36756 | 20 Nov. 2020 | 15:21

Поетът изчезва безследно, както и десетки други български интелектуалци. След години става известно, че е удушен и заровен в общ гроб в Илиянци

Позабравила съм поемата „Септември“. Малко главоболия ли ми създаде? Така се разминахме с нея – като недоопознали се познати. Литературните произведения за едно дете са като хорските отношения – щом ги свързваш с лоша случка, не ти се иска да ги видиш повече.
Не проумявах поемата в часовете по литература. Учениците в дванадесети клас не я разбират и днес. Но нали трябва да се изучава. Учи се.

Днес отново чета „Септември“ на Гео Милев. И поемата ми се вижда съвсем друга. Полека, полека всичко си идва на мястото…На мястото днес? По-скоро на мястото в началото на ХХ век, когато Европа се тресе от безпощадни войни и безумни интереси, последвани от бунтове и въстания.

През 1916 г. поетът Гео Милев (Георги Касабов), като хиляди български мъже, получава призовка от армията. Участва като подофицер в боевете при Дойран. А в началото на 1917 г. става началник на подслушвателната група заради езиците, които владее.

През април същата година противникът открива мястото на подслушвателите и стреля. Гео Милев губи окото си. Необходими са операции, които са извършени в Берлин. По време на престоя си в болницата пише стихове и планува издаването на списание „Везни“. Не завършва лечението си и се връща в Родината.

Скоро отпечатва първата си книга „Театрално изкуство“, а през септември 1919 г. се появява първият брой на списание „Везни“. То излиза три години.

Едва ли някои от близките на Гео Милев се е изненадвал от задълбочените и сериозни занимания на младия човек с литература и театър.

Още като ученик в началните класове Георги рисува. Дори прави карикатури. Редакторите на вестник „Славейче“ поместват първите рисунки на момчето. По-късно и негово стихотворение. Поотраснал вече, бъдещият поет помага на баща си в книжарницата. Чете много на български и руски език. Има желание да преведе френските поети.

В последните класове Георги съставя ръкописни литературни сборници, в които влизат неговите творби и преводи на чужди поети.

Завършва образованието си и става студент по романска филология във Филологическия факултет на Софийски университет. Недоволен от знанията, които получава там, заминава за Лайпциг, където учи във Философския факултет. Отново не е доволен от преподавателите си, но не се връща в България.

Германия го запознава с поетичните модернисти. В началото на Първата световна война заминава за Лондон, за да усъвършенства английския си език. Връщайки се в Германия, е задържан и обвинен в шпионаж. Спасява го българската легация в Берлин. Освобождават го. Гео Милев се връща вкъщи.

Отзвукът от новото литературно издание „Везни“ не закъснява в цялата страна, също и в Габрово. През 1919 г. в Априловската гимназия е основан литературен кръжок „Везничари“, чиито първи представители са Нено Ямантиев, Михаил Христов, Андрей Тухлев, Рачо Рачев, Илия Тимев, Христо Берберов, Стефан Клечков и Колю Николов. За секретар е избран Никола Габровски. 

Литературното общество е наречено „Везничари“, заради идеите на символизма и експресионизма, представени по онова време от списанието на Гео Милев. Известно е, че той е пръв поклонник на модернизма в изкуството и на израза „изкуство за изкуството“, за да премине по-късно към „революционните тежнения на масите“ и възвести „изкуството за масите“- апел, който представя чрез своето списание „Пламък“.

За „везничарите“, както те сами се наричат, Гео Милев е издигнат на почит. Членуващите в обществото се учат от списанието му и на всяка цена искат да го видят на живо и да направят среща с него в Габрово.
Специално го канят. Гео Милев се съгласява. Нямало как да откаже – везничарите разпространяват рекорден брой от списанието му. Изучават в редица конферанси символизма, правейки го популярен между учениците и гражданството.

Литературният кръг е със сериозни позиции – довежда в Габрово художника Иван Милев и той прави изложба. По тяхна покана по-късно идва и Николай Райнов.

Гео Милев посещава Габрово през септември 1921 г. Среща се с кръжока, пред когото представя своите преводи на Пол Верлен, Емил Верхарн и Рихард Демел. Уредена е публична сказка в Народния дом на тема „Нови направления в литературата и изкуството“. Салонът е пълен.

Без представяне и етикеции се явява Гео Милев със спуснат черен перчем над дясното око. Това направило силно впечатление на посетителите, които не знаели за тежкия белег от войната. Някой пошушнал:

Модернист и в косата! Екстравагантен загорец.

Тихо и бавно започнал четецът, за да грабне вниманието на публиката. Красноречиво и увлекателно проследявал началото и развитието на субективното направление на символизма, експресионизма, декадентството, футуризма, дадаизма, сюрреализма и абстракционизма. Накрая взел думата учителят Еким Андрейчин, истински противник на тия „зъми“ и „исти“. Казал нервно и несдържано:

Всичко хубаво… Гео Милев ни очерта ясно и вдъхновено, поетично и с лиричен патос различните модерни школи и направления. Вашето изкуство, обаче си остава не за народа, а за избраници. Ето ви една рисунка във вашето списание „Везни“…

Извадил книжката и показал на публиката картината „Трен с пълна пара през нощта“ от Луиджи Росалла и попитал:

Какво е това? Това влак ли е? Аз виждам един рибен гръбнак на габровска кост и нищо повече…

Общ смях завладял салона. Гео Милев спокойно му отговорил:
Това е само предадено настроение на художника, експресия, която вие не виждате и не чувате. А това е висшият момент в изкуството.

Везничарите изръкопляскали, а опонентът Еким Андрейчин ги апострофирал с думите:

Декаданс, падение на изкуството и нищо повече!

След случилото се Гео Милев разгледал експозицията от картини на художника Иван Милев, от която останал възхитен.

По същото време, когато е създадено литературното общество на везничарите, друга група ученици се захванали да издават литературното списание „Луна“. Те се обединяват в кръжок, ръководен от Николай Марангозов, тогава ученик в осми клас на Априловската гимназия. Марангозов е редактор на новото издание.

Списанието е резултат от работата на ученическия кръжок „Литературно кравайче“, който се помещава и се събира в квартирата на Марангозов. В това убежище учениците спорели по въпросите на литературата, въпроси, свързани с реализма и натурализма, модернизма и символизма.

Групата чете и обсъжда произведенията на Зола, Мопасан, Доде, Юго, Шекспир, Толстой, Чехов и Вазов. Без никаква учителска помощ членовете на групата се захванали да печатат списание „Луна“.

Първата книжка излиза с подзаглавие „Месечно списание за художествена литература и критика“. Липсвали дежурните встъпителни думи в броя. Но е представена елегията „В градината на фениксите“ от Иван Грусничний в превод на Иван Мирчев. На страниците е отпечатан и разказът „Ти“ от Зинаида Гипиус в превод на Николай Марангозов.

С какви пари и как е издавано списанието на луничарите, можем само да предполагаме. Но е в голям формат и на луксозна бяла хартия, с добро художествено оформление, печатът е правен в „Модерно изкуство“ на Николай Кехайов в Габрово. Илюстрациите и винетките рисували учителите Тодор Карасимеонов, Стефан Ковачев и Минчо Никифоров.

Списание „Луна“ излиза в тираж 500 броя и е без цена. Отпечатани са две книжки. Брой първи излиза през месец март, а брой втори в края на април, началото на май 1919 г.

Изданието симпатизира на символизма и има своя безспорна роля в израстването на поетите Никола Марангозов, Димо Димитров, Иван Мирчев, Иван Хаджихристов и писателят Христо Миндов.

Неведнъж обществото на луничарите в противовес на везничарите водят спорове, че няма „изкуство за изкуството“, както и че няма „наука за науката“. Изкуството и науката трябва да служат в полза на човека. Луничарите са романтици, но и реалисти.

Две писма са запазени от секретаря на везничарите Никола Габровски от самия Гео Милев. Първото е с дата 5 май 1920 г., София. В него поетът пише: „Изпращам на Вас осма книга от сп. „Везни“ за раздаване на габровските абонати – всичко 21 екземпляра, включително по един за Р. Радославов и П. Д. Рашеев, който ми пише да му изпращаме списанието чраз Вас“.

След като съобщава колко пари са получени и колко остават да заплатят за второто тримесичие, поетът продължава: „Затова, като вярвам в исреността на готовността да съдействате на сп. „Везни“, моля постарайте се, съберете от габровските абонати и остатъка от абонамента им – било по 15-20 лв.“ Накрая Гео Милев напомня „като си удържите разписките за пощенския запис“.

Второто писмо, което Гео Милев изпраща, е с надслов „поверително“. То е датирано от 24 юли 1922 г. В него се съобщава идеята да се превърне „досегашното“ книгоиздателство „Везни“ със седалище в Стара Загора и с клон в София в Кооперативно дружество „Везни“ със седалище в София.

От писмото се разбира, че това се прави, с цел да се увеличи издателският капитал, да се държат по-тясно връзки между читател, писател и издател, като се създаде една обща организация на ония хора в България, които милеят и радеят за хубавата и съдържателна българска книга. С това щяло да се поднови сп. „Везни“ с хубави черни и цветни илюстрации.

Дяловият капитал е 50 лв., като членовете ще се ползват с особени права – отстъпка за издателството.

В края на писмото Гео Милев апелира: „Познавайки и ценейки Вашата симпатия към „Везни“ и надявайки се на Вашата искрена ревност за създаването на нещо хубаво, поверяваме Ви идеята, която ни занимава в този момент, като Ви молим да ни съобщите в най-близко бъдеще какъв брой дялове се надявате да се запишат чрез Вас във вашия град“.

Гео Милев получава материална помощ и искрената съпричастност на учениците от Априловската гимназия. Действително те записват дялове и му помагат за доброто дело, което днес не се изучава в учебниците по литература. А учениците от Априловската гимназия са оказвали подкрепа не само на този голям българин.

Гео Милев издава по-късно и списание „Пламък“, където публикува освен статиите си и поемата „Септември“. Тя бързо придобива известност, а срещу Гео Милев управляващите завеждат дело.

На 14 май 1925 г. се провежда съдебно заседание, на което поетът се защитава сам. Осъден е на една година затвор, глоба от 20 000 лева и лишаване за две години от граждански и политически права. Присъдата не влиза в сила. Само ден след издаването ù Гео Милев е отведен за справка в полицията. Изчезва безследно, както и десетки други български интелектуалци. След години става известно, че е удушен и заровен в общ гроб в Илиянци.

Поетът отдавна го няма. Остава стихът, остава вярата. Вечната.