17987 | 21 June 2019 | 13:31
Двамата се срещат в Италия през 1929 г., в „Амврафилм“, една малка, незначителна фирма за забавни филми. Тя се казва Корнелия. „Спомням си за едно момиче, което, мога да се закълна, беше най-хубавото на света…“, разказ принц Кирил, когато е в затвора.
Между двамата пламват искриците на любовта. В това време „Амврафилм“ фалира, а директорът ù се самоубива. Малката палавница Корнелия тръгва с българския принц за София. Представя се в бар „Етоал“, после и в кабаре „Мулен руж“, също в „Паризиана“.
Софиянци не вярвали, че може да има такава неземна красота. Принцът и момичето са неразделни. „Това италианче стана и моя талисман. Където и да отидех по света, то бе с мене и ми носеше щастие. Включително и на рулетката. Който я видеше, очите му оставаха по нея“, спомня си той.
Първо я води в Румъния. Тръгват от София и пристигат в Карпатите, в Пелеш. Защо точно там? През 1925 г. румънската принцеса Мария отказва да се омъжи за цар Борис, брат на Кирил. Минава под венчило със сръбския крал. Борис преживява тежко случилото се. През 1929 г. принц Кирил разбира, че Мария е отишла със съпруга си в Синая, в двореца „Пелеш“ на гости на майка си, баща ù вече е починал. Принцът и любимата му са приети с почести.
„Мария, като видя мене и италианчето, се смали. Тя живееше с мисълта, че е най-красивата жена на света. Но като видя това италианче каза: „Мон пренс“ и спря…. Аз нямаше какво да казвам повече“. Румънската принцеса Мария, заедно със своя съпруг, принц Кирил и Корнелия заминават за Балчик в двореца – на море.
Красивата италианка ходи по пясъка, по брега и смайва всички. По някое време пристига принц Николай (Николаку), братът на Карол и кани Корнелия на сладолед, на закуска в дворцовия павилион. Тя отказва да отиде. Николай се ядосал, седнал до принц Кирил и му казал на ухо, че дава сто хиляди леи за една нощ с Корнелия. Кирил си обърнал главата на другата страна, уж не чува. „Триста хиляди“, добовил той. Накрая предложил милион.
Извадил чековата си книжка, която винаги носел със себе си в малка чантичка с автоматична ключалка. Принц Кирил отблъснал нахалника. През нощта двамата играли рулетка в малкия игрален дом в Балчик. Седнали един срещу друг. Там се залагали огромни суми. В България по оново време, във Варна, най-ниският залог в казиното бил 50 лв., а най-високият – 6 000 лв. В казиното в двореца в Балчик – неограничено. Николай заложил срещу принц Кирил на червено един милион. Принц Кирил заложил на черно. И спечелил.
„Заложих втори път. Аз турих на червено, но Корнелия, която беше до мене, премести на черно, защото и Николай заложи както преди на червено, но го прехвърли на черно, сетне – не знам защо – го премести отново на черно. Така стана, че спечелих отново аз. Не знам с какъв ум съм бил, че да играя с такива суми, защото принц Николай беше страшно богат. Той имаше огромни имоти, гори, фабрики, чифлици. Най-голямата бирена фабрика в Румъния беше негова. Конкурираше „Бере Азуга“ и „Бере Бригадиру“ – прочути фирми за бира в Румъния. Аз му извадих душата тази нощ. Николай започна да иска пари от майка си на заем. Тя му даде. Аз взех и тях. Но Корнелия беше до мен. Спечелих луди пари, защото бях намерил талисмана в живота си. Бях намерил своето щастие и късмета си…“
Още на другата сутрин принц Кирил и Корнелия напускат Балчик и заминават за Букурещ. Вечерта отиват на опера. Това обръща отношенията им фатално.
На сцената играят „Лучия ди Ламермур“. Същата вечер, впечатлена от операта, Корнелия пламва и решава да остане в Букурещ, за да стане певица. Намира директора на Операта, разговаряла с него. А той веднага ù предложил договор и я включил в представление, само за да ù изпълни желанието да се покаже на публиката.
Така италианката загърбила принц Кирил пред голямото изкуство. Той я виждал после в „Адриана Лекуврьор“, в „Кармен“, в „Трубадур“, но като второстепенна актриса, не като прима.
„Оня тип, оня влах, оня румънец да я продаде за любовница на принц Николай – за 80 милиона леи. Ако искате вярвайте, той ми го каза, Николай, той ми каза и сумата. Видяхме се случайно в Монте Карло, в казиното. Аз тогава изревах. И се разорих тази нощ. Той спечели. Аз сякаш я гледах да стои до него… Върнах се в България без грош в джоба си“.
След време по покана на Мусолини, принц Кирил посещава отново Италия. С него е и Николай. Корнелия вече го е напуснала. Двамата отсядат в държавна вила. Мусолини кани двамата мъже по случай десет години, откакто управлява неговата партия на черноризците. Вървял парад, римски легион, пресъздавали сцени от древния Рим. „Показаха ни как изглежда един „триумф“ на императорите – завръщането на Сципион Африкански, победителят над Картаген.
Сципион го играеше голям италиански артист. Над него, с ветрило в ръка, стоеше едно момиче само по къса туника. То махаше с ветрилото над „Сципион Африкански“ и от време на време се навеждаше и го целуваше. Моето италианче беше…“
Тогава принц Кирил извиква: „Корнелия!“. Николай също извиква името ù. Тя вижда двамата мъже. Помахала с ръка и отминала. Дори не се усмихнала. „Как беше попаднала там, не зная, не можах да науча, но това момиче искаше да става актриса. Да го види светът. Да смае хората.“
Суетата на Корнелия подвежда принц Кирил. През 1934 г. той я вижда отново да пее в кабаре „Флорида“ в Рим. Сетне тя отива във Венеция и там я намират удавена в един канал. Гола, обрана и изнасилена. Суетата погубва красивото момиче. „Аз бях готов, като принц Едуард Английски, да се оженя за нея и да отида при нея. Но тя искаше да става актриса.“
Разочарован принц Кирил никога не минава под венчило. Но едва ли само това е причината… Във времето, когато е в затвора, той с болка си спомня за красивата италианка пленила истински сърцето му.
Mobile verison
RSS
