството ограничения за бюджетния дефицит.

Съдът приема, че фискалните правила, произтичащи от ангажиментите на България към Европейския съюз, имат съществено значение за конституционните основи на публичните финанси.

Отклонението от заложените бюджетни цели обаче не води автоматично до противоконституционност на годишния бюджет. Европейската фискална рамка предвижда механизми за коригиране на подобни отклонения в определен срок.

По отношение на въведената в българското законодателство забрана за приемане на бюджет с дефицит над 3% от брутния вътрешен продукт Конституционният съд прави разграничение между законовите ограничения и изискванията, които произтичат пряко от Конституцията.

Според съдиите част от тези ограничения представляват самоограничение, което Народното събрание е наложило върху собствените си бюджетни правомощия чрез обикновен закон.

Затова противоречието между годишния бюджет и установените със закон фискални правила, макар да има отрицателно въздействие върху правната сигурност, не е достатъчно основание за обявяване на бюджета за противоконституционен.

На практика това означава, че държавният бюджет за 2026 г. остава в сила, независимо от установеното несъответствие с определени законови ограничения. Това обаче не освобождава държавата от задължението да предприеме необходимите мерки за коригиране на отклоненията от европейските фискални правила.

Конституционният съд обяви за противоконституционни измененията в чл. 355, ал. 1-4 от Кодекса на труда, приети с §11, точки 1-4 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2026 г.

Тези изменения засягат начина, по който се изчислява трудовият стаж на работниците и служителите.

Преди промените трудовият стаж се изчисляваше в дни, месеци и години. С новата редакция законодателят въведе и изчисляване в часове.

Съществена промяна беше направена и при признаването на един ден трудов стаж.

Според предишната уредба за един ден трудов стаж се признаваше ден, през който работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време.

С промените от 2026 г. беше въведено изискване за отработване на пълното дневно работно време, като при непълно работно време трудовият стаж трябваше да се изчислява пропорционално.

Това означаваше, че например служител, който работи по четири часа дневно при нормална продължителност на работния ден от осем часа, вече нямаше да натрупва трудов стаж по същия начин, както преди измененията.

Променен беше и начинът за изчисляване на един месец трудов стаж.

По предишните правила за един месец се признаваше период с най-малко 21 отработени дни при петдневна работна седмица.

Новата редакция обвърза признаването на един месец трудов стаж с всички работни дни за съответния календарен месец.

Промяната засегна и изчисляването на една година трудов стаж, тъй като тя трябваше да се формира от 12 месеца, зачетени по новия механизъм.

Конституционният съд обаче не е обявил тези изменения за противоконституционни заради самия начин на изчисляване на стажа или защото непременно нарушават трудовите права.

Основният мотив е, че те са приети чрез закона за държавния бюджет, без да имат пряка връзка с приходите и разходите по него.

Според съда годишният бюджет не може да се използва като средство за прокарване на трайни промени в трудовото законодателство, които не са непосредствено свързани с неговия предмет.

Решението има особено значение за работещите на непълно работно време, тъй като именно при тях новият механизъм можеше да доведе до съществена разлика в признавания трудов стаж.

Конституционният съд обяви за противоконституционна и част от чл. 218, ал. 2 от Закона за съдебната власт, въведена с §21, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби на бюджетния закон.

Става дума конкретно за текста "60 на сто от основното месечно възнаграждение на народен представител".

С тази промяна законодателят е обвързал механизма за определяне на възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите с размера на основната депутатска заплата.

Така заплащането в съдебната власт е поставено в зависимост от възнаграждение, което се определя по различен механизъм и е свързано с Народното събрание.

Конституционният съд приема, че изменението, влязло в сила на 31 юли 2026 г., има траен характер и надхвърля допустимата връзка с годишния държавен бюджет.

Според съдиите по този начин е нарушено изискването на чл. 133 от Конституцията за стабилност на статута на съдиите, прокурорите и следователите.

Решението не означава, че възнагражденията на магистратите не могат да бъдат променяни или че Конституцията забранява обвързването им с определени икономически показатели.

То означава, че трайният механизъм за определяне на тези възнаграждения не може да бъде изменян по този начин чрез годишния бюджетен закон.

Отменен е конкретният текст за 60% от депутатското възнаграждение, а не целият чл. 218, ал. 2 от Закона за съдебната власт.

Конституционният съд отклони искането за установяване на противоконституционност на §46 от преходните и заключителните разпоредби на бюджетния закон.

Тази разпоредба е преустановявала действието на чл. 244, ал. 2 от Кодекса на трудам, който касае минималната работна заплата.

Междувременно самият чл. 244, ал. 2 е бил изменен, поради което според съда действието на оспорения §46 вече е изчерпано.

Това означава, че Конституционният съд не е обявил въпросния текст за противоконституционен, а е отказал да разгледа искането по същество, тъй като предметът на спора е отпаднал.

Решенията на Конституционния съд влизат в сила три дни след обнародването им в "Държавен вестник".

Следователно обявяването на решението на 20 октомври не означава, че отменените разпоредби престават да действат още същия ден.

След влизането му в сила обявените за противоконституционни текстове няма да се прилагат занапред.

За окончателното определяне на приложимите правила за трудовия стаж и възнагражденията на магистратите трябва да се вземат предвид пълният диспозитив на решението, действащите останали разпоредби и евентуалните преходни правила.

В заседанието са участвали 11 конституционни съдии.

Съдиите Атанас Семов, Янаки Стоилов, Сашо Пенов и Невин Фети са подписали решението с особени мнения относно измененията в чл. 355, ал. 1-4 от Кодекса на труда.

Съдия Орлин Колев е изразил особено мнение относно чл. 218, ал. 2 от Закона за съдебната власт.

Част от съдиите са приложили и отделни становища по мотивите на решението, които заедно с особените мнения ще бъдат публикувани допълнително на интернет страницата на Конституционния съд.

Решението има значение не само за бюджета за 2026 г., но и за бъдещата законодателна практика. То потвърждава, че нарушаването на законови фискални ограничения не води автоматично до отмяна на държавния бюджет, но същевременно поставя граници пред практиката чрез бюджетните закони да се правят трайни изменения в трудовото законодателство и статута на съдебната власт.