2314 | 2 Nov. 2026 | 15:46

Наблюдатели предупреждават за риск от нарушаване на баланса между институциите, а Йотова настоява за край на санкциите срещу Русия

"Според предварителните прогнозни резултати Илияна Йотова печели президентските избори в България. Действащият президент постига убедителна победа над прозападния си съперник Андрей Гюров и така става първата жена, избрана пряко за държавен глава на страната.", пише немското издание на Евронюз.

Според прогнозните резултати действащият президент на България Илияна Йотова е спечелила втория тур на президентските избори. По данни на социологическите агенции „Мяра“ и „Алфа Рисърч“ 62-годишната Йотова получава до 58% от гласовете. Нейният съперник Андрей Гюров събира до 39%. Други прогнозни резултати дават на Йотова дори около 60%, а на Гюров – приблизително 40%.

Така Йотова ще стане първата жена, избрана за президент на България чрез преки избори. Тя пое поста през януари, след като дотогавашният президент Румен Радев подаде оставка, за да участва в парламентарните избори. Междувременно Радев стана министър-председател.

На първия тур на 25 октомври Йотова изпревари Гюров само с 2,8 процентни пункта. На балотажа обаче, според прогнозните резултати, преднината ѝ е значително по-голяма.

Право на глас имаха около 6,5 милиона души. Малко преди затварянето на избирателните секции активността е била приблизително 29% според социолозите – по-висока в сравнение с първия тур, но все така ниска.

Гласуването се разглеждаше и като избор за външнополитическия курс на България, която е член на НАТО и Европейския съюз. Йотова е определяна като близка до Русия. Гюров отстоява по-силно ориентирана към Западна Европа позиция и беше подкрепен от либерално-консервативния опозиционен лагер.

Президентските избори бяха и тест за политическите сили около министър-председателя Румен Радев. Неговата лявоцентристка коалиция „Прогресивна България“ спечели 131 от общо 240 депутатски места на парламентарните избори през април, с което постигна абсолютно мнозинство.

Йотова се ползва с подкрепата на това управляващо мнозинство. Наблюдатели предупреждават, че победата ѝ може допълнително да укрепи позициите на правителството и да постави под напрежение баланса между държавните институции.

Формално президентската институция има предимно представителни функции, но държавният глава е върховен главнокомандващ на армията, може да налага вето върху законите, да подписва международни договори и да назначава посланици.

Очаква се Йотова да продължи политиката на своя предшественик и настоящ министър-председател. Тя подкрепя запазването на европейския курс на България, но същевременно се обявява за подобряване на отношенията с Русия и за прекратяване на санкциите.

По време на предизборната кампания тя многократно настоя за постигане на решение чрез преговори за войната в Украйна.

„Мирът може да дойде само чрез преговори“, заяви Йотова по време на телевизионен дебат.

Тя предложи също провеждането на среща по въпросите на сигурността между шестте черноморски държави с цел постигане на прекратяване на огъня.

Обстановката в Черноморския регион придаде допълнителна значимост на изборите. През последните седмици там зачестиха атаките с дронове срещу търговски кораби. Няколко моряци загинаха или са в неизвестност.

На въпроса дали Русия може да има участие в тези нападения Йотова даде уклончив отговор.

По време на кампанията Гюров се застъпваше за по-тясно обвързване със западните партньори и за по-силна подкрепа за Украйна.

България е член на НАТО от 2004 г. и на Европейския съюз от 2007 г. Докато в парламента до голяма степен съществува консенсус относно прозападния курс, историческите и културните връзки с Русия разделят обществото – особено след началото на руската агресивна война срещу Украйна.

Президентите в България се избират пряко за срок от пет години и могат да заемат поста най-много два мандата.

Така Йотова вече може да започне собствен петгодишен мандат.