33179 | 8 Sept. 2023 | 11:54

След Освобождението любимата жена на Каблешков минала под венчило с Богдан Бракалов, участвал като опълченец в боевете при Стара Загора. Мария носела в сърцето си спомена за Каблешков. Кръщава с неговото име един от синовете си

През заснежения 13 януари 1876 г. в Копривщица пристига Георги Бенковски и възобновява дейността на революционния комитет. Тодор Каблешков е сред учредителите, а после е избран за негов председател. В началото на февруари Волов му предоставя апостолските правомощия да ръководи революционната организация в Клисура, Сопот, Карлово и селата наоколо.

Започва подготовка за бъдещото въстание. Набавя се оръжие, подготвят се снаражения и муниции, събират се продоволствия. Продължава и организационната работа. Разширява се броя на организационните комитети, създава се нощна стража, тайна полиция, организира се куриерска служба.

Преумореният Каблешков е болен и не може да отиде на събирането в Оборище, но научава за неговите решения. Поради предателство в Копривщица пристига Неджип ага и започва арести на революционерите. В дома на Каблешков се събират около двайсет съзаклятници, които удрят камбаните и развяват знамето на бунта.

Каблешков написва прочутото Кърваво писмо, с което известява апостолите в Панагюрище за началото на въстанието и ги призовава да го последват. Той е избран за председател на Военния съвет и лично оглавява една чета, която вдига на въстание Старо село. Има намерения да проникне и в Стрямската долина, но башибозуците преграждат пътя на четата и я принуждават да се завърне в Копривщица.

Неуспехът на въстанието активира чорбаджиите в градчето и те извършват преврат. Каблешков, Волов, Икономов и други революционери са арестувани и затворени, за да бъдат предадени на турската власт. Отстъпващите панагюрски въстаници начело с Павел Бобеков ги освобождават и им дават възможност да се спасят в Балкана.
Уморителните преходи в планината не са по силите на Каблешков, който е болен от малария. С него са Найден Попстоянов, Георги Търнев и Стефан Почеков. С трима от тях остава в една овчарска колиба край Троян. Открити са от турска потеря и Каблешков е заловен, заедно с Найден Попстоянов. Стефан Почеков и Георги Търнев са убити в престрелката. Това се случва в началото на месец юни 1876 г. в Троянския балкан в местността „Стълба“ край река Рогачева около село Чифлик. Там след години са намерени костите на убитите и пушка с инициали Т. К. Днес тя се съхранява в музея в Копривщица.

Каблешков и Попстоянов преминават през затворите на Троян, Ловеч, В. Търново, където заптиетата ги бият жестоко. Каблешков се държи достойно при разпитите и защитава правото на българите да се борят за правата и свободите си. Пред турската власт в Ловеч Екзарх Йосиф, който е владика по това време и присъства на разпита, разказава какво е изрекъл самият Каблешков: „Аз не мога да търпя, като гледам, че народът ми се мъчи тъй. Аз казвам истината… Ако сте щели да ме обесите… аз не ща такъв живот“.

На път за Пловдив Тодор Каблешков е заведен в Габрово. Настанен е да пренощува в турския конак. По заповед на Селими паша не е заключен в затвора, заради болестта му. Оставен е под охрана в обща стая със заптиета. През нощта той грабва пищова на един от тях и се прострелва в главата. Денят е 17 юни 1876 г.

Тялото му е опято от поп Михаил Маринов. Габровци го погребват в двора на черквата „Св. Йоан Предтеча“ в квартал Камъка, където костите му престояват седем години. Докато през септември 1883 г. са преместени в родната му Копривщица. Тогава присъства и майка му Ана, която поднесла венец и се разплакала.

И до днес в двора на храма в Габрово има паметна плоча на мястото, където е бил гробът му, както ù на мястото на конака, където се самоубива.

