13593 | 24 July 2026 | 14:56

Той участва в църковната борба. Преследван е от фанариотите и гръкоманите, особено от одринския владика Вениамин. Той настоява пред населението „да изгонят от селото си еретика“ даскал Дичо. Но това се оказва напразно, хората обичали учителя си

На надгробния паметник на учителя и книжар Дичо Марков в Елена е изписано: „Труженик на тъмна епоха, ти един между малцината будеше народната свяст“. Но за 17 години учителстване в български села и градове Народното събрание му отпуска минимална пенсия от 45 лева месечно.

Роден е в малкото възрожденско градче на 25 ноември 1825 г. в семейството на  Марко Петков и Съба Радивоева. Баща му бил заможен търговец, имал два дюкяна в Елена.

През 1833 г. той изпратил сина си Дичо Марков да учи при главния учител в местното училище – даскал Андрей Робовски и помощника му Никола Попстоянов. В продължение на пет години, от 1833 до 1838, Дичо учи в Еленското школо Часослов, псалтир, граматиката на Маразович в препис. След като Андрей Робовски се премества в Горна Оряховица и Лясковец, Дичо Марков, тръгва със своя учител. Учи гръцки език в Търново, а през един есенен ден на 1843 г. постъпва в новооткритото първо класно училище в България – Еленското. То е основано от Иван Момчилов, училищен реформатор, автор на учебници и учебни помагала, както и известен учител. Освен с гръцки език, се занимава и с граматика, стара и новобългарска, аритметика, всеобща и българска история, география, логика, риторика.

В началото на 1844 г. Иван Момчилов го назначава за свой помощник, но и продължавал да го учи. В края на април е главен за учител в село Беброво за 610 гроша, а през следващата година му увеличават заплатата с още 200 гроша. Учениците му стават 100.

Всяка учебна година започвала или от Гергьовден, 23 април стар стил, или от Димитровден – 26 октомври. Тогава се уговаряли слугите, калфите и чираците.

През 1845-1847 г. Дичо Марков е учител в село Вардун, Търговишка околия. Но напуска заради убийството на съквартиранта и приятеля си от турците. За малко е учител отново в село Беброво. 

В началото на 1848 г. в Елена пристига от Одеса Димитър Хаджистоянов Михайловски, нает за учител в Свищов. Той предлага на Дичо Марков да замине с него за дунавския град, за да му стане помощник. Марков се съгласява и остава там около четири месеца. Канят го за учител в село Градец, където е четири години.

В Беброво и Вардун преподавал по килийния метод заради липса на подходящи условия. Но в село Градец въвежда Ланкастерската метода – граматика, аритметика, география, отечествена история, краснописание и чертане.

Дичо Марков участва в църковната борба. Преследван е от фанариотите и гръкоманите, особено от одринския владика Вениамин. Той настоява пред населението „да изгонят от селото си еретика“ даскал Дичо. Но това се оказва напразно, хората обичали учителя си. В Градец Дичо Марков помага да се създаде училищна каса. С парите от нея се изплащали заплатите на учителите. През 1884 г. в касата имало 360 000 гроша.

Пътищата го отвеждат в Сливен през пролетта на 1851 г. Назначен е за учител в махалата „Клуцохор“. По същото време в трите района на града в черквите и училищата се пеело на гръцки език. Дичо Марков пръв въвежда в „Клуцохор“ българския език. Хората го слушали с умиление, когато пеел в църква на родния ни език. Нарекли го „Българският даскал“.

Чрез търговеца в Браила Диамандиев, родом от Сливен, Дичо Марков успява да уреди за църквата печатни църковно-славянски книги. Захваща се да обучи сливенските свещеници на български. Озлобени от всичко това, гръкоманите направили опит да го изгонят от „Клуцохор“, но след като не успяват решават да го отровят. Местните българи го спасяват.

През 1853 г. от Одеса се завръща Добри Чинтулов, който е назначен за главен учител в Сливен. Между двамата пламва истинско мъжко приятелство. Тогава се ражда песента „Къде си вярна ти, любов народна?“

На следващата година Дичо Марков се връща в родния си град Елена. На 8 февруари 1854 г. минава под венчило с Юрдана Хаджихристова Михайловска. Опитал да завърти търговия с вино и ракия по Добруджа, но не му потръгнало.

Върнал се в Сливен и отново станал учител в махалата „Клуцохор“. Останал осем години. Като главен учител му помогнали еленчанина Милан Попсавов и Димитър Кавалджиев. Напуснал учителската работа в края на 1859 г. и отново се хванал с търговия. Поради големите опасности, които дебнели по онова време по пътя от Сливен за Елена се преселил в родния си град.

Еленчани го запомнили с добри дела. Дичо Марков е инициатор да се изселят няколко черкезки семейства от Елена в Добруджа, поради злочинствата си, които извършвали в балканското градче.

През 1869 г. отваря книжарница в Елена. Захваща се да разпространява всички излезли тогава български книги. В един момент с книжарската работа се заел най-големият му син Христо. През 1879 г. Дичо Марков е учител и заминава за Габрово, за да усвои „Звучната метода“ от известния по онова време учител Никола Саранов. С него тръгва и синът му Марко Дичев.

След края на 1879-1880 г. Дичо Марков подава оставката си заради болест и започва отново да се занимава с книжарството до смъртта си на 11 декември 1904 г.

Докато още е на белия свят, през 1902 г., Еленското читалище го обявява за почетен член. Дичо Марков подарява свои спестявания, за да се вдигне читалищната сграда в града.

Негов братовчед е известният революционер Марин Станчев от Лясковец, съратник на Левски. Станчев не веднъж е посещавал дома на Дичо Марков, с който са близки.