540 | 11 Oct. 2026 | 20:30

Лидерите на европейските страни от „Коалицията на желаещите“ правят сериозна грешка в посока на пряка намеса във войната, за да спасят авторитета си и вложените милиарди помощи

Симеон Николов

Авторът е е дипломат, експерт по международна сигурност, заместник-министър на отбраната (2005-2008). Работил в Министерството на външните работи, има два мандата в Германия – в посолството в Бон и в Берлин. Бил е главен експерт по международна политика и сигурност при президента Георги Първанов (2003-2005).  

Тъй като въпросът кой губи към момента войната е важен за предстоящи политически и военно-оперативни решения, трябва да констатираме, че оценките на Обединеното кралство и някои западноевропейски страни определят  Русия като губеща конвенционалната война срещу Украйна, което не е вярно. Още повече, че именно западноевропейски военни експерти посочват като най–обещаваща за Русия сегашната й тактика на масирани удари с дронове по критична инфраструктура, нахлувания на малки групи и засилени хибридни операции, за които Украйна и пряко подпомагащата я Европа са най–малко подготвени. Още повече, че Украйна изчерпа своите мобилизационни възможности, но трябва да се признае, че ги компенсира  донякъде успешно с иновативно използване на нови модели дронове и други технологични решения и все по-широката и задълбочаваща се европейска помощ, която достига дори до границата на пряко участие във войната. Европа е на ръба да прекрачи тази граница с аргумента, че се чувства застрашена от териториално разширяване на войната и конкретно от руска агресия срещу страна-членка на Съюза. Като най-вероятни цели се смятат балтийските републики. Премълчава се, разбира се, фактът, че Русия никога не би предприела такава военна операция с конвенционални средства, предвид на военния капацитет на НАТО, нито има интерес от такава. И това е известно дори на всеки средностатистически европеец. Натискът, който Русия оказва, има съвсем друга цел и тя не е военното поражение на Европа, а превръщането на нейното съгласие в обект на договаряне. Условията са известни още от речта на Путин в Мюнхен, от изтеглянето на руските войски, от нарушеното обещание НАТО да не се разширява към руските граници, от провала на Минските споразумения, от избиването на рускоезичното население в Източна Украйна и т.н 

Моментът обаче може да се окаже критичен, защото интензивирането на въздушните удари по важни инфраструктурни обекти на Украйна и очакваната руска мобилизация през късната есен ще затрудни доста украинските позиции и положението на страната. Трябва да се отчита и задълбочаващата се вътрешна криза на режима в Киев, която достига до фронтовата линия. Лидерите на европейските страни от „Коалицията на желаещите“ правят сериозна грешка в посока на пряка намеса във войната, за да спасят авторитета си и вложените милиарди помощи, без да отчитат, че Русия съгласно своята конституция ще бъде принудена да използва първо своите по–мощни оръжия и второ да прибегне до ядрено такова. Руската фраза, че такава война на Европа ще бъде много кратка, не успя да събуди военнолюбци като Калас и фон дер Лайен. Още по авантюристична е идеята на комисаря на ЕС по отбраната Андрюс Кубилюс, който е за подкрепен от договор „отбранителен“ съюз, включващ Великобритания, Норвегия и Украйна. 
Въпреки лудостта на европейската управленска върхушка, Русия няма да се впусне в безкрайна и скъпа конвенционална война, а ще отговори с  бърз демонстративен удар, целящ да предизвика политическа капитулация, а не териториални придобивки.

От европейска страна се правят опити за прогнозиране на три срока за начало на войната, представяна разбира се като отговор на руска агресия срещу Европа: а/ до края на 2026 г., б/ до 2029 г и с/ до 2035 г. НАТО и ЕС  са структурно неподготвени за подобен сценарий още през 2026 г., а европейските политици са наясно, че складовете с боеприпаси са изпразнени вследствие подкрепата за Украйна и че нямат дори организационна готовност за голяма конвенционална война. Пропагандната истерия трябва да послужи за оправдание за отклоняването на огромни финансови средства за Украйна и за военната промишленост. Изявленията на разузнавателните служби в повечето случаи са съобразени с постигането на някаква пропагандна цел. Така например Датското разузнаване предупреди за възможна ограничена военна атака срещу страна от НАТО през следващите месеци, което е нереалистично. По-близко до реалността беше белгийското военно разузнаване, което прогнозира „мрачна зима“ и призова за по-добри способности за защита срещу дронове. Федерална разузнавателна служба на Германия се ограничи с предупреждението за повишен риск от хибридни атаки. Премълчава се или не се обръща достатъчно внимание на факта, че някои украински подразделения действат с едва около половината от предвидената си численост, а командването не е в състояние да попълни въоръжените си сили с личен състав. 