Разказват, че Тодор Каблешков много обичал народните песни, но нямал хубав глас, за да ги пее. Съвременникът му Груйо Генчов пише: „Веднъж той дойде у дома заедно с панагюреца Чолаков, свършил в Русия и ми рече: „Много ми е драго, кога съм слушал майка ти да пее над чекръка старовремски народни песни. Доведох този човек, да изпее и на него две-три песни, та да ги напечати“. Така и станало. Самият Тодор Каблешков често изпълнявал „Сбогом, мамо, и прощавай“:

Сбогом, мамо, и прощавай,
аз отивам, мамо,
аз отивам, стара мале,
горе на планина,
горе на планина, мамо,
при верна дружина.
Знаме да завея, мамо,
с турчин да се бия, мамо,
давно му надвия.
Омръза ми, стара мале,
вергия да плащам,
вергия да плащам, мамо,
на турския султан.
Ако са не върна, мамо,
ти недей да плачеш,
че мен ще жалее, мамо,
цялата вселена.

Българският революционер и главен организатор на Априлското въстание Тодор Каблешков е първороден син на заможния копривщенски чорбаджия Лулчо Каблешков. Името на Каблешковия род вероятно идва от старобългарската дума „кабле“, което означава конник – вестоносец. Вероятно е фамилията да идва и от думата „каблица“ – голямо дървено ведро за мляко, което употребявали родопските овчари. Копривщенци разказват, че някой от старите Каблешкови пренесъл пръв такова ведро в града им и го кръстили каблицата. С годините се превърнало в Каблешков.

Бащата на революционера Лулчо Каблешков работи известно време като абаджия в Цариград, а след това помага в търговията на брат си Цоко, който е един от първите хора в Пловдив. Лулчо също захваща самостоятелно да се занимава с джелепчийство и да откупува беглика. Търгувал е с Египет, отглеждал стада овце. Макар да се замогва много, той никога не успява да постигне богатството и размаха на брат си. Но през 1845 г. успява да построи голяма къща в Копривщица, в която израстват децата му. За проектирането ù довежда архитект чак от Цариград. Вдига я местния майстор Генчо Младенов. Къщата е богато подредена. Въпреки, че разполагал на широко чорбаджи Лулчо искал от децата си да бъдат честни и родолюбиви българи. Той е сред истинските първенци на Копривщица и не пожелал да се пресели в Пловдив, където имало много българи гръкомани. В Копривщица дава 2 000 гроша, за да се построи училище. Подпомага и Рилския манастир, където е записано името му като един от благодетелите на светата обител. Подкрепя със средства Априлското въстание, тогава всичкото му имущество е разграбено и той е разорен. След Освобождението Народното събрание му отпуска 50 лв. пенсия и прекарва края на дните си в бедност.

Майката на Каблешков Стойка Чичова умира рано. Шестте сирачета са отгледани от леля им Пенка Каблешкова, която е съпруга на легендарния войвода хайдутин Дончо Ватах. Малкият Тодор я нарича „майка Пенка“. Лулчо чорбаджи се жени за Ана Григорова от Сопот, която с грижите за децата от първия брак на мъжа си успява да спечели любовта на сирачетата. Тя ражда още пет деца. По-късно, когато Каблешков започва да се занимава с революционната дейност му помага и подкрепя - събира средства за оръжие и барут, шие дрехи за въстаниците.

Тъкмо Ана помага на Каблешков на 20 април 1876 г. да се измъкне незабелязано от бащиния дом, да обяви въстанието и да напише първата прокламация към българския народ. Когато башибозуците са над града, тя е вкъщи сама с малките си деца. Мъжът ù в това време е по работа в Пловдив. Жената вижда, че става много опасно, грабва децата и отива да търси помощ от близки. Един от местните чорбаджии ù отказва закрила, но бедни съседи я прибират с децата в избата и така се спасяват. Тя е учредителка на женското дружество „Благовещение“ в Копривщица. Грижи се за ограмотяването на девойките.

Тодор Каблешков учи в местното класно училище при Харитон (Веселин), а през 1864 г. постъпва в Пловдивското епархийско училище „Св. Св. Кирил и Методий“, където му преподава известния учител Йоаким Груев. Поради болест Тодор напуска училището две години по-късно и продължава с науките при частни учители. След завръщането си в Копривщица Тодор основава ученическо дружество „Зора“, което се занимава с просветна дейност.

