4176 | 19 Oct. 2026 | 16:00

Когато цените се сравняват директно в евро, без корекция за покупателната способност, София е на 18-о място

Българската столица се изкачва от 18-то до 5-то място в класацията за цените на природния газ, когато се отчете разликата в покупателната способност между отделните държави.

Букурещ е най-скъпият град в Европа по този показател при електроенергията, а средните цени на тока и газа в ЕС се повишават съответно с 4.2% и 12% между февруари и септември 2026 г.


София заема пето място сред европейските столици по цена на природния газ за домакинствата, когато се вземат предвид различията в покупателната способност между отделните държави.

Българската столица отчита стойност от 15.6 евроцента за киловатчас по този показател, според данни от Индекса на цените на енергията за домакинствата (HEPI).

Пред София се нареждат Стокхолм със стойност от 28.5, Лисабон с 18.6, Амстердам с 18.1 и Рим с 15.9. Будапеща е най-евтината столица за природен газ след корекцията спрямо покупателната способност, със стойност от едва 3.6 евроцента за киловатчас.

Когато цените се сравняват директно в евро, без корекция за покупателната способност, София е на 18-о място (15.6). Това показва колко съществено може да се промени сравнението между държавите, когато се отчете разликата в разходите за живот.

Подобна промяна се наблюдава и при електроенергията. Букурещ се нарежда на първо място по цена на тока сред разглежданите столици при корекция спрямо покупателната способност, със стойност от 55.1. В номинално изражение румънската столица не е начело на класацията.


Цените на природния газ в Европа достигнаха във вторник най-високото си ниво от близо четири години, засилвайки опасенията за разходите на домакинствата през зимата.

Фючърсите на нидерландския бенчмарк TTF достигнаха 87.20 евро за мегаватчас спрямо около 32 евро в навечерието на войната с Иран.

Конфликтът в Близкия изток наруши корабоплаването през Ормузкия проток, през който обичайно преминава около една пета от световните доставки на втечнен природен газ.

Въпреки рязкото поскъпване на петролните горива, цените на електроенергията и природния газ за домакинствата в Европа се повишават по-бавно.

Между 23 февруари и 5 октомври 2026 г. средната цена на дизела за потребителите в ЕС се увеличава с 35%, а тази на бензина – с 23%.

В същото време между 2 февруари и 1 септември 2026 г. цените на природния газ за домакинствата, включително данъците, нарастват средно с 12% в столиците на ЕС. При електроенергията увеличението е 4.2%.

Договорите с фиксирани цени и държавната подкрепа могат да забавят или ограничат отражението на по-високите цени на едро върху сметките на домакинствата. По-скъпият газ обаче може да повиши и цената на електроенергията, тъй като оскъпява производството на ток от газови централи.

Допълнително предизвикателство са ниските газови резерви. На 3 октомври газохранилищата в ЕС са запълнени на 72.4% – най-ниското равнище за тази част от годината, откакто започва воденето на статистика през 2011 г., според Института за икономика на енергетиката и финансов анализ (IEEFA).

Организацията предупреждава, че ограничените запаси могат да направят Европа по-уязвима при продължителен студ в края на зимата.

В началото на септември 2026 г. цените на електроенергията за домакинствата, включително данъците, варират от 8.4 евроцента за киловатчас в Киев до 41.3 евроцента в Брюксел.

Средната стойност за столиците в ЕС е 27.2 евроцента за киловатчас.

Берлин е на второ място по най-скъп ток със 39.6 евроцента, следван от Дъблин с 38.7, Берн с 38.6 и Лондон с 38.3 евроцента за киловатчас. В челната група са още Рим с 36.6, Виена с 34.4 и Прага с 34.3 евроцента.

Сред столиците с най-ниски цени след Киев са Будапеща с 10.3 евроцента, Подгорица с 11.3, Белград с 11.6 и Валета с 12.3 евроцента за киловатчас. София е малко след това с 15.4.

