ПРЕМИЕРЪТ ИЗНАСЯ ФАКТИ ОТ НАКАЗАТЕЛНО РАЗСЛЕДВАНЕ

В сряда, при откриването на заседанието на правителството, Радев направи кратък монолог пред камерите на медиите, от който стана ясно, че е запознат с хода на наказателно разследване, провеждано от ГДБОП и ДАНС, както и от Окръжната прокуратура в Бургас, срещу двамата задържани кметове от ДПС - Ревански и Гавазов. Радев гордо обяви, че „най-накрая се намерили смели прокурори“, които тръгнали да разплитат корупционните схеми на модела „Борисов - Пеевски“. Лидерът на „Прогресивна България“ не назова двамата поименно, но за всички е ясно, че именно двамата опозиционни лидери са мишените, към които се е прицелил. 

ОЩЕ ЕДИН ГАФ - ПРЕМИЕРЪТ Е ЗАПОЗНАТ СЪС СВИДЕТЕЛСКИ ПОКАЗАНИЯ

Премиерът, който има деветгодишен стаж като президент, допусна още един гаф в Министерския съвет, като посочи, че е запознат със свидетелски показания по разследването. Тези негови гафове не останаха незабелязани. Те веднага бяха коментирани от, анализатори и юристи, а представители на ДПС акцентираха върху твърдението, че именно премиерът Радев лично разпорежда полицейските операции, насочени тъкмо срещу представители на партията на Пеевски.И ако всичко това на пръв поглед носи обществено одобрение, предвид превръщането през годините на представители на ДПС в удобните виновници за всичко, то далеч по-сериозен проблем представлява именно невъздържаността на Радев да се държи като разследващ орган и да сочи кой бил корумпиран. Защото в една правова държава не е достатъчно властта да заяви, че се бори с корупцията. Тя трябва да покаже, че го прави по правила, които важат за всички, включително за самата нея. При това не само на думи. 

РАДЕВ ОБВЪРЗА АКЦИИТЕ СРЕЩУ КМЕТОВЕТЕ НА ДПС С ИЗБОРА НА НОВ ВСС

В четвъртък следобед премиерът намери за необходимо отново да привика медиите, но този път не в Министерския съвет, а пред частен офис в центъра на столицата, който партията му все още ползва. Този път, затрупан от въпросите на журналистите, Радев не успя да запази хладнокръвие. В случая няма да се спираме на коментарите му, свързани с критичната позиция на Европейския парламент, нито на призивите му за подкрепа на предстоящите президентски избори. Защото много по-сериозен проблем беше фактът, че министър-председателят, на практика най-овластеният представител на държавната власт у нас, вероятно неволно разкри нещо силно притеснителноп - Румен Радев директно обвърза акциите срещу кметовете на две малки български общини с предстоящите избори за членове на новия Висш съдебен съвет. Тази събота прокурорите предстои да изберат своите представители. Следват съдиите и следователите, а след месец и парламентът трябва да осигури 160 гласа, за да попълни своята квота в кадровия орган на съдебната система. 

„В последните дни нашите институции предприеха решителни действия спрямо лица, за които има сигнали и данни за корупция“, каза Радев. По думите му сглобката е жива и макар и в опозиция, нейните лидери правят всичко възможно да възпрепятстват борбата с олигархията. „Те изострят тона точно преди избора на нов Висш съдебен съвет“, изтъкна премиерът. 

РАДЕВ ИСКА ДА ОВЛАДЕЕ СЪДЕБНАТА ВЛАСТ, ЗА ДА РЕШИ ПРОБЛЕМА СИ С ОПОЗИЦИЯТА

Защо това обвързване на едно криминално разследване, пък било то и за корупция, с професионалния избор на нов ВСС, при това направено лично от премиера, е проблемно?

Защото остава впечатлението, че акцията е насрочена именно в навечерието на тези избори, при това не от лидерите на сглобката, а точно от този, който държи цялата власт в държавата. 

Проблемно е, защото Радев създава впечатление, че търси начин да овладее съдебната власт, за да реши проблема си с опозицията, без значение коя точно е тя. А когато ръководителят на изпълнителната власт започне да говори за действията на разследващите институции през призмата на политическото противопоставяне, неизбежно възниква въпросът къде свършва борбата с корупцията и къде започва борбата за власт над онези, които трябва да раздават правосъдие. Нещо, което мнозина помнят от ранните години на ГЕРБ, когато вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов организираше подобни акции и арестуваше политически опоненти, за което впоследствие страната беше осъждана от Съда в Страсбург.

Историята би трябвало да е научила политиците, че демонстрацията на сила не е доказателство за върховенство на закона и че арестът пред камерите не може да замести управленските дефицити на една власт, дори и тази, която разполага с 131 гласа. 

