4088 | 2 Nov. 2026 | 20:14

Ние сме заложници на едно слабо европейско ръководство, което, слава Богу, си отива. Аз лично смятам, че за него е по-добре да си отиде мирно, каза той

Победата на Илияна Йотова на президентските избори е третата най-голяма по размер от общо осем президентски вота в България. Това коментира математикът и анализатор в „Галъп Интернешънъл Болкан” проф. Михаил Константинов в ефира на „Денят на живо“.

Според него голямата разлика между Йотова и Андрей Гюров е била видима още в началото на изборния ден, но постепенно е била прикрита от отговорите на част от анкетираните в екзитполовете.

По думите му разминаването между първоначалните социологически данни и крайния резултат може да бъде обяснено с нежеланието на някои избиратели да признаят пред анкетьорите за кого са гласували. „Избирателите не казват истината за своето гласуване. Те не са длъжни да казват истината. Вие ги спирате, питате ги разни неща, те не са поели ангажимент да ви отговарят вярно“, заяви математикът.

Според него част от избирателите на ГЕРБ са подкрепили Илияна Йотова, въпреки публичните призиви на лидера на партията Бойко Борисов за подкрепа на Андрей Гюров. Константинов обясни това с натрупаното политическо напрежение между ГЕРБ от една страна и „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“ от другата, както и с участието на ГЕРБ в управлението на последното редовно правителство.

По отношение на избирателната активност Константинов посочи, че тя е била приблизително 23% на първия тур и около 28% на балотажа. Според него резултатите показват, че вторият тур е върнал електоралната картина към нагласите, измервани преди около месец. „Вторият тур върна това, което беше преди месец. Аномалията беше на първия тур по причини, които предстои да бъдат изучавани“, коментира той.

Математикът обърна внимание и на предимството, с което е разполагала Илияна Йотова заради позицията си в държавната власт. „Важното е да бъдат равни условия. А те бяха равни“, заяви Константинов, като допълни, че всички участници са имали достъп до съвременните средства за политическа комуникация. 

Математикът коментира и бъдещето на машинното гласуване. Според него използването на устройствата на предстоящите местни избори би създало сериозни затруднения за част от избирателите заради сложността на вота. При местните избори гражданите често трябва да гласуват за няколко различни позиции, а бюлетините могат да съдържат множество страници и възможности за избор. „Ще бъде пълна трагедия, ако гласуваме с машини на местните избори“, заяви проф. Константинов.

Той припомни, че при въвеждането на машинното гласуване през 2021 г. броят на гласувалите намалял значително спрямо предходните избори. Според неговите изчисления тогава спадът бил между 600 и 700 хиляди души, докато при последния вот разликата е още по-голяма.

Константинов не очаква съществена промяна във външнополитическия курс на България непосредствено след изборите. Според него по-значими процеси предстоят в Европа и Съединените щати, където политическата обстановка може да повлияе върху международните отношения. „Ние сме заложници на едно слабо европейско ръководство, което, слава Богу, си отива. Аз лично смятам, че за него е по-добре да си отиде мирно. Защото то си отива така или иначе. Но ако си отиде по немирен начин, ще има големи проблеми“, коментира Константинов.

Според професора гражданите имат основания да изразяват недоволството си, но предупреди за опасността протестите да прераснат в разрушителни сблъсъци. „Хората трябва да протестират. Те имат основания. Животът очевидно се е влошил. Аз лично се надявам, че здравият дух и здравият разум на България ще надделеят и ние ще минем през по-малко разрушителни протести“, заяви той.