Мадрид и Париж отчитат съответно 28.3 и 28.1 евроцента – стойности под тези в някои от най-скъпите европейски столици, но все пак над средното равнище за ЕС.

Как се променя класацията при отчитане на покупателната способност?
Когато цените се коригират спрямо покупателната способност, класацията се променя съществено. Букурещ заема първото място със стойност от 55.1, докато Осло е най-евтиният град с 11.5.

Сред петте най-големи икономики в Европа Рим е най-скъпата столица по този показател със стойност от 38.2, а Париж е най-евтината с 25.8. Берлин отчита 35,5, Мадрид – 31.6, а Лондон – 30.9. И трите града остават над средното равнище за ЕС от 29.6.

Букурещ и Варшава отбелязват най-голямото изкачване в класацията спрямо номиналните цени – с по 10 позиции. Берн се понижава с 20 места, а Копенхаген – с 13.

София е с 25.1 при средно ниво за ЕС от 29.6.


Цените на природния газ за домакинствата, включително данъците, варират от 1.5 евроцента за киловатчас в Киев до 34.8 евроцента в Стокхолм.

Шведската столица се откроява значително пред останалите градове. Амстердам е на второ място с 21.2 евроцента за киловатчас, докато средната цена за столиците в ЕС е 11.9 евроцента.

Сред петте най-големи икономики в Европа Париж е с най-висока цена на природния газ – 15.7 евроцента за киловатчас. Следват Рим с 15.2 и Берлин с 12.5 евроцента. Лондон и Мадрид са сред по-евтините с 10.3 и 10.1 евроцента за киловатчас.

При корекция спрямо покупателната способност Стокхолм остава най-скъпият град със стойност от 28.5, а Будапеща е най-евтиният с 3.6.

Сред петте най-големи европейски икономики Лондон е най-евтин по този показател със стойност от 8.3, докато Рим е най-скъпият с 15.9. Париж също е над средното равнище за ЕС, докато Мадрид и Берлин остават под него.


Цените на електроенергията и природния газ не се движат непременно в една и съща посока във всички европейски столици.

Стокхолм и Амстердам например имат ниски или средни цени на електроенергията, но същевременно са сред градовете с най-скъп природен газ.

Букурещ, Брюксел и Лондон показват обратната картина – високи цени на електроенергията, но сравнително евтин газ.

Тези разлики означават, че разходите на домакинствата зависят не само от общото равнище на енергийните цени, но и от вида енергия, която използват.

Между февруари и септември 2026 г. Лисабон отчита най-голямото поскъпване на електроенергията сред разглежданите столици – с 22%. Следват Амстердам със 17.3%, Мадрид с 15.1% и Рим с 14.9%. За София ръстът е от 3%.

Най-голямо поевтиняване е отчетено в Люксембург – с 15.3%. След него се нареждат Талин със спад от 7.9% и Хелзинки със 7.1%.

При природния газ най-сериозно увеличение регистрира Талин, където цената нараства с 59.2% – от 7.8 до 12.4 евроцента за киловатчас.

Значително поскъпване има и в Брюксел – с 37.9%, Атина – с 33.1%, Берн – с 30.2%, и Лондон – с 28.2%.

В Рига увеличението е 23%, във Виена – 22,8%, в Париж – 22,5%, а в Берлин – 22%, докато цената за София се увеличава с 13.6%.

Данните за септември може все още да не отразяват пълния ефект от последния скок в цените на природния газ на едро. Фиксираните договори и държавната подкрепа могат да забавят пренасянето на увеличенията към крайните потребители.

Предстоящите зимни месеци обаче поставят допълнителен риск пред европейските домакинства заради по-ниските газови резерви и възможността за продължителен студ.

Крайните сметки ще зависят както от тарифите, по които потребителите получават енергия, така и от количеството, което ще им е необходимо с понижаването на температурите.