Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов заяви след заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност, че участниците не са постигнали съгласие по предложеното становище. Той обясни, че не може да подкрепи проекта на президентската институция, тъй като според него в документа се разглеждат последиците от ситуацията в Черно море, но не и причините за нея.
„Решение очевидно няма да бъде взето. Имаше, разбира се, предложение за становище от страна на президентската институция, което аз няма как да подкрепя, защото в него има много неща, които будят повече въпроси, отколкото отговори. В цялото становище на госпожа Йотова, което беше предложено за обсъждане и около което поне към настоящия момент не стигнахме до общо решение, се говори за последиците, но не се говори за причините за този момент, заради който беше свикан Консултативният съвет“, заяви Костадинов.
Лидерът на „Възраждане“ коментира и атаките срещу двата търговски кораба в Черно море, заради които беше свикан КСНС. Според него съществува риск подобни инциденти да се повторят с развитието на войната.
„Има ударени кораби в Черно море. За съжаление, ще продължава да има такива и аз имам много сериозни опасения, потвърдени и от други присъстващи на съвета, че конфликтът ще се интензифицира и ще има и други подобни инциденти, да ги наречем. Ние няма как при всеки един подобен случай да правим Консултативен съвет по национална сигурност“, каза той.
Костадинов изрази мнение, че предизборната обстановка е повлияла върху свикването на заседанието. По думите му въпреки резервите си е присъствал на КСНС „от държавническа позиция“.
Едно от основните възражения на Костадинов е било срещу записаното в предложения проект за активно участие на България в процеса за постигане на мир. Според него тази цел противоречи на досегашните действия на страната спрямо Русия.
„В този документ, който беше предложен, беше заявено, че България трябва да участва активно в процеса за постигане на мир. Аз зададох един въпрос - как, след като България само преди три седмици, в лицето на самата госпожа Йотова, подкрепи декларация за осъждане действията на Руската федерация? Как, след като в момента България участва в обсъждането на следващия пакет санкции на ЕС срещу Русия?“, заяви Костадинов.
Той обвърза позицията си и с продължаващия износ на оръжие от България и настоя страната да се стреми към ролята на посредник между Москва и Киев.
„Когато България не е в ролята на посредник, а в ролята на подстрекател, когато България води политика, която очевидно фалира в момента, защото ние и в момента изнасяме оръжие за стотици милиони евро - сега, в този миг, изнасяме оръжие, не е спрян въобще износът - как може България да говори за постигане на мир, при условие че ние подстрекаваме войната? Това е чудовищно лицемерие. И точно поради тази причина нямаше как да подкрепя това предложение“, каза лидерът на „Възраждане“.
По думите на Костадинов по време на заседанието е било обсъждано и предложение България да отправи позиция към Русия във връзка с военни действия в българската изключителна икономическа зона в Черно море.
Той цитира обсъжданата формулировка като призив България „да поиска от Русия да прекрати и да не извършва военни или други нападателни действия в изключителната икономическа зона на България в Черно море“.
Костадинов заяви още, че според предоставената на участниците в КСНС информация към момента няма окончателни данни за произхода на дроновете, поразили двата кораба.
Лидерът на „Възраждане“ коментира и твърдението на украинския президент Володимир Зеленски, че произходът на дроновете е бил установен съвместно с българските служби. Костадинов го оспори, позовавайки се на информацията, която по думите му е получил по време на КСНС. „Зададох специален въпрос. Нашите служби са поискали информация. Такъв отговор все още нямат. Ще получат, но все още нямат“, заяви той.
Костадинов отправи и обвинение към Зеленски, че „лъже“, като изрази предположение, че подобни изявления могат да имат отношение към предизборната ситуация в България. Това твърдение е политическа оценка на лидера на „Възраждане“.
Според него България не води самостоятелна политика по отношение на войната и сигурността в Черно море. Той посочи още, че по време на закритата част на заседанието е била представена чувствителна информация, която не може да разкрие публично.
„Имаше и други неща, които бяха казани, няма как да ги споделя, но те са доста притеснителни по отношение на нашата готовност за наблюдение, отбрана и така нататък. Всичко това, честно казано, говори изключително лошо за политиката, водена от българските правителства през последните години. Като казвам години, имам предвид повече от 10 години. На практика тази политика на васалитет, вместо суверенитет, фалира. И това го виждаме в момента. Изключително съм притеснен за бъдещето на нашата страна“, заключи лидерът на „Възраждане“.
КСНС се ръководи от държавния глава. В него участват председателят на Народното събрание, министър-председателят, министрите на отбраната, вътрешните работи, външните работи и финансите, ръководители на ключови служби и структури за сигурност, началникът на отбраната, както и по един представител от всяка парламентарна група.
След часове на обсъждане, към 17 часа първи от заседанието излязоха зам.-министърът на финансите Людмила Петкова, както и шефът на ДАР Антоан Гечев.
Очаквайте подробности
1299 | 7 Oct. 2026 | 17:59




Mobile verison
RSS