ПРЕМИЕРЪТ СЪЗДАВА СЪМНЕНИЯ ЗА ПОЛИТИЧЕСКО ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

Думите на Радев са проблемни и защото могат да послужат като основание на кандидат за съдебен кадровик, който например не получи необходимата подкрепа, да обжалва резултатите, позовавайки се именно на политическите изказвания на ръководителя на изпълнителната власт. Дори подобна хипотеза да не се реализира, самото създаване на съмнения за политическо влияние върху кадровите решения в съдебната система е достатъчно сериозен проблем. Доверието в независимостта на правосъдието се гради трудно, но може да бъде разклатено с няколко необмислени изречения от най-високото място във властта. 

ОКРЪЖНИЯТ ПРОКУРОР НА БУРГАС ГЕОРГИ ЧИНЕВ - ЛЮБИМЕЦЪТ НА ПРЕМИЕРА

И още един съществен проблем. Радев отново показа, че знае повече, отколкото публично е редно да признава. Той посъветва напрегнатите журналисти да чуят какво бил казал днес „окръжният прокурор…“, а по-късно се поправи - прокуратурата, като уточни, че ставало въпрос за „корупция“. Интересна подробност е, че в четвъртък действително има медийна изява, която е на окръжния прокурор на Бургас Георги Чинев, който дава кратко интервю за телевизионния канал „Нова Нюз“. Там Чинев е повече лаконичен, за разлика от премиера. Но, оказва се, че Чинев е сред кандидатите за членове на ВСС, при това точно от професионалната квота. 

Да не се окаже само, че, притиснат от въпросите, Радев неволно даде знак, че се меси в избора на нов ВСС, който впоследствие ще трябва да избира и следващия главен прокурор. Тук вече залогът надхвърля конкретните полицейски акции и съдбата на двама кметове, пък били те и от ДПС. Става дума за независимостта на институцията, която трябва да гарантира, че законът е един и същ както за обикновения гражданин, така и за най-силния политик в държавата. 

Радев изглежда все повече се доближава до образа на Цветан Цветанов, особено ако се съди по факта, че един от медийните трубадури на премиера в социалните мрежи някога възхваляваше бившия министър на вътрешните работи, а днес се твърди, че двамата отново са много близки. Опасността от прекомерно съсредоточаване на властта и от използването на институциите за политически цели остава една и съща, независимо кой стои начело. 

Отделно, премиерът трябва да си дава сметка, че когато определя едни прокурори като „смели и достойни“, защото действията им съвпадат с неговите политически тези, а с поведението си внушава, че други пречат на борбата с олигархията, той на практика разделя магистратите на удобни и неудобни.  

ПРОПУКВА СЕ ОБРАЗЪТ НА БЕЗАПЕЛЦИОННИЯ ПОБЕДИТЕЛ

А след прокурорите идват съдиите. Ще се окажат ли и те под прицела на подобни внушения, ако решенията им не съвпадат с очакванията на властта? Ще бъдат ли обявени и те за пречка пред прогреса, само защото не се вписват в политическия разказ на управляващите? 

Премиерът трябва много сериозно да се замисли върху действията и изказванията си, особено когато те са направени в неконтролирана среда. Като президент Румен Радев имаше привилегията да прави изявления, без да отговаря на почти никакви въпроси. Сега обаче нещата не стоят точно така и това започва да пропуква образа му на безапелационен победител. Защото Радев на практика почти призна, че са верни обвиненията на Делян Пеевски, че шефът на Агенция „Митници“ Шушков е привиквал преди две седмици в кабинета си Радослав Ревански, за да изтъргува преминаването на кмета на Белица към „Прогресивна България“ срещу имунитет от наказателно преследване. Премиерът не знаел, шефът на митниците да се обяснявал, каза Радев.  

КУБИНКИТЕ НЯМАТ МЯСТО ВЪРХУ ТОГИТЕ НА ПРОКУРОРИТЕ И СЪДИИТЕ

Власт, дошла с претенцията да разгражда стария модел, рискува да възпроизведе именно неговите най-компрометиращи практики - демонстрация на сила, публично раздаване на присъди и внушението, че политическото мнозинство има право да определя кой в съдебната система е „смел“ и кой пречи. Истинският тест за една власт не е колко решително говори за корупцията, а дали допуска законът да стигне и до самата нея. 

Румен Радев вече не е президентът, който говори от дистанцията на „Дондуков“ 2. Той е министър-председател и носи отговорността за начина, по който функционира цялата изпълнителна власт. Затова всяка негова дума за разследване, прокурор или съдебен кадрови избор има тежест, която не може да бъде подмината като обикновена политическа реплика. 

Кубинките нямат място върху тогите на прокурорите и съдиите, защото така се ражда диктатурата. Защото най-голямото поражение за един политик не е да загуби спор с опозицията, нито да понесе неудобни журналистически въпроси. Най-голямото поражение е да дойде на власт с обещанието да промени модела, а после сам да започне да прилича на него.