9446 | 2 Nov. 2026 | 14:07

Живко Тодоров отдавна е надраснал ролята на обикновен партиен представител. Годините начело на Стара Загора са му позволили да изгради собствен политически авторитет, който не се изчерпва с логото на ГЕРБ.

Стара Загора

50 044 гласа за Йотова срещу 22 436 за Андрей Гюров в Старозагорска област . Разлика от близо 28 000 гласа.

Това е равносметката от президентския балотаж в Старозагорска област. Резултат, който поставя региона сред тези, в които кандидатурата на Йотова получава подкрепа от повече от две трети от гласувалите.

Но числата разказват само половината история.
Другата започна още през септември, когато кметът на Стара Загора Живко Тодоров изненадващо и съвсем открито обяви подкрепата си за Илияна Йотова. Решение, което привлече внимание далеч извън пределите на областта, защото дойде от един от утвърдените кметове на ГЕРБ.

Бойко Борисов избра да подкрепи Андрей Гюров.

Живко Тодоров остана зад Йотова. Без демонстративно противопоставяне, но с ясно изразена собствена позиция.

А когато урните бяха отворени, Старозагорско даде категорично мнозинство на кандидата, за когото кметът публично беше заявил подкрепата си.

Именно тук изборните резултати придобиват своето по-дълбоко политическо значение.
Живко Тодоров отдавна е надраснал ролята на обикновен партиен представител. Годините начело на Стара Загора са му позволили да изгради собствен политически авторитет, който не се изчерпва с логото на ГЕРБ. Той има собствена публична тежест и разпознаваемост, а позициите му могат да достигат и до хора извън традиционното партийно ядро.

В този смисъл подкрепата му за Йотова беше повече от лично политическо предпочитание. Тя даде на кандидатурата ѝ допълнителна видимост и легитимност в среда, в която част от избирателите традиционно се идентифицират с десницата.

Това е и един от интересните възможни прочити на резултата , личното доверие към кмета да се е пренесло върху президентската кандидатура, която той подкрепи.

Особено впечатляваща е динамиката между двата тура.

На първия Йотова получи малко над 25 000 гласа в областта. На балотажа те вече са над 50 000. На практика подкрепата ѝ се удвои. Разбира се, подобен ръст е свързан и с отпадането на останалите кандидати, пренасочването на избиратели и различната мобилизация на втория тур.

Сам по себе си той не доказва каква част от допълнителните гласове са повлияни от позицията на кмета. Но политическият контекст е показателен. Това е резултат, който заслужава внимание не само заради убедителното мнозинство, но и заради начина, по който местният политически авторитет може да пресича традиционните партийни граници.

Тодоров заяви, че не е ангажирал структурите на ГЕРБ с избора си. Но в политиката влиянието невинаги се измерва с организирани кампании, партийни събрания и официални призиви.

Понякога публично заявената позиция на човек с натрупано доверие е достатъчна, за да промени начина, по който част от избирателите възприемат дадена кандидатура.

Тук има и още един съществен момент. Борисов запази политическите си отношения с Тодоров въпреки различните им предпочитания. Така президентският вот се превърна не толкова в история за вътрешнопартиен конфликт, колкото в пример за самостоятелната тежест на силните местни лидери.

Не бива да се пренебрегва и обстоятелството, че резултатът обхваща цялата Старозагорска област – Казанлък, Чирпан, Раднево, Гълъбово и останалите общини.

Президентските избори показаха нещо, което често остава скрито зад националните партийни проценти – личният авторитет може да има значение за поведението на избирателите.