4022 | 7 Oct. 2026 | 16:31

Румен Радев и военният министър запазват неутрално говорене с аргумента, че дроновете „или са руски, или са украински“ и липсват категорични доказателства.

Вече четвърти час продължава заседанието на КСНС, свикано от президента Илияна Йотова.

За свикването на съвета още вчера настояха почти всички партии от опозицията.

По закон в заседанието участват премиерът, председателят на Народното събрание, министрите на отбраната и вътрешните и външните работи, както шефовете на служби и по един представител на всяка парламентарна група.

Ден преди съвета (на 6 октомври) търговският кораб ALFA WATAN (под флага на Того) беше атакуван и потъна край Бяла, като екипажът му остана в неизвестност. Вторият кораб, ABLE (под флага на Палау), беше подпален, но екипажът му беше успешно спасен от български ферибот. Докато Украйна и българската десница (ПП, ДБ, ГЕРБ) открито обвиниха Русия за ударите, правителство на Румен Радев първоначално запази по-въздържана позиция, отказвайки да посочи конкретен извършител преди събирането на категорични доказателства.

Днешното заседание слага край на период от точно 597 дни, в които съветът изобщо не е заседавал. Последното заседание преди това беше проведено на 18 февруари 2025 г. при президента Румен Радев по темата за борбата с наркотиците.

Според Закона за КСНС, органът е длъжен да провежда редовни заседания най-малко веднъж на всеки три месеца, но през последната година и половина държавните глави отказваха да го събират въпреки настояванията на политическите сили, което прави днешното извънредно събиране изключително изключение

Йотова отлагаше свикването на КСНС в последните месеци въпреки многобройни призиви на опозицията заради ескалацията на войната в Украйна, войната в Иран, руските атаки с дронове срещу европейски държави и взривовете в складовете на оръжейния завод ЕМКО.

Дали КСНС ще излезе с обща позиция, предстои да видим.

Политическите сили влязоха на заседанието в състояние на дълбок разлом относно произхода на атаката и мерките, които България трябва да предприеме.
Анализаторите и политическите коментатори (като проф. Румяна Коларова) подчертават, че макар постигането на консенсус да е задължително при такава криза, крайният документ най-вероятно ще бъде абстрактен и компромисен, за да може да бъде подписан от всички.

ГЕРБ и „Демократична България“ (ДБ) открито сочат за виновник Русия. От своя страна, „Възраждане“ и партия „Прогресивна България“ (ПБ) лансират версии за „украинска провокация“ или отказват да обвинят Москва.

Самият премиер Румен Радев и военният министър запазват неутрално говорене с аргумента, че дроновете „или са руски, или са украински“ и липсват категорични доказателства.

От ДБ настояха съветът да вземе решение за незабавно изпращане на официална протестна нота до Русия за грубо нарушаване на международното морско право, но признават, че това едва ли ще бъде подкрепено от останалите членове.

Опозицията настоява страната ни незабавно да задейства чл. 4 от Договора за НАТО (започване на съюзнически консултации при заплаха).

Премиерът Радев обаче вече категорично отхвърли тази възможност с думите, че „няма място за истерия“ и трябва да се действа хладнокръвно.
От „Възраждане“ използват ситуацията, за да поискат обратното — пълна забрана за всякакъв износ на българско оръжие към Украйна, за да не бъде уязвима страната ни.

Ако се стигне до обща декларация, тя ще се фокусира единствено върху вътрешните мерки за сигурност, около които има съгласие — например спешното закупуване на нови противодронови системи, модернизация на радарите на ВМС и засилване на наблюдението на акваторията ни.

Веднага след края на заседанието партийните лидери ще излязат пред камерите и всеки ще интерпретира събитията през собствената си политическа призма.

Очаквайте подробности