Армиите на европейските страни със своите основни бойни танкове, конвенционална артилерия и традиционни авиационни програми са вече изостанали от начина на водене на война в Украйна, който ги  изпреварва. Те би трябвало първо да наваксват в интеграцията в по-широка мрежа от безпилотни системи, сензори и електронна война –областите, в които Украйна се е адаптирала най-бързо. Би било авантюристично Европа да влезе във война до края на 2026 г. или дори 2029 г. 

Логично е Русия да не се съгласява на прекратяване на огъня в Украйна докато се водят евентуални преговори,  което би позволило на Украйна да възстанови своите сили, разбира се с подкрепата на Европа. Такава пауза би позволила и на Европа да се подготви за преминаване към евентуално пряко военно участие в Украйна.   

Рискът голямата война за Европа да започне по–рано се крие в авантюристичните планове на някои среди и най–вече от самата Украйна, които биха предизвикали инцидент, даващ възможност и повод за разпалване на такава. Това включва на първо място действие познато под понятието  „под чужд флаг“, което вменява вината на противниковата страна. По-елементарен пример от близкото минало преди началото на войната, когато ежедневно следяхме събитията в Източна Украйна даде например информацията за поръчка за ушиването на руски униформи от една украинска екстремистка организация, която безчинстваше сред рускоезичното население в тези райони.  

Ако Украйна реши да проведе операция под чужд флаг, целта й ще е повече от прозрачна: въвличане на НАТО в конфликта. Способът може да бъде инсцениран ракетен удар или мащабен диверсионен акт от Русия срещу страна–членка на НАТО. Проблемът е, че за такова действие биха имали нагласа и някои среди от «Коалицията на желаещите». Най–вероятно място за това биха били Черно море, Балтийските страни, Калининград и Румъния. Русия няма интерес да воюва с Европа. Но ако Украйна предизвика операция под чужд флаг в посочените райони, тя ще разчита на по-активна подкрепа от Европа. Мерките, които ще се вземат, ще са в интерес на Украйна. Т.н. след инцидента с двата търговски кораби в българската икономическа зона в Черно море военни и политици настояха НАТО да разгърне допълнителни системи за противовъздушва отбрана, радиолектронна борба и постоянно въздушно разузнаване над западната акватория. Следващата и по-важна цел е да се свие още повече възможостта за действие и контрол на руските военноморски сили в Черно море.  

Вероятна е провокация спрямо балтийските страни, която да бъде представена пред света като агресия на Русия срещу страна–член на НАТО. Но подобна провокация не е изключена и спрямо други страни от източния фланг на НАТО. 

Въпросът, дали Русия би предприела операция под чужд флаг няма голямо основание, защото само би дала повод за консолидиране на европейските страни срещу нея, за още по-тежки санкции и загуба на доверие в предстоящи преговори.  

Русия може лесно да бъде предизвикана, ако например се изолира Калининград. Военните учения на НАТО от август месец т.г. пораждат именно подобни съмнения за поемане на контрола върху ексклава. В предстоящата зима все по–вероятен става един нов сценарий на ескалация на напрежението, вследствие на сегашното унищожаване на енергийната система на Украйна. Сигурната хуманитарна криза ще предизвика политически реакции  и призив на демократите в САЩ и съюзниците от НАТО към президента Тръмп да предприеме действия. Но нито от западна, нито от руска страна би имало съгласие за преговори. НАТО може да разположи сухопътни и военноморски сили по границите на руския ексклав Калининград и да  предупреди Москва, че  в отговор на лишаването на  Украйна от електроенергия и други ресурси ще предприеме подобен натиск срещу  населението на Калининград. Така ще предизвика Русия да предприеме първите удари срещу западни сили в опит да защити града. Резултатът ще е пряка война Европа–Русия. Не е сигурно дали в тази ситуация ще има време за преговори, затова такива би трябвало да започнат още в оставащите два месеца на 2026 г. 
Някои актуални събития биха могли да променят баланса и очакванията. Така например междинните избори в САЩ  в зависимост от изхода им са в състояние да променят досегашната  позиция на въздържане на Вашингтон спрямо Русия и войната в Украйна. 

Ескалацията с поразяване на „търговски“ кораби в Черно море всъщност разшири зоната на конфликта. Впрочем, подобно разширение се очаква и на северния фланг - Балтийско море. Конкретно това предизвиква намеса с военно–технически средства на НАТО за противовъздушна отбрана, радиоелектронна борба и въздушно разузнаване, което ни приближава към вземане на решение за участие на Съюза във войната. Показателно е, че дори крайно антируски изследователски центрове на Запад напоследък стигат до извода, че само по себе си военното подпомагане не гарантира евентуален мир в Украйна. Дори постигането на прекратяване на огъня с Русия чрез военни средства не би било достатъчно за осигуряване на траен мир.

Рискът от използване на ядрено оръжие от Русия е реален, единствено, ако бъде застрашена руска територия. Но дори и тогава най-вероятно тя ще демонстрира своето надмощие, използвайки първоначално най-новите си балистични ракети по военни цели, на второ място тактическо ядрено оръжие в свободна зона, например в морско пространство, като предупреждение, без да причини жертви и разрушения и едва в краен случай като последно средство за защита – тотален ядрен удар по воюващите срещу нея страни.  

Инцидентите с турски търговски кораби в Черно море, както в изключителната морска икономическата зона на България, а преди това и на Румъния, измества зоната на риск все по–далеч от украинското крайбрежие. Променят се и предизвикателствата – от мини към морски и въздушни дронове. Това разширява и задачите на Оперативната група за противоминни действия в Черно море, създадена от Турция, Румъния и България. Мандатът на групата надхвърля дейностите по разминиране и обхваща наблюдение, разузнаване, отстраняване на опасности за корабоплаването и осигуряване на безопасността на морския трафик. Но борбата с морски и въздушни дронове е много по-сложна от тази с мините. Силите на Постоянната група на НАТО за противоминни действия ще се включат в предстоящото от 12 до 16 октомври учение NUSRET-26. Механизмът, създаден от Турция, Румъния и България, би могъл да се развие така, че да изпълнява функция, далеч по-значима от първоначално предвидената. Въпреки че и трите страни са членки на НАТО, тези инциденти не могат да бъдат класифицирани като директни нападения срещу територията на Алианса. Ескалацията на обстановката и разширяване обхвата на войната може да наложи в бъдеще прилагането на по-строги мерки за наблюдение, защита и възпиране  в координация между Турция, Румъния и България. Предвид разрастването на конфликта и ролята на Турция в отношенията с Украйна и Русия тук възниква и един политически въпрос, който се поставя в Анкара: Колко дълго още Анкара може да остане посредник и кога ще бъде принудена да поеме друга роля – на  гарант или на участник. 

Вместо стратегии за война обаче, би трябвало да се да се разработва и реалистична стратегия за гарантиране на мира. Като начало дори дипломатическо решение за недопускане разширяване на обхвата на войната, например в Черно море, би било път към следващи мирни преговори. Полезно би било да си припомним думите на философа Имануел Кант: „Дори по време на война трябва да се запази известно доверие в начина на мислене на врага, защото в противен случай не би могло да се сключи мир, а враждата би прераснала във война за изтребление.“ Трябва да се запитаме, постигат ли наистина военните действия целите, които си поставяме? Всяко евро, похарчено за въоръжение, е евро, което липсва в сферите на социалните услуги, образованието и културата. Освен това, повечето съвременни войни не завършват с решителна победа. Щом рано или късно все пак ще трябва да преговаряме помежду си, по-добре е да го направим по-скоро, отколкото по-късно.

Отношенията между Европа и Русия са трайно нарушени и ако успешно се избегне войната, ще бъде необходим още дълъг период за нормализирането им. Предпоставка за това е Украйна да остане неутрална. Само тогава инвестицията в бъдещето на Украйна е инвестиция и в европейската сигурност. Всеки друг вариант е подстрекателство към война и бомба със закъснител. 

Източник: https://www.expert-bdd.com