9264 | 7 Aug. 2026 | 10:42

За неговите истински заслуги към техниката е провъзгласен през 1924 г. за почетен член на Българското инженерно-архитектурно дружество. Той участва и в няколко благотворителни дружества

Инж. Петко Николов е строителен инженер, кмет на София, политик от Народнолибералната партия. Той е първият главен директор на Българските държавни железници и пристанища и полага основите на железопътния транспорт у нас. Но името му днес е забравено в историческата памет.

Роден е в един юлски ден на далечната 1860 г. в Елена. Син е на поп Никола п. Стоянов. Майка му е дъщеря на известния по онова време Куру Никола, който е революционер и първи знаменосец на Ботевата чета, сестра е на известния учител Иван Момчилов. В семейството имало още един син Стоян и шест дъщери.

Първоначално Петко Николов учи в Елена при учителите Никола Попконстантинов и Стоян Робовски. Записва се в търговско училище, но там остава само една година. През май 1873 г. Петко Николов заминава за Швейцария, където до 1876 г. завършва средното си образование. В същата година постъпва във висше техническо училище в Цюрих. Но започва освободителната Руско-турска война и той се завръща в България. Придружава Джанюариъс Макгахан, известният журналист на „Дейли нюз“, в работата му като военен кореспондент.

След края на войната Петко Николов се връща в Швейцария, където продължава образованието си в Цюрих и се дипломира през 1881 г.
Прибира се в родината и става помощник на главния инженер в Дирекцията на Общите сгради в Пловдив, но за кратко. Назначен е за окръжен инженер в Пазарджик, където е до 1884 г. Използва всичките си знания и сили за възстановяване на разрушените от войната пътища и мостове. Много от мостовете в Пазарджик са дело тъкмо на Петко Николов.

През 1884 г. заема поста окръжен инженер в Русе. Но още на следващата година го привличат в Централното управление, като инженер-инспектор в Дирекцията на Общите сгради в София. Директор по онова време бил руския княз Хилков, който е предприемач, железничар, министър на железопътния транспорт от 1895 до 1905 г., служил за кратко като министър в Княжество България. Инж. Петко Николов проектира първите железни мостове на река Вит при Осоговица, на река Лом при Русе и на река Янтра при Търново.

През 1888 г. поема по нови пътища – става първият директор на Българските държавни железници. През това време е и член в техническата комисия на първия железопътен строеж в новоосвободена България Цариброд-София-Вакарел.

Две години по-късно заема поста Началник на техническия отдел при Пловдивското градско общинско управление. От 1891 до 1902 г. работи частна работа. Поканен е от министъра на Обществените сгради, пътища и съобщения Иван Белинов, да стане главен директор на Българските държавни железници.

Но през 1904 г. е избран за кмет на София. Остава в периода 2 март 1904 г. до 7 юли 1905 г. Той има големи заслуги за водоснабдяването на столицата. По негово време се обявява втори международен конкурс за строеж на модерни минерални бани в София.

През 1906 г. е технически директор на предприятието за изграждането на Ж. П. линии Борущица – Тулово – Стара Загора и Стара Загора – Габрово. По първата линия, която е една от трудните, са построени няколко тунела и мостове с чудноватия тунел по-долу от станция Борущица, наречен Осморката – шедьовър на българската техника.

Инж. Петко Николов е основател на Българското инженерно-архитектурно дружество (Б. И. А. Д.), в което участват българи посветени на техническата мисъл у нас. На подготвителното събрание на 2 май 1892 г. е избран за председател на комисията, на която било възложено да подготви учредяването на дружеството. През юни 1894 г. започва да излиза списанието на Българското инженерно-архитектурно дружество. Негов редактор е Петко Николов. Той се интересува от всичко свързано с инженерството и архитектурата. В списанието печата статии, които разказват за техническата култура у нас. Из под перото му се раждат редица статии, в които показва теоретическите си и практически умения.

Добре е запознат с Ж. П. делото, особено с експлоатацията на железниците. Една от статиите му е „Водата, нейното значение, снабдяване на градовете с вода и Пловдивския водопровод“ отпечатана в списание „Наука“ през декември 1881 г. Пише и „Няколко думи върху нашите железници“, публикувана през 1892 г. Създава статии за моста над Дунав, между България и Румъния и българската железопътна мрежа.
Последната работа на Петко Николов е „Дунавския мост и нашите железници“, публикувана във вестник „Мир“ след смъртта му. В нея засяга важния за родния му град Елена въпрос за железницата Горна Оряховица – Елена, Балкана и нататък Сливен – Ямбол. Настоява да се направи тази линия.

За неговите истински заслуги към техниката е провъзгласен през 1924 г. за почетен член на Българското инженерно-архитектурно дружество. Той участва и в няколко благотворителни дружества. До последните си дни е член на управителния съвет на минното дружество „Родопски метал“.
Отива си от света на 4 октомври 1929 г. Без значение какво е работил, държавна служба или частна работа, не останал само с професионалната си дейност. Поставял проблеми от важно значение за стопанския и културен живот на България. Интересувал се от всичко в областта на техниката и стопанството.

В рамките на инициативата на БДЖ за съхраняване на историческата памет, един от новите електрически локомотиви от серията „Смартрон“ носи името на инж. Петко Николов като признание за ключовата му роля в полагането на основите на железопътния транспорт в България.