10103 | 17 July 2026 | 10:25

Чехите изиграват основна роля в изграждането на модерната българска култура, образование, наука и архитектура след Освобождението през 1878 г. Те идват у нас, водени от идеята за славянска взаимност

В съботната сутрин в гробището „Орландовци“ е тихо. Чуват се само гласовете на птиците, които празнуват новия ден. Слънцето се процежда между клоните на дърветата. „Очакването на смъртта е по-лошо от самата смърт“ си мисля, докато вървя по сенките в алеите на парцел 39. Тук е вечният дом на чехите Вацлав Пелишек и дъщеря му Панка Пелишек. Той е превърнал България в своя втора родина. Откривам гроба им, който е обзет от прегорели треви, скоро никой не е палил свещица. И мислите ми се втурват назад във времето.

Годината е 1878. Тя донася на България свободата. Още през есента по нареждане на руския комисар ген. Дондуков-Корсаков, майор Вулпиус се свързва с директора на частната военна консерватория в Прага Ян Павлис, за да се намерят чешки музиканти. Идеята е от тях да се създаде първият български духов оркестър. За ръководител на състава е определен Йосиф Хохола. Капелмайсторът подбира 20 от най-добрите възпитаници на чешката музикална консерватория. За валдхорнист се спира на завършилия с отличие Вацлав Пелишек. Той е на 28 години и е с име на прекрасен инструменталист.

Групата отпътува с параход по Дунава и пристига в Свищов на 27 март 1879 г. Няколко дена по-късно, на 31 март вече е в старата столица Велико Търново. Чехите са очаквани от гражданството, тъй като музикантите трябва да свирят на голямото тържество по случай избирането на принц Александър Батенберг за княз на България. За тази първа изява на чешкия оркестър пише вестник „Марица“. „Множеството беше безкрайно, веселието всеобщо. Музикалната група не преставаше да свири. Лицата, които я съставляват, все са чехи. Тях правителството ги е условило, за да подготвят добри български музиканти в българската войска“.

Вацлав Пелишек и останалите музиканти идват в новоизбраната столица София и са зачислени към първа пехотна дружина. По-късно у нас пристигат и други добри чуждестранни инструменталисти. Капелмайсторът Хохола може да разчита на опитни изпълнители. През 1892 г. той поставя началото на гвардейския духов оркестър. За първи валдхорнист избира Вацлав Пелишек, който владее и други медни инструменти.

В семейството му музиката е на особена почит. Децата му свирят на няколко инструмента, но предпочитана е цигулката. Трима от синовете му са много добри виолонисти, също композират. Осмото му дете Панка Пелишек се насочва към пианото. Тя става прекрасна клавиристка, а по-късно и педагожка. Майка ù Вероника е внучка на чешкия композитор Фриц Шпиндлер и Панка наследява таланта от баща си и дядо си.

Тя започва да учи пиано на десет години. После е ученичка в Държавното музикално училище, където ù преподават Людмила Прокопова и Андрей Стоянов. Завършва през 1918 г. Едва на осемнадесет години тя е популярна пианистка, акомпанира на известни български певци и инструменталисти, участва като солистка в концерти. Учи в Будапеща при унгарския пианист Арнолд Секей, а през 1932 г. завършва Виенската консерватория. Концертира във Виена, Грац и Залцбург. Завръща се в България, където започва педагогическа работа.

В България Панка Пелишек концертира и е клавирен педагог. Тя изпълнява концерти за пиано и оркестър от Лудвиг ван Бетховен (до минор, сол бемол мажор), Фредерик Шопен (фа минор), Ференц Лист (ми бемол мажор), Роберт Шуман, Едвард Григ, „Фантазия“ от Ференц Лист, почти всички сонати на Бетховен, както и пиеси от български автори като Светослав Обретенов, Панчо Владигеров и други наши творци.

Преподава в Музикалното училище в Пловдив, а после работи в Държавната музикална академия като извънреден преподавател. През 30-те години на ХХ век е редовен професор. Научава учениците си да свирят с разнообразен и красив пеещ тон, да предават вярно стила и характера на пиесата и да довеждат развитието и естествено до кулминациите. Тя търси винаги новото в изкуството си. Нейни ученици са известни български изпълнители – Светла Протич, Георги Азманов, Дора Лазарова, Ото Либих, Мара Петкова, Люба Обретенова, Лидия Кутева, Венцислав Янков и други, които са носители на награди у нас и по света.
Концертната ѝ дейност е особено активна до 1950 г. Освен солидната техника, красив тон и релефно фразиране, изпълнителското изкуство на Пелишек се отличава и с тънък вкус и проникновено предаване на съдържанието на музикалните творби. Много висока оценка получават навремето нейните интерпретации на „Карнавал“, Концерт за пиано от Роберт Шуман и особено на концерт № 3 за пиано и оркестър и Соната за пиано № 57 на Лудвиг ван Бетховен. Проф. Панка Пелишек си отива от света през 1990 г.

Баща ù Вацлав Пелишек остава в България до края на живота си. Умира в един слънчев юни на 1929 г. Успява да предаде способностите си на повече от 60 ученика – първите български валдхорнисти и тромпетисти. Той се утвърждава у нас и успява да докаже, че не случайно Чехия е наричана „музикалната консерватория на Европа“. Името му остава завинаги свързано със зараждането и развитието на българската духова музика.

Чехите изиграват основна роля в изграждането на модерната българска култура, образование, наука и архитектура след Освобождението през 1878 г. Те идват у нас, водени от идеята за славянска взаимност. Сред незабравимите имена са: Константин Иречек, братята Шкорпил, Ян Мърквичка, Ярослав Вешин, братя Прошек, Йосиф Шнитер и др. Чехите са признати като „строители на съвременна България“.