22557 | 11 July 2024 | 17:20
Едно красиво момиче, румънката Флора Антоанеску, отива в Габрово с баща си от Букурещ през ранната пролет на 1872 г. Той е търговец на ножове и чето посещава този край. Завежда дъщеря си в балканския град, за да разсее и преодолее мъката по наскоро починалия ù годеник. Настаняват се в хана на Кръстник Колча, който се намирал на десния бряг на Янтра, близо до Конашкия мост.
Една сутрин девойката излязла на чардака на хана. И се хвърлила в буйните води на реката, която я повлякла надолу. За късмет Димо Минчев видял какво се случило и скочил да я спасява. Завел я у дома си, а майка му я преоблякла със сухи дрехи. Започнали да я разпитват, но Флора не знаела нито една българска дума. Плачела неутешимо. Пристигнал баща ù, който разказал за страданията на детето си. Слушала буля Минчовица и в един момент отсякла: „Момата е моя, не я давам! Янтра ми я довлече, Димчо ми я доведе. Мой и негов късмет си е!“ В Габрово имало закон – който те спаси от вода и огън ставаш негова невяста. Иначе голямо зло ще те сполети.
Скоро след тази случка Флора минала под венчило с Димо Минчев – за първи път чужденка станала габровска снаха. Двамата не разбирали езика си, но и без много думи живеели спокойно и в сговор. След няколко години дошло нещастие – Димо се разболял и починал. Двамата живели заедно само четири години.
Настъпила паметната 1876 г. Габрово въстанало. На 10 май в града пристигнал Фазлъ паша с 4 000 войника. Той вече е разгромил четата на поп Харитон при Дряновския манастир. Дошъл в Габрово, за да опожари града и да избие населението му. Бил уверен, че в него живеят комити, които мътели ума на младите против султана. Хората му нагласили два топа на Циганския баир. Пашата дал заповед оръжията да стрелят в краищата на града, а той тържествено да влезе между огъня. Но точно тогава конят му спрял. Фазлъ паша го шибнал по гърба, но животното не помръдвало. Слязъл, за да види какво става. В това време дошли първенците на града. Той ги погледнал презрително, а после им посочил двата топа, за да знаят какво ги чака.
Пред Конашкия мост чорбаджията Иванчо Димчев му запречил пътя, хванал поводите на коня му и рекъл: „У нас султана е спал, та ти ли паша ефенди няма да дойдеш“. И докато не го склонил да се настани на квартира в дома му не го оставил на мира. Първо захванал с молби да не пали къщите на габровци, после предложил подкуп, но Фазлъ паша бил непреклонен. Иванчо Димчев молел на колене да не дава заповед за стрелба, искал да повика първенците и каймакамина. Изскочил от дома си и отишъл право при махлебашиите, за да съобщят на останалите габровци да нагласят вода. А после се отправил към дома на Флора, женена за братовия му син Димо. Вярвал, че само нейната красота може да укроти Фазлъ Паша. Нали където дяволът не може, жената може…
Флора отначало се опъвала, но Иванчо Димчев я уверявал, че само тя може да спаси Габрово. Жената склонила. Облякла венчалните си дрехи, нагиздила се и отишла да проси милостта на пашата. Паднала в краката му и със сълзи молела да не гори града и избива мирните хора. Какво са си приказвали и какво са правили, никой не знае, но след няколко часа тя изтичала от къщата на Иванчо Димчев с новината, че пашата вика всички чорбаджии, махлебашиите и каймакамина. Фазлъ паша омекнал и се съгласил да помилва града. Наредил Априловото училище да се освободи и в него да се нареди аскера, а топовете да се снемат в конака.
Габровци подредили дълги трапези с печени кокошки, пъстърва риба и бели пити, сливова ракия и сладко от зелени орехчета. Флора лично черпела пашата и му прислугвала. Така оцелял града от пожарищата.
За нея в Габрово се пеела народна песен:
„Каква ми звезда изгряла,
на Кръстник Колча на хана.
Не била звезда зорница,
най-било младо влахинче,
снага му тънка топола,
лице му червен трендафил,
очи му черни маслини,
коси му дълги смокове“.
Флора Антоанеску Минчева умира от захарна болест на 21 декември 1932 г. в старопиталище, на 78 години.
Mobile verison
RSS