През есента на 1868 г. постъпва в елитния френски лицей „Мехтеп султание“ в Галата Сарай (Цариград). Това е едно от най-модерните училища в Турция. Тодор Каблешков е ученолюбив, учи френски и турски език, попада във водовъртежа на църковните борби. По това време твърдял, че името му било гръцко и го превежда на български – подписва се Богдан Каблешков. Следи българските книги, които се издават. В лицея приятели му стават Константин Величков и Павел Бобеков. Крехкото му здраве го принуждава отново да прекъсне учението си и да се завърне в Копривщица. Макар и болен, участва в обществения и културния живот на града – играе в театрални постановки и прави литературни преводи. По това време се свързва с членовете на местния революционен комитет. Среща се с Васил Левски. Болният Каблешков намира сили да се вдигне от леглото и отива при Апостола. Тази среща се превръща в съдбоносна. Той се посвещава на святото дело.

По предложение на Каблешков в градчето се урежда Българско машиническо дружество „Трудолюбие“, което помага за развитието на местната промишленост и за машинизирането на ръчния труд в занаятчийството. По решение на акционерите дружеството доставя и първата плетачна машина за чорапи. „Трудолюбие“ служи и за прикритие на революционнния комитет, за което се досещат някои от местните чорбаджии. Каблешков е едва на 19 години. Младият мъж обикаля селата Старо ново село, Синджирлий, Демишдирлии, Хисар и отива до Пловдив, за да види как се устройва там комитетската работа и как се подготвя населението.

След като здравето му укрепва през 1873 г. Каблешков постъпва като ученик-телеграфист при Одринската станция на барон Хиршовата железница. Това става по препоръка на Теофан Райнов и чичо му Цеко. Тъкмо в Одрин се свързва с ученици от горните класове на българското училище, с които правят кръжец. През пролетта на 1873 г. правят бунт против законите, пеят Чинтуловата песен „Вятър ечи, Балкан стене“.
Малко по-късно е преместен в Пловдивската станция. Назначен е в гара Белово като телеграфист, а по-късно и за началник на станцията. Персонал са той самият и един прислужник. Теофан Райнов от Карлово му ходатайства да го приемат в курс за телеграфист и да следи като началник турските големци и движението на войските им. Каблешков се радва на службата си. „В работата залягам и получавам награди. Уча италиански и немски. А телеграфът, не знаете какво нещо е телеграфът за мен! Надвечер, когато всичко утихне, седнеш, повикаш Одрин или Пловдив и разговаряш с новите си приятели за всичко. Тоя телеграф, истинско мое удоволствие с хармоничката, аз научих за един месец“ пише на майка си той.

В Голямо Белово по негова идея се организира читалище „Искра“, той става негов председател. Доставя книги и вестници, закупувани от Пловдив и Цариград. Отстъпва председателството на свещеник Михаил Радулов, като настоява, че председател трябва да бъде местен човек. Сближава се с местните хора и им говори за народните дела и за предстоящият бунт.

През април 1875 г. възобновява революционния комитет, основан от Васил Левски. Каблешков е уверен, че е роден да служи на свободата. От сказчик в читалището се превръща в апостол за общонародно въстание. Доверявал се само на настоятелството на читалището и искал да се записват нови членове, да се събира членски внос и други помощи, като не казвал за какво са парите. Те се събирали уж за вестници, книги, за църкви, училища, а всъщност трябвали за оръжие. Така читалищното настоятелство се превърнало в революционен комитет. Каблешков успява да събуди хората от Белово, а после те участват живо в Априлското въстание.

Убеден в мисията си в навечерието на Старозагорското въстание Каблешков разширява революционната си дейност и създава връзки със свои съмишленици в Татар Пазарджик, Карловско, Казанлъшко, Пловдивско, Самоков, София и околните селища. В Пирот задача му е да проучи какво би могъл да направи около сръбската граница по организацията на въстанието и се среща с местната интелигенция. По негова инициатива се създава и революционен комитет, който е важен център за връзка със съседна Сърбия.

За да улесни революционната си дейност Каблешков напуска добре платената си служба в железниците и се установява в Татар Пазарджик, където привилича около себе си хора, „с по-високи идеали“.
Но болестта му отново се задълбочава и той се прибира в Копривщица през есента на 1875 г. От това време са отношенията му с учителката Мария Българова.

Каблешков често посещава копривщенското училище, където среща момичето. Той вижда в очите ù желанието да се жертва за народното дело и свободата. В него пламва първата му и последна любов. Не след дълго той трябва да се раздели с учителката, която се прибира в Сопот, родния ù град. Когато се разделят той ù подарява портрета си и някакви малки ножички. „Давам ти лика си, за да ти напомня по-често за мене, а ножичките ще ти потрябват, ако се наложи да шиеш друго знаме и да отрежеш вените си, ако попаднеш някога беззащитна в турски ръце!“ Ножичката тя пази като скъп спомен от любимия мъж до последните си дни.

Мария Българова е родена в Сопот през 1853 г. Тя е една от петте дъщери на дядо Бочо Урумът, който е гайтанджия. Фамилното име на семейството е Урумови, но тъй като той имал гръцки произход, вуйчо ù Атанас го замества с нашето Българов.

Мария била дадена да служи на Бога в женски манастир в Сопот при леля си Евгения. Завършила е с отличие сопотското девическо училище. По това време копривщенци поискали учителката да преподава на техните деца. Била изпратена калугерката Харитина, от метоха, но тя не била достатъчно образована. Взела за помощница Мария. Така любимата жена на Тодор Каблешков станала помощник-учителка само на 15 години. Тогава всъщност се запознават с Каблешков. Той помолил копривщенския революционер Петко Бояджиев и жена му да помагат на момичето, като ù носят храна и мляко.

След като се завърнала в Сопот, тя била изпратена от училищното настоятелство в Габровското девическо училище. Мария се отдала на учителската работа и активно участвала в обществения живот на габровци. После станала секретар на женското дружество в Сопот. Председателка била майката на поета Иван Вазов - Съба.

Мария се видяла с Каблешков, когато той пристигнал в Сопот като апостол на Априлското въстание и възобновил революционния комитет в града. По това време любовта им разцъфтява. Каблешков ù възложил да ушие знамето, което сопотските въстаници трябвало да носят в уречения ден. Мария ушила знамето и дълго чакала своя любим да дойде. Но той не дошъл. Тогава баща ù извадил един камък от зида на къщата и скрил там знамето.

След Освобождението любимата жена на Каблешков минала под венчило с Богдан Бракалов, участвал като опълченец в боевете при Стара Загора. Мария носела в сърцето си спомена за Каблешков. Кръщава с неговото име един от синовете си.

Борис, друг неин син пише в спомени: „Женското дружество в Копривщица я взело за секретарка и със сериозното отношение към възлаганите ù поръчения тя привлича вниманието на Тодор Лулчов Каблешков, на когото в кратко време става доверено лице и по-късно годеница… В резултат на постигнатите в Копривщица успехи училищното настоятелство в Сопот решава да изпрати майка ми на свои разноски да закръгли образованието си в новооткритата женска гимназия в Габрово под директорството на Анастасия Тошева… От разказите ù за участието в революционните борби съм запомнил следните факти: Първо, тя е изработила знамето на Сопотския революционен комитет. След смазване на Априлското въстание Каблешков минава през Сопот и в последствие среща с майка ми оставя на съхранение при нея знамето на Копривщица, бинокъла си, часовника, няколко фотографски снимки… Заедно с цялото население на Сопот тя е понесла тежките изпитания, свързани с бягството под напора на башибозушките орди и следващите ги настъпващи войски на Сюлейман паша към Балкана. След Освобождението тя продължава да учителства и да живее в метоха при леля си Евгения, на която била близка помощница както в управлението, така и в представянето му пред външния свят… Тя поискала да има кратки обяснения с бъдещия си съпруг. В това обяснение тя му признала, че била годеница на Каблешков и че споменът за него не ще я напусне така скоро, както би искал всеки годеник на негово място. Баща ми останал трогнат от тази нейна смела постъпка и помолил да повикат свещеника да благослови годежа и завел още същия ден избранницата си в Калофер, за да я представи на майка си и на роднините“.

След Освобождението Мария е в близки отношения с майката на Тодор Каблешков. Веднъж при среща между двете жени Мария дава на Ана подарения от нейния син портрет. Мария Българова умира през 1919 г. Писателят Иван Вазов използва светлия ù образ като прототип за образа на Рада от „Под игото